Еди Маринов
Цикъл „Пиянство и лудост“ (2)

Пиянство ІІ

Сега съм велик, грандиозен,

всесилен, атеистичен, е, и малко помпозен,

с всичкия стил, който показвам,

с идеите и думите, които изказвам…

 

Но — аз съм пиян и всичко ми е позволено,

няма затворена врата пред мене в тази вселена,

в тази забрава, с тази заблуда сега живея

и точно това чувство искам да възпея…

 

Защото когато пиян съм, съм всичко —

Дявол и Бог, Ученик и Учител, Детенце и Чичко

и всичко тогава аз си позволявам,

а после — изтрезнял — нищо от това не признавам…

 

Сега аз съм всичко и всички — необуздан, необременен,

не мисля за махмурлука, с който ще почна утрешния ден,

затова и аз съм Аз сега, вечно, някъде, тук

и върша каквото си искам — на всички напук…