Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (80)

78.

Рано на следващата сутрин великият Кайл Крейг мина през вратите на университета в Чикаго. Беше облечен, както смяташе, че трябва да се облича за работа един професор в днешно време: светлокафяви панталони и маратонки, синя джинсова риза, сив плетен пуловер и плетена вратовръзка. Крейг намираше облеклото си задоволително по някакъв комичен начин. Самата идея да обучава младостта на нацията. Господи! Поне той се забавляваше, ако не някой друг.

Вече бе проучил учебните заведения в Интернет, така че се запъти право към голямата библиотека „Риджънстейн“. Направи няколко справки и след минути беше в читалнята в сградата на дипломантите към университета, за да остави друго съобщение за ВПУ. Този път реши да е по-предпазлив, като скри съобщение зад снимка. Беше научил стенография в затвора, докато планираше бягството си.

Скоро ще се срещнем, друже. Надявам се в близките дни да бъда в твоя район. За мен ще е приятна разходка в миналото. Плюс уникалния шанс да стана свидетел на работата ти малко по-отблизо. В крайна сметка ти твориш история. И двамата го правим. Всичко се нарежда прекрасно. Ако искаш да се срещнем лично, ще бъда на мястото, белязано с „X“, в полунощ, във втората събота от днес.

Ако не си там, напълно ще те разбера. В крайна сметка си много заета пчеличка. И толкова талантлив артист. Изпитвам искрено възхищение от работата ти и очаквам с нетърпение следващата ти изява.

Кайл Крейг спря да пише, препрочете написаното и натисна бутона „Изпрати“.

— Ако не може да отгатне какво означава мястото, белязано с „X“, значи не заслужава да се срещне с мен — прошепна си той.