Еди Маринов
Пейзажи (2)

Натюрморт

Розите във вазата зелена са клюмнали леко надясно,

сякаш кристалното им убежище за тях е тясно;

бутилката полупразна до тях стои

в мълчанието си казва: „Ах, защо не ме допи?“;

малката бяла дантелена покривчица от вятъра трепти,

оставила кутията цигари полетът и да озапти;

масивна сребърна запалка е някак удивена,

защо остава все недокосната и неупотребена;

стара свещ във формата на пирамида,

сенки хвърля, на всички предмети намига;

играе странна игра светлината в старата стъклена купа,

пълна с миди, рапани, камъчета — на миналото тайна хралупа;

дървото на масата на места от влагата е избеляло,

а тя стои там, защото няма друга работа, някак вяло;

ябълка червена, отдавна от червеи проядена

май въпреки лъскавината си никога няма да бъде изядена;

през опърпаното старо перде луната придава на всичко сюрреализъм,

това е картината в моята стая, който намирам когато там влизам