Еди Маринов
Цикъл „За Бога и Човека“ (1)

За бога

На Беки

Вървя си по Пътя

и вечно Истината диря

за всичко: живота, смъртта,

реда и изначалния хаос.

И най-вече все искам,

постоянно опитвам

да открия Него — Бога.

 

И винаги стигам

там, дето други,

преди мене, вече били са.

Но аз продължавам,

вървя все напреде —

такава е мойта човешка природа,

защото намеря ли Бога,

аз искам само едно да го питам:

О, Боже, твоят Бог кой е?

 

Измарях се често, поспирах,

отчаян от свойто безсилие даже умирах,

Но вечно вървящ и винаги дирещ,

Лутах се дълго,

не осъзнавайки простата истина,

която накрая прозрях:

 

че моят живот е мойта Вселена,

че моята смърт е краят на Всичко,

че древният ред е само мой разум,

че адският хаос е вътре у мене.

И най-сетне — за Бога:

че Богът, вечният властелин,

създател, рушител

в тази моя малка Вселена

съм аз.