Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (15)

За самоубийците

На Дракончето

Някой път става ми странно,

от тези що заявяват открито,

желанието, готовността си за самоубийство.

 

Запитвам себе си тогава и аз

има ли нещо, което да ме накара

да почувствам влечение, нужда такава.

 

Защото признавам, и много зле бил съм —

лишен от всякаква радост в живота,

не можейки нищичко свястно да сторя…

 

Но винаги, когато в подобна ситуация изпадна,

аз зная, че все някога всичко по свойте места ще застане

и отново весел, засмян, по пътя житейски ще ходя.

 

Друг път изпитвал съм толкова много блаженство,

че би трябвало готов да съм бил

да го запазя вечно в смъртта си…

 

Но, казвам си винаги, когато мисъл такава през главата ми мине,

защо трябва сега край без причина да слагам,

когато аз знам вече радост такава и че сигурно пак ще я видя…

 

Е, да, знам — има люде и люде,

„разни хора — разни идеали“ е казал поетът,

но няма ли вие, готови да отнемете живота си,

да убиете всъщност във себе си само човека…