Еди Маринов
Пейзажи (3)

Залез

Умира заревото на стария ден,

мракът заченат е и скоро ще бъде роден,

луната отново любимия си гони,

но не го достига и той е отново прогонен…

 

Светът се променя с шеметна скорост,

потъва във сенки с някаква нежна ярост,

цветовете малко по малко умират,

светлини навсякъде светват, животът не спира…

 

Силуети в полумрака едва се открояват,

всички предмети сякаш по-малки стават,

светликът на слънцето вече съвсем е залязъл,

светът в тъмата на нощта пак е навлязъл…