Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (5)

Слана

Навън вече е пролет, светът оживя —

изпълни се с толкова много красиви неща

и толкова топло е това събуждане от съня.

А мен… мен ме попари слана.

 

Стоя пак затворен във своя свят странен,

и гледам навънка щастливи лица,

любовни, приятелски, за същото жадни.

А мен… мен ме попари слана.

 

И толкова пусто е в моята стая,

щастливо изглежда дори бялата стена,

дори и предметите своята радост мечтаят.

А мен… мен ме попари слана.

 

Излизам навън, играя своята весела роля

и аз искам място във тази щастлива игра,

усмихвам се, смея се, щастлувам на воля.

Но вътре… вътре в мен пари слана…