Божанка Константинова
Чичо Стоян

Близо сто години са изминали от появата на една тънка книжка със стихотворения, наречена „Детска китка“. Неин автор е Стоян М. Попов или Чичо Стоян — псевдоним, с който той остава в литературата ни за деца и до днес. Съдбата на поета Стоян М. Попов е от най-щастливите — неговите звучни, ведри стихотворения „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Мойто бебе“, „Щъркел шарен дългокрак“ и редица други са познати и обичани от всички поколения български деца вече близо век. Неизменно присъствуват в читанките и поетичните сборници, предават се от родители на деца. Но вероятно малцина от по-новите поколения, които рецитират неговите песни, знаят кой е поетът с това толкова предразполагащо име — Чичо Стоян.

Стоян М. Попов е роден в 1865 година в село Дивотино, Софийско. Мечтата на родителите му да отгледат син свещеник го отвежда в семинарията. Там обаче жадният за дела, за активен труд младеж не издържа и напуска, без да е успял да завърши образованието си. Той трябвало сам да осигурява прехраната си и сам да се образова. Младият Стоян М. Попов не се е срамувал от никаква работа и нито за момент не е преставал да чете. Неговото постоянство и любознателност биват възнаградени — скоро Стоян Попов се нарежда сред изтъкнатите за времето културни деятели в страната. Всъщност най-голяма слава, всеобщо признание му донасят детските му стихотворения. Но до тяхната поява, а и след това неуморният културен труженик и гражданин с ярко родолюбиво и социално чувство отдава силите и енергията си и в други области. На първо място в театъра — той е един от най-преданите и най-активни радетели на българския театър в началото на нашия век. Стоян М. Попов организира театрални трупи, сам участвува в представленията като актьор и режисьор. Той е от инициаторите за изграждането на дъсчен театър в Пловдив по време на първото българско изложение. Свързал живота си с една от големите ни актриси от онова време Роза Попова, Стоян М. Попов до края на дните си остава в плен на театралното изкуство.

Особено силно е бил привлечен поетът и от историята. Без стабилно образование, но с рядък ентусиазъм и жар той се занимава със сериозни, неизяснени въпроси — например старае се да обясни произхода на българите. И въпреки че повечето от изводите, до които достига Стоян М. Попов, са наивни, заниманията му с въпроси от историята са свидетелство за широтата на неговите интереси, за неизтощимото му родолюбие.

Поетът е покорен и от величието на Крали-Марковия епос, от който той издава отделни части. В резултат на увлечението му от историята се появяват и голям брой негови исторически поеми, повести, разкази, легенди. Посветени на големите български ханове и царе, на героични, знаменателни битки, тези творби носят белега на родолюбието, но не се отличават с особени художествени достижения.

Стоян М. Попов започва своята поетична дейност със стихотворения за възрастни. Първата му книга „Сбирка стихотворения“ показва силно гражданско чувство, състрадание към тежката съдба на бедните и отрудени хора, както и неизтощимото му трудолюбие. Стоян М. Попов е рядко активен, неуморим — темпераментното му перо създава стихове, поеми, пиеси.

И така до момента, в който той открива своето истинско място в поезията, до 1898 година, когато се появява „Детска китка“ — стихосбирка за деца, отпечатана като приложение на популярното детско списание „Звездица“. Големият успех на тази малка по обем книжка поставя началото на една щастлива поетична съдба. Родители и деца, учители посрещат стихотворенията на Стоян М. Попов възторжено. Дори най-взискателният, най-авторитетният поет Пенчо Славейков оценява стиховете му за малките:

„… с темите си, както и с лекия си език и тон, стиховете на Чичо Стоян правят впечатление на истински песни за деца.“

