Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (19)

Злото

То е вътре у всеки и не винаги дреме,

душата човешка си носи тежкото бреме.

То е това, що различава човек от животно,

защото не убива без причина дори звярът живеещ самотно.

То не винаги действа открито,

зад красиви думи обикновено е скрито.

То кара ни да вършим неща най-различни —

да причиняваме болка, да бъдем себични.

То прави човека „господар на Земята“,

заради него сме взели ябълката от змията.

То прави човека жесток, вечно искащ,

неспособен да обича, злобно в ръцете си парите си стискащ.

То ражда войната и я оправдава

със справедливост и кауза няква такава.

То повлича лъжа и измама и злоба,

проклинайки всеки със свойта вечна прокоба.

То има си име и всички го знаят —

зло то се казва и то открадна ни раят.