Дъглас Адамс
Дългият, мрачен следобеден чай на душата (33)

Глава 31

Малко по-късно едно тъмносиньо БМВ безшумно потегли от иначе безлюдния преден двор на гара „Сейнт Панкрас“ и пое по пустите улици.

Малко обезкуражен, Дърк Джентли намъкна шапката си и остави своя новопридобит и новоотказал се клиент, който му каза, че искал да го оставят насаме и сигурно щял да се превърне в плъх ли, в що ли — като някои други, които би могъл да спомене.

Затвори масивната врата зад себе си и бавно се отправи към балкона, надвиснал над огромната сводеста зала, пълна с богове и герои — Валхала. Пристигна тъкмо когато и последните пируващи вече се изпаряваха — предполага се, за да се появят още в същия миг в огромната сводеста гара „Сейнт Панкрас“. Известно време се взираше в празната зала. Огньовете сега се бяха превърнали просто в тлеещи въглени.

После помръдна едва забележимо глава и самият той също се пренесе на гара „Сейнт Панкрас“. Намери се в един ветровит и дрипав коридор на пустия „Мидланд гранд хотел“. Там, в огромната тъмна чакалня на гара „Сейнт Панкрас“, той отново съзря последните пируващи от Валхала, които се изнизваха навън, към студените лондонски улици, за да си намерят някоя пейка, проектирана така, че човек да не може да спи на нея, и да се опитат да поспят.

Въздъхна и се помъчи да намери път към изхода на запустелия хотел — задача, която се оказа доста по-мъчна, отколкото очакваше: коридорите на хотела представляваха огромен мрачен лабиринт. Най-накрая откри огромното вито готическо стълбище, което водеше надолу към огромните арки на фоайето, украсени с гравирани дракони, грифони и орнаменти от тежко ковано желязо. Главният вход беше заключен — стоеше си заключен от години — и Дърк трябваше да свърне по един страничен коридор, за да стигне до изхода, оборудван с един едър мъжага за нощен пазач. Той настоя да разбере как така Дърк е успял да се промъкне в хотела и отказа да приеме което и да било от обясненията му. Най-накрая му се наложи просто да пусне Дърк да си ходи — пък и какво друго му оставаше.

Дърк притича до входа за билетните каси на гарата, после — в самата гара. Известно време само стоеше и се оглеждаше, а след това се измъкна през главния гаров изход и слезе по стълбището, което водеше към „Сейнт Панкрас роуд“. Щом се появи на улицата, толкова се изненада, че никой случайно минаващ орел не го връхлита веднага, че се препъна, пльосна се по очи и биде прегазен от първия утринен мотоциклетист.