Еди Маринов
Любовна лирика (11)

Заблуда

Поглеждам очите ти — но това са лещи

и погледът в тях само привидно горещ е,

гледам те — сега прозрях същността ти — цялата,

докато нанасяш поредния слой грим пред огледалото…

не ща да понасям, да вярвам вече в тази измама,

искам любов — страстна, безгранична, но няма

с теб да се получи, това, което искам да бъде —

ти просто цялата си само една за очите и плътта заблуда…