Еди Маринов
Любовна лирика (20)

Синтезирано

Аз искам… да свърши най-сетне този момент.

Аз искам… да падне последният бент.

Аз искам… мъчението да престане.

Аз искам… да спреш да ровиш в живата рана.

 

Ти искаш… какво ли, не зная.

Ти искаш… май още се чудиш.

Ти искаш… рая, но ако може без края.

Ти искаш… и с мене и с него да бъдеш.

 

Не искаш… да ме загубиш.

Не искаш… и него да нямаш.

Не искаш… до продължи тази лудост.

Не искаш… това, което искаш.

 

Не искам… да бъда друг освен мене.

Не искам… да нося чуждото бреме.

Не искам… повече да мисля, повече тъга.

Не искам… да продължава все така.

 

Аз мога да искам, това дето искам,

Аз искам да искам, това дето мисля.

Ти може да искаш, което не можеш.

Но вече е късно… краят ти сложи.