Еди Маринов
Цикъл „За Бога и Човека“ (7)

Сливане

Всичко е някакси цяло,

сякаш бог лял е с калъп —

смело сърце в изнурено тяло,

мимолетно спокойствие по вечния път.

 

Всичко е следобеден сън,

всичко е пролетна песен,

всичко е полет навън,

всичко накрая покрива се с плесен.

 

Едно и също — всичко се повтаря,

ражда се, живее и после умира,

сякаш съдбата своя урок преговаря.

А аз с ума си го сливам…