Дъглас Адамс
Дългият, мрачен следобеден чай на душата (37)

Глава 35

Същия следобед Дърк Джентли се събуди също в болница, страдайки от леко мозъчно сътресение, охлузвания, синини и счупен крак. Когато го приемаха, беше му особено трудно да им обясни, че повечето от телесните му повреди бяха причинени от едно хлапе и от един орел и че всъщност това, че го беше прегазил мотоциклетист, си беше направо успокоително преживяване, тъй като включваше предимно две занимания: да си лежиш и да не бъдеш връхлитан на всеки две минути от пернати.

Беше на болкоуспокояващи — с други думи, спа почти цяла сутрин. Измъчваха го ужасни сънища, в които Тоу Раг и един огромен зеленоок великан с коса тръгваха да бягат на север от Валхала, където неочаквано бяха заговорени и изконсумирани от току-що родения огромен бог на вината, който най-накрая беше успял да се измъкне от нещо, което подозрително приличаше на прекатурен върху хаспел хладилник.

Затова си отдъхна, когато най-накрая го събуди едно жизнерадостно:

— Ох, това сте вие, нали не бъркам? Дето ми отмъкнахте книгата!

Отвори очи и съзря ведра гледка: Сали Милс, която така безпощадно го беше заговорила предния ден в кафенето само заради това, че преди да й отмъкне книгата, й беше отмъкнал кафето.

— Е, радвам се да видя, че сте се вслушали в съвета ми и сте дошли да се погрижат за носа ви както трябва — рече му тя, докато се суетеше около него. — Май че сте минали по най-заобиколния път, но вече сте тук и това е главното. Нали настигнахте онова момиче, дето толкова се интересувахте от него? Странна работа, да ви кажа — настаниха ви на същото легло, на което лежеше тя. Ако я видите пак, можете да й дадете пицата, дето тя поръча да й я доставят, преди да я изпишат. Съвсем е изстинала вече, но разносвачът твърдеше, че тя страшно настоявала да й я доставят. Ама да ви кажа, всъщност нямам нищо против, дето ми отмъкнахте книгата. Всъщност хич не знам защо ги купувам, не са хубави, ама хората си ги купуват всичките, нали? Някой ми каза, че според слуховете авторът бил влязъл в договор с дявола или нещо такова. Според мене това са пълни глупости, макар че съм чувала една друга история за него, която повече ми харесва. Очевидно вечно му ги доставят тия тайнствени пилета в хотелската стая и никой не смее да попита или дори да предполага за какво му са, защото и перце не остава от тях. Е, аз пък се запознах с човек, който със сигурност знае за какво точно му служат. Тоя човек, дето се запознах с него, едно време се занимавал точно с това — да изнася тайно пилците от стаята на Бел. И така, Хауърд Бел си създава репутацията на много странен и демоничен човек и всеки купува книгите му. Голяма далавера, мисля си аз. Както и да е — сигурно не ви се иска да седя тук цял ден и да ви дърдоря, пък и да искате, имам си по-интересна работа. Сестрата каза, че сигурно ще ви изпишат тази вечер, така че ще си отидете вкъщи и ще си спите в леглото, което, сигурна съм, много повече ви харесва. Както и да е, надявам се, че сте по-добре, ей ви тука малко вестници.

Дърк взе вестниците зарадван, че най-накрая ще го оставят на мира. Веднага погледна какво казва Великият Заганза за това, какво го очаква през този ден. Великият Заганза казваше: „Вие сте много дебел и тъп и постоянно ходите с една ужасна шантава шапка, от която би трябвало да ви е срам.“

Дърк изсумтя под носа си и погледна хороскопа си в другия вестник. Ето какво пишеше там:

„Днес е ден, в който ще се радвате на домашния уют.“

Да, помисли си той, много ще се радва да се прибере вкъщи. Все още се чувствуваше странно радостен от това, че се е отървал от стария си хладилник, и с нетърпение очакваше насладата от навлизането в един нов етап от притежаването на хладилник — онзи нов модел трепач, който в момента стърчеше в кухнята му.

Е, вярно, не трябваше да забравя и за орела, но по-късно щеше да се притеснява за това — после, когато се прибере вкъщи.

Обърна на първа страница — да види дали няма някоя интересна новина.