Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (18)

Нова вселена

Светът е вече променен,

нищо, че е още извратен,

има в него малко светлина,

въпреки цялата му чернота.

 

Днес добро успях да направя,

мъничко, едно сред цялото зло,

дано продължа със стъпка такава

и почна да върша само добро.

 

С главата си разбих стена,

открих зад нея вселена една —

чиста, светла, подредена,

невинна, непорочна, неопетнена.

 

Прие ме за миг в свойте предели,

а после видя, че за нея не ставам,

в главата ми останаха от нея само петна бели,

но знам, че я има, и да я търся няма да престана…