Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (9)

Зомби

Влязох в системата, заживях с нея,

станах малка частица от глобалния ред,

сега по нейна команда плача и се смея,

досущ като всички останали навред.

 

Малко по малко отдавах свободата си,

на час по лъжичка приемах правилата,

парче по парче й продавах душата си

и лека по лека се вписвах в играта.

 

Разбрах, че не мога срещу нея да живея,

разбрах, че така няма да я променя,

разбрах, че трябва да съм част от нея,

разбрах, че само така мога да я разруша.

 

С насмешка си спомням за старите цели —

съдбовен живот в младежки бунтарски мечти,

те са още вътре в мен, но позакърнели,

мога да ги имам, но да ги поискам ме мързи.

 

Живея си кротко, тихо, банално,

тя даде ми място в свойте катакомби,

уби детето у мен с реалност — брутално,

а мен… мен системата превърна ме в зомби…