Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Асен Босев. Не правете като тях, да не ставате за смях
Весели стихове за деца
Редактор: Кръстьо Станишев
Художник: Цветан Цеков-Карандаш
Художествен редактор: Кирил Гюлеметов
Технически редактор: Лиляна Диева
Коректор: Мария Кондова
Български писател, София, 1970
ДПК „Димитър Благоев“, София
История
- —Добавяне
1
Кирчо наш е ученик —
ученик,
ученик,
слаб по български език.
Много-много не чете,
много писане не ще.
Точки-бочки,
запетаи
той не знае…
Пише „лъв“ на края с „ф“,
пише „гъска“ с главно „Г“.
Вместо „боб“
пише „поп“!
Гладен ли е — хайде де, —
та и буквите яде!
2
Но веднъж сънува сън:
хваща го урокът вън
и като Вълчан пъдара
право го на съд закара.
Гледа Киро,
гледа Киро —
в съд страхотен се намира!
Ето — родният език
тук е съдия велик,
а учебниците горе
сядат като прокурори.
3
Съдията звънка: звън-н-н!
и навлизат в миг отвън
писъмца и
запетаи,
букви главни,
знаци славни.
удивителни,
въпросителни,
двоеточия,
многоточия…
Идват мислите несвързани,
идват думи, с бинт превързани,
идва с грешките в ръцете
до баща му писъмцето.
Крачат с дълги изречения
и домашни упражнения —
като че ли бой водили —
зачервени от мастило!
Криви букви се събират —
на бастуни се подпират.
И синеят отстрана
сто мастилени петна.
4
Казва съдията важен:
— Нека всеки се изкаже! —
Заговори двоеточието,
забърбори многоточието:
— Нийде Кирчо ни не слага
и с това ни той излага!
Мънкат мислите несвързани:
— В круша… дренки аз бери…
ти иди го разбери!
Плачат думите превързани:
— Кир… ни нас о-сака-ти,
трябва глоба да плати!
Запетаята изскочи,
тънкия си глас проточи:
— Смеят се на нас децата,
че не сме си по местата!
Заприказва с увлечение
дълго-дълго изречение.
— Спри — му каза съдията, —
че ме заболя главата!
То помоли за отсрочка:
— Как да спра, аз нямам точка!
5
Вдигнал рунтава глава,
лъвът страшно изрева:
— Кой ме пише грешно „лъф“?
Дайте да го лапна —
глъф!
6
Съска
гъска
важна,
важна.
Иде с шапка на челото,
с дамска чанта под крилото.
— Добър ден.
— Какво желаете?
— Моля, думата ми дайте!
— Е, добре де, говорете!
— Кирчо вие не корете!
Аз дори ще го похваля
и с перце ще го погаля.
Че защо да се оплаквам —
по-добро и не очаквам:
пише „Кирчо“ с малко „к“.
а пък гъска с главно „Г“!
Тая работа е славна:
аз от Кирчо по съм главна!
7
Щом излезе тя, и — хоп —
дотърча уплашен поп.
В страх трепере му брадата,
— Дядо попе, укроти се!
— Зло ме сполетява, братя!
Той не знае правописа.
Значи, иска вместо боб
да яде на обед поп!
8
Телефонът в миг заплака:
— Наскърби ме, Кирчо, ти
на „теле“ ме съкрати!
Панталонът се оплака:
— Ти ми буквите прогони
и написа ме „палони“!
Котаракът се обади:
— Колко букви ми изяде!
Той наместо „котарак“
ме написа просто „рак“!
Жално хълца писъмцето:
— Ти разкъса ми сърцето,
че до татко си Евстати
с триста грешки ме изпрати!
От мастилото петната
му зацапаха главата:
— Вижте тоя хубавец!
Заслужава си венец,
но… от нашия синчец!
9
Скача, скача еднокрак
удивителният знак:
— Аз се чудя как така
тая Кирчова ръка
тъй стои без наказание,
щом е Кирчо без желание
да се учи,
да се учи,
та в живота
да сполучи!
10
Въпросителната пита
разтревожена, сърдита:
— Аз задавам тук въпрос:
щом е Кирчо толкоз прост,
та не учи книжките,
а ги гризат мишките,
то защо ли прокурора
го не прати във затвора?
Тръпне Кирчо пред съда:
„Ех, изпаднах в зла беда!“
И сънува,
и бълнува:
— Драги съд,
драги съд,
ще се уча други път!
11
Щом очите си отвори,
Кирчо скочи, заговори:
— Чуйте вие,
мили, сладки,
мои книги
и тетрадки!
Ще се уча, обещавам!
В писането ще внимавам!
Хайде, всички
удивителни
и добрички
въпросителни,
пак в тетрадките елате —
заемете си местата!
Двоеточия,
многоточия,
няма аз да ви излагам!
Запетая,
точка в края,
дето трябва, ще ви слагам!
Лъва с „ф“ не ще нервирам.
Няма поп да ви сервирам.
Извинете, панталони,
че ви писах все „палони“.
Няма да превръщам пак
котарака в речен рак.
И не цапвам ни едно
тук мастилено петно,
че петната
по листата
са петна и по децата!
Ще изуча правописа,
ще изпипам краснописа,
та до тате
писъмцата
да са хубави и чисти
като низани мъниста!