Еди Маринов
Цикъл „За Бога и Човека“ (8)

Бог

Чух последния зов на последната птица,

заглъхващ във далечината,

видях последния светлик на последната искрица,

губещ се пред мен в мъглата.

 

Всичко застива, всичко умира,

дори и времето сякаш поспира,

всичко е мъгла, всичко е сиво,

но дори и така остава красиво.

 

А аз съм сам — един останал накрая,

аз съм тоя, дето отваря вратите на ада и рая,

аз съм човек, макар вече без тяло,

аз съм тоя, който поставя ново начало…