Дъглас Адамс
Дългият, мрачен следобеден чай на душата (34)

Глава 32

Тор нахлу с гръм и трясък през задната стена в дъното на Голямата зала на Валхала, готов да обяви пред събралите се богове и герои, че най-накрая е успял да се добере до Норвегия и е намерил копие от договора, подписан от Один, погребано дълбоко в недрата на една планина, но не можа да го обяви, защото всички си бяха тръгнали и нямаше никой.

— Няма никой — каза той на Кейт и я пусна от здравата си хватка. — Всички са си тръгнали.

И увеси нос.

— К’во… — каза Кейт.

— Я да проверим в покоите на дъртия — рече Тор и метна чука си към балкона.

Чукът ги повлече на буксир.

Защура се из просторните покои, без да обръща внимание на молбите, протестите и буйния поток от обиди, които сипеше Кейт.

И там го нямаше.

— Тука някъде е — ядосано се тросна Тор и помъкна чука след себе си.

— К’во…

— Ще минем отвъд чертата — каза той и пак награби Кейт.

Минаха от другата страна на света.

Намираха се в обширната спалня на хотелски апартамент.

Подът беше застлан с боклук и парчета изгнил килим. Прозорците бяха зацапани вследствие на дългогодишното пренебрежение. Всичко беше осеяно с курешки на гълъби, а олющената боя изглеждаше така, сякаш няколко малобройни семейства морски звезди се бяха размазали по стените.

В средата на стаята някой беше зарязал една болнична количка, а на нея сред великолепно изпрани чаршафи лежеше старец. От единственото му око се стичаха сълзи.

— Намерих договора, копеле гадно! — разпени се Тор и размаха пергамента. — Разбрах каква си я забъркал. Продал си цялата ни мощ на… на някакъв си адвокат и на… на някаква си рекламаджийка, и… и на какви ли не още! Откраднал си нашата мощ! На мене все ми беше останала някаква, защото аз съм твърде силен, но ти постоянно ме държеше объркан и засрамен и когато се ядосвах, все правеше така, че да се случват разни гадости! Пречеше ми да стигна до Норвегия по какви ли не начини, защото си знаел, че ще намеря това! Ти и онова гнусно джудженце Тоу Раг. Години наред ме оскърбяваше и унижаваше и…

— Да, да, знам — обади се Один.

— Тор… — понечи да се намеси Кейт.

— Е, сега вече се отървах от всичко това! — кресна Тор.

— Да, виждам…

— Отидох на едно място, където можех да си вилнея на спокойствие, защото знаех, че ще си зает и ще очакваш и аз да се появя там, където си ти. Накрещях си се на воля, поразпердушиних това-онова и вече нищо ми няма! И за начало ще скъсам това!

Разкъса договора, хвърли парчетата във въздуха и ги изпепели с поглед.

— Тор… — пак понечи да се намеси Кейт.

— И сега ще оправя всичко, дето го забърка, за да се уплаша аз, задето съм се ядосал! Горкото момиче от гишето — да се превърне в автомат за кока-кола! Пуф! Бам! Готово — ето я пак! Онзи реактивен изтребител, който се опита да ме свали, докато летях към Норвегия! Пуф! Бам! Ей го пак! Видя ли — пак сам съм си господар!

— Какъв реактивен изтребител? — попита Кейт. — За реактивен изтребител нищо не си ми казвал!

— Ами оня, дето се опита да ме застреля над Северно море. Посдърпахме се и аз, щото нещо се бях поразгорещил, взех, че превърнах пилота с все самолета в орел, и оттогава не ме оставя на мира. Но сега всичко вече е наред. Не ме гледай така. Каквото можах, направих. Погрижих се за жена му, уредих й да удари една голяма печалба от лотарията. Виж какво — добави той гневно, — много ми беше трудно, разбери ме. Добре. Нещо друго има ли?

— Нощната ми лампичка — тихо му напомни Кейт.

— И нощната лампичка на Кейт! Тя няма да бъде повече котенце! Пуф! Бам! Тор казва — и щом го казва, вече е така! Какъв беше този шум?

Червено сияние заливаше лондонския хоризонт.

— Тор, май баща ти не е добре.

— Надявам се, че не е, проклетникът му! О… Какво има? Татко? Добре ли си?

— Бях толкова, толкова глупав и загубен — изхълца Один. — Бях толкова лош и гаден, и…

— Е, и аз точно така мисля — рече Тор и приседна на крайчеца на леглото му. — И какво ще правим сега?

— Не бих могъл да живея без чаршафите и без сестра Бейли, и… Толкова, толкова време измина и вече съм толкова, толкова стар… Тоу Раг ми каза, че трябвало да те убия, но… но по-скоро бих се самоубил. О, Тор…

— О — рече Тор, — разбирам. Ами… Не знам какво да правя. Майната му. Майната му на всичко.

— Тор…

— Да, да, к’во?

— Тор, много е просто… онова, което трябва да направиш за баща си и „Уудшед“ — каза Кейт.

— Така ли?! И какво е то?!

— Ще ти го кажа при едно условие.

— О, така ли?! И какво е то?!

— Да ми кажеш колко камъни има в Уелс.

— Какво?! — възкликна Тор побеснял. — Бягай оттука! Цели години изгубих за това!

Кейт сви рамене.

— Не! — настоя Тор. — Всичко друго, но не и това! Пък и бездруго… — добави той кисело, — … и бездруго вече ти го казах.

— Не, не си ми го казал.

— Казах ти го! Казах ти, че им загубих броя някъде посред Гламорган. Е, какво, пак ли да започвам отначало?! Помисли си само, мойто момиче!