Стиховете на Чичо Стоян за малките се явяват във време, когато от христоматиите и читанките са известни творбите на Петко Рачов Славейков, Васил Попович, Иван Вазов и Константин Величков. Началото на поезията за деца е положено от големите майстори на българското слово. Темите в стихотворенията на Чичо Стоян не са непознати — и той открива пред малките си читатели красотата на природата, многообразието на нейните обитатели, споделя детските вълнения, родени от обичта към мама и татко, към любимите кукли и играчки… Този неизменен свят на детството съществува и в творчеството на поетите преди Чичо Стоян, с естествени изменения той присъствува и в днешната ни поезия за деца. Новото, което поетът внася, се състои в начина, по който той представя пред децата света, в тона, с който води разговора си с тях. Без назидание и директни възпитателни интонации и в същото време без изкуствено да се вдетинява, да се старае да „слезе“ до малките, до тяхното световъзприемане и реакции. И ако преодоляването на дидактическия елемент в поезията за деца, проявено най-ярко за първи път в стиховете на Чичо Стоян, е един естествен, постепенен процес, то възможността за естествено, непринудено сливане с мисленето, с въображението и чувствителността на децата е плод на рядък талант. Него притежават малцина — само родените поети за деца. Такъв дар притежава Чичо Стоян — в неговата поезия откриваме погледа на малките с наивността и с наблюдателността им, с дребните им хитрини и откровеността им, с доброто им сърце.

Свят жизнерадостен, пълен с действие, динамичен, със свежест на наблюденията, с откривателски пориви. Именно умението на Чичо Стоян да гледа света през детския поглед най-леко освобождава стиховете му от откритата дидактика. Във ведрите песни на този талантлив поет няма друга позиция освен детската — той не поучава, той само предава точно и вярно чувствата на децата, техните „малки“ тревоги и светли радости. Радост от скромната кукла, радост от уюта на бащиния дом, от нежността на майчината ласка, радост от красотата на „подевчицата пролет“ и щедростта на златната есен, от неуморните игри с Шаро и Писана. А немирствата, детските пакости събуждат добродушната усмивка на поета — в стиховете му живее едно закачливо, понякога сърдито, но винаги с добро сърце малко дете („Сърдитко“).

Хуморът на Чичо Стоян е ласкав, добронамерен — играта може да се превърне в плач, но той никога не е дълготраен, защото лошото настроение в детството е само миг. Стиховете на Чичо Стоян покоряват с щедростта на настроението, с естествено предадения свят на детските игри, с песенния стих. Издавани многократно в отделни книжки („Залъгалки за дечица малки“, „Чичов дар“, „Чичова книжка“, „Анка и Писанка“), стихотворенията на Чичо Стоян за малките са от най-ценните достижения на детската ни поезия. Те са били пример и за следващите поколения български писатели със своята непринуденост, с искреността си, с обичта, която Чичо Стоян е вложил в тях.

Този даровит и сърдечен човек и поет е оставил още едно ярко свидетелство за отдадеността си на малките. Чичо Стоян заедно с един също безкористен деятел в полето на детската ни литература от началото на века — поета Стоян Русев (Дядо Благо) — създават през 1906 г. първото вестниче за деца „Славейче“. То е плод на неизтощимата енергия на Чичо Стоян и на Дядо Благо, резултат на желанието им да създадат на децата повече радост и в същото време да подпомогнат тяхното развитие с помощта на разказчетата, стиховете и разнообразните съобщения. Чичо Стоян и Дядо Благо създават вестниче, на чиито страници читателите получават не само хубави стихове, гатанки, разкази, стихотворения, писани по картинки, но и интересни вести от науката, от живота из далечните краища на света. Повечето от най-популярните стихове на Чичо Стоян са печатани за първи път в „Славейче“. В него двамата поети са публикували и писма на децата читатели, както и техни ранни стихотворения, отговаряли са на многобройните им въпроси, насочвали са тяхното израстване, засилвали са тяхната активност насърчавали са интересите им. Разнообразно, създавано с вкус, с широта, „Славейче“ слага стабилно начало на българския периодичен печат.

Творчеството на Чичо Стоян за деца е неизменен спътник на всяко детство. Навремето Ран Босилек писа, че Чичо Стоян притежава три златни ключа, с които отключва детските сърца — чистосърдечност, крилато въображение и светла радост. С тези чародейни ключове той остава верен приятел на всяко ново поколение. Защото детето винаги има нужда от сърдечност, от доброта и ведрост. И от поезия.