Асен Босев
Пионер кавалер

След ваканцията Дечко

го удари на хвалба:

— В планината водих с мечка

героическа борба!

Бях при чичо — лесничея.

И пребих в гората смок.

Както си вървя и пея,

срещам и един мечок.

На краката се изправя

и се зъби, и реве.

Викам си: — Какво да правя,

сам съм в тия долове!

И си казвам: — Ще се боря…

Яка мечката била! —

Но успях да я съборя

и я търколих в дола…

 

А веднъж му каза Яна:

— Дечко, страх ме е сама —

ще ме срещне хулигана,

изпрати ме до дома! —

Дечко тръгна с нея важен,

даже чантата й взе.

Сякаш искаше да каже:

— Той ще падне на нозе!

 

Тъкмо свиха, за да хванат

малка уличка, и там

се изпречи хулиганът:

— Аз на нея ще й дам!

Дечко чантата захвърли,

разтрепера се от страх.

Хукна той като опърлен,

литна побледнял и плах.

— Ужас! Оле-ле, пропадам,

зарад Яна ще пострадам!

Яна защитена беше

от случаен пионер.

А къде е оня смешен

горделивец кавалер?