Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (3)

Маска

Крия се зад маска, маската съм аз…

Да живеш, неоткривайки любов,

Да обичаш, ненамирайки живот —

Това е маскенбал… Всеки във живота си потъва…

 

Приемам роли, мислейки за вечността,

Умирам все, отдавайки си самоличността,

Живея, взел живот все тъй назаем,

Кога ли ще платя за него сигурния наем?

 

Е, 30 сребърници във съсухрена ръка,

Каква цена съотносима със всевечността —

Да не живееш, никога да не изпиташ страст…

Май всеки крие се зад маска… Маската съм аз…