Чичо Стоян
Ранна телефонограма от Щърка до Жабурана

— Ало!…

— Кой ме буди толкоз рано?

На съня ми кой побърка?

— Аз съм, мила жабурано,

аз, приятеля ти — щърка!

 

— О-о! Приятел!… Откога ли?

— Туй неверие ви бърка!

А да знаеш колко жали

булката ми — рече щърка, —

дето тъй от нас страните,

с нас задето не дружите —

та помислих си, любезна,

раничко да те подиря —

с тебе в разговор да влезна,

чух, че търсиш си квартира —

аз пък имам — то се знае,

хем височка — и каква е, —

пък и топличка — цял рай е!…

— Май досещам се коя е —

рече жабурана плаха, —

но не иска ми се мене

дом — на щъркела в стомаха!…

— Ето, ето — пак съмнение…

То на дружбата ни бърка!

Ала, без да се обиждаш —

убеждаваше я щърка…

…

 

— Ало! Ало!?

— Чува ли се, мила жабо?

— Чува се, но много слабо!…