Асен Босев
Не навреме мъкне бреме

Седи Мълчин

на своя чин,

седи момчето и нехае

и погледът му вън блуждае.

— Ах, как е на урока скучно! —

А славей пее благозвучно

на орех в двора,

дето хора

гълчат — задачи не решават,

стоят — и пет пари не дават!

— Ех, де да бях

и аз при тях! —

си дума наш Мълчин без глас. —

Омръзна ми седене в час.

Аман от

нашите учители,

аман от столици

и жители! —

 

И забърбори

на Григори

морето лете как ще пори

и как без книги, моливи

на мач ще вкарва голове!

 

Когато в къщи,

свели врат,

уроци другите четат,

Мълчин до здрач

играе мач.

 

Мълчин измамва мама фино,

че бил на сбор,

а бил на кино.

Домашно пише той разсеян

и мисли: — Ех, да бях в басейн!

 

Не му се учи за Тибет,

та кара вън велосипед.

Но, дявол да го вземе, бре —

с бележките не е добре.

 

Мълчин в успеха е съмнителен —

оставят го на поправителен.

И ха сега де,

ха сега де,

без време изпит се зададе!

 

Той уж през лятната ваканция

на отдих е в почивна станция,

а нос в учебник е забол,

когато вън извикват „гол“!

 

Едни отиват на разходка,

морето други порят с лодка,

Мълчин чете урока глухо

Мълчин остана пак на сухо…

 

И пука се Мълчин от яд,

че той чете,

а те летят.

Летят навън с велосипед,

а той пък учи за Тибет!

 

Дори с приятеля си Нино

не тръгва днес Мълчин на кино,

защото бягал бе от час

да види филма нов тогаз…

 

Та искаме да кажем само:

излезе всичко през носа му.

Не учеше Мълчин навреме

и не навреме

мъкне бреме.

Тюх, дявол да го вземе!