Еди Маринов
Любовна лирика (17)

Пак

Бурното спокойствие, завладяло морето,

обхваща и мойта душа бледно-ярка,

изпълва ми празната гледка ума и сърцето,

ям си горещия сладолед с неизвестна марка…

 

В ушите ми бучи тих, галещ грохот,

изпълнена с движение е пустотата и ме завладява,

отнасям се с плътта си с някаква нежна жестокост,

топлината на слънцето съзнанието ми вледенява…

 

Виждам те тук, до мен — ефирна и бледна,

поглеждам пак — не, няма те в този истински свят,

търся те, викам те за една целувка последна,

в истината не вярващ, сам оставам пак…