Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (4)

Там

Там, където свършва света,

там, където няма имена,

там, където умира смъртта,

там, където живее вечността.

 

Натам съм тръгнал, там отивам,

натам бързам, вървя и не спирам,

натам се раждам, живея, умирам,

натам спя, будя се, падам и ставам.

 

А там — какво и кой ли ме чака?

А там — непознат нов свят или родната стряха?

А там — начало, среда или край?

А там — ад, чистилище или може би рай?

 

Бленувам там, оставам тук,

търся там, но все намирам тук,

отдавам себе си на там, но ме отнема тук,

но продължавам да вървя натам — напук!