Чичо Стоян
Не вярва

— Я дай, бате, бърдучето

и аз да посвиря.

— Да го дам, че да го вземеш —

бати ти разбира!…

 

— Не бе, бате, ще го върна,

моли му се Вера.

— Ще го върнеш, както върна

крушата ми вчера.

 

— Крушата ли? То е друго —

аз я бях изяла.

— Като знаеш, че е моя —

да си я държала.

 

— Ех, бе, бате, виж какъв си,

да съм я държала!

Държи ли се такваз круша,

като е узряла…

 

— И свирката, както чуваш

тъй да чурулика,

нали да си духнеш в нея

самичка те вика.

 

— Е, тогава не я давай —

дръж я — аз да свирна.

— Виж, така се съгласявам:

духай и стой мирна.