Еди Маринов
Любовна лирика (8)

Точка

Гледам умислено точка една,

Не обратното е — гледа ме тя,

Вперила втренчено поглед във мене —

Малка, но сякаш безкрайна вселена.

 

Стон се отделя от моите устни,

Виждам я, но без да мога да вкуся

От нейния мир, радостта, красотата —

Всичко събрано в точката, в мечтата.

 

А тя все ме гледа и все ми се смее,

Подканя ме с нея аз да се слея,

Но аз все не мога, все оставам далече,

Че как да я стигна и имам забравил съм вече.

 

Поглед омаен, желан и обичан

В очите на мило, любимо момиче…

Гледам умислено точка една,

Не обратното бе — мен гледаше тя.