Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
ckitnik(2012 г.)
Разпознаване и корекция
Alegria(2012 г.)

Издание:

Асен Босев. Не правете като тях, да не ставате за смях

Весели стихове за деца

 

Редактор: Кръстьо Станишев

Художник: Цветан Цеков-Карандаш

Художествен редактор: Кирил Гюлеметов

Технически редактор: Лиляна Диева

Коректор: Мария Кондова

 

Български писател, София, 1970

ДПК „Димитър Благоев“, София

История

  1. —Добавяне

При дядо си на село бил

и върнал се в града Емил.

Разказа ни какво видял,

тъй както той го е разбрал.

 

— Вози ме дядо с камионче,

мотор бе дядовото конче.

И през полето гледах аз

как даваше с камшика газ.

 

Накрай ми беше много мило —

поех юздите за кормило!

Тъй станах в селския простор

аз на каручката шофьор

и карах весело по друма,

но падна шина — спуках гума!

 

В полето от зори до здрач

се стичат хората на мач

и хайде нека им простим —

звено наричат всеки тим!

 

Завръщаме се вечерта.

Отварям плетена врата

и коня вкарваме в гараж,

бензинът му е там фураж.

 

С гаража дядови добре са,

но фермата ми по̀ хареса,

че там под навесите здрави

гарират сто и седем крави!

 

От мен е малко по-висок

на дядо жилищният блок.

До покрива му литват горе

петлите и без асансьори!

 

И няма там звънец, антре,

но има мъничко кутре.

На входа щом кутрето лае,

пристигат гости — то се знае.

 

Аз в хола влизам си направо

и лягам на легло кораво.

Юрганите на баба жарят

и с острия си косъм парят!

 

Но скоро скачам, хопа-хайде,

че дядо ми надува гайда.

Транзистор кожен му е тя —

сама излива песента!

 

Подава дядо пък на мен

дудук — модерен инструмент.

И скача баба ми Деница —

на шейка казват ръченица!

 

Та трима — дядо, баба, аз —

си правехме чудесен джаз!

 

Не знам това дали сте чули —

обувките им са цървули.

Разбрах на село, че калпак е

на дядо къдравото таке,

а дядовият шлифер як

се назовава опанджак.

И, моля ви се, без чадър

се скита дядо в оня кър!

 

Видях през лятната ваканция

овцете им в почивна станция.

Те там наричат я кошара,

управител й е овчарят.

Изкара ли ги той на паша,

те лакомо пасат пейзажа.

 

И друго искам да ви кажа:

в реката къпах се на плажа.

Той бе дълбок до колене

и пълен винаги с пране.

 

Перяха в него стари баби

и скачаха крекливи жаби

на плувното си състезание…

— Разказвай! Слушаме с внимание!

 

При дядо си на село бил.

И върнал се в града Емил.

Разказа ни какво видял,

тъй както той го е разбрал.

Край
Читателите на „Какво видял — какво разбрал“ са прочели и: