Чичо Стоян
Подевчица — пролет мила

Рано ми е подранила

подевчица — пролет мила,

у Мразови двори бели

още слънце невидели!

 

Подранила, стан стъкмила

да си тъче тънки дари,

да ги шие, да ги шари,

за роднини и сватбари,

за певците и свирците

и за свати — все крилати:

за кумата си кадънка

от кокиче блуза тънка,

зарад лястовичка дружка

кърпички от теменужка,

а за девера си щърка

китка кукуряк — два стърка;

 

за сквореца, за свиреца,

пошче тънко от синчеца.

Шие, бърза, не угажда,

че й Дядо Мраз досажда:

 

ту ушенцата й щипе,

ту косите й посипе

със снежинки леки, бели

от небето полетели.