Асен Босев
Който се хвали, не пали

Малък Татунчо се хвали:

— Аз съм юнак над юнаците!

Майко бе, майно, кога ли

с пушка ще хвана шубраците,

мечката да си убия,

мечката, мамо, стръвницата!

 

Влезе в гората, горкият,

страх му засвива душицата.

— Леле, гората е страшна!

Шум зашумя пред юначето,

хукна в пътеката прашна,

викна в уплаха да плаче то:

— Мамо, ела ме спасявай,

гони ме, мамичко, мечката!

— Синко ле, смешен не ставай,

бръмбар бръмчи край пътечката!

 

Мамино чедо, разбра ли —

който се хвали, не пали!