Асен Босев
Йордан под юрган

Имало един Йордан.

Бил Йордан човек добър,

ала бил и разпилян.

та не знаел

ни чадър,

нито шапка,

ни терлик

де е сложил

преди миг.

 

Вечер лягал, па се свивал

и с юргана се завивал.

Но се тюхкал сутринта:

 

— Де са моите неща?

 

Чак под шкафа се навирал —

там палтото си намирал.

Търсел кърпа на пирона,

тя била под панталона.

Бъркал с лапа

из долапа,

но наместо очила

вадил кифла

и метла!

— Ох — започнал да въздиша

преди лягане веднъж, —

що къде е

ще запиша,

за да съм изправен мъж.

 

И описал той наред:

има в кухнята бюфет,

на бюфета —

късче хляб

и кюфтета,

и чорап.

А на старата кушетка —

чифт обуща

и жилетка.

 

Па си легнал:

— А Йордан? —

А Йордан е под юрган! —

Молив взел,

навел глава,

отбелязал

и това.

 

Станал сутринта човека —

работата му е лека!

Без да се коси горещо,

той намирал всяко нещо…

Но нали се бил залисал,

за Йордан си бе записал —

вдигнал своя бял юрган:

— А къде е тук Йордан?

Олеле, Йордан го няма,

леле, загуба голяма!

 

Най-подир наум си казал:

— Вън е сигурно излязъл.

И отчаяно заскитал,

де кого настигал — питал.

 

Срещнал го един познат

и му кимнал:

— Как си, брат?

— Остави се, нямам мира.

тръгнал съм Йордан да диря,

под юргана легна снощи,

пък не го намирам още!

 

А приятелят му трепнал

и учудено се сепнал:

— Нещо да не си пиян?

Че нали си ти Йордан?

 

Пипнал се Йордан тогаз:

— Бре, наистина съм аз!

 

Върнал се в дома честит —

и Йордан е днес открит!