Асен Босев
Де ли е Дена?

Лятното слънце

наднича отгоре,

взира се в равните

Денини двори:

— Де ли е Дена,

защо ли я няма?

Може би нейде

помага на мама!

Може би Дена

при дружни стопани

рано ранила е

пилци да храни.

Я пък е грабнала

стомните Дена

и е в дола за

водица студена!

 

Няма я Дена

при млечната крава,

Дена градината

не прекопава.

Дена не носи

сенце на телето,

няма я Дена

с отряда в полето!

 

Слънцето вред

пионерката дири —

няма я в селото,

ни при пастири!

Но към прозореца

то се навежда,

олеле. Дена

в леглото съглежда!

Дена прозява се,

труд си не дава.

Дена до пладне

се чак излежава!