Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (13)

Душа

Няма друга тъй дълбока яма

Като тази, във която съм пропаднал,

Няма добро и зло, създавам — руша,

Аз падам и гледам в очите… мойта душа.

 

С душата ми двама бездушно се гледаме,

С човека у мен нечовешки мълчим,

С крилати копнежи от въздуха падаме,

В студени полета огън топим.

 

Защо ли е тази борба безнадеждна,

Защо е у мен този порив безумен,

Кога ли най-сетне със себе си аз ще се срещна,

Кога ще потъна безбрежно в покоя безшумен?

 

Не искам, не мога, не бива, не трябва,

Да ставам един от световната плява,

Не съм аз вселена, аз съм душа —

Уморена, зверска, дарена… от много една…