Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (52)

50.

Освен това ВПУ бе използвал името й.

Бри най-после се облегна назад в стола си и се опита да анализира този малък „шедьовър“ на убиеца. Не можеше да повярва колко дързък и арогантен е негодникът и колко сбъркан. И плашещ.

— Бри? Още ли си там? — попита по телефона Брайън Кицмилър.

— Да. Тук съм. Просто имах миг на полицейска депресия. Прав си — това наистина беше „жестоко“.

— Добре ли си? Искам да кажа, освен че в момента явно си разстроена.

Тя впери поглед в ръцете си, които леко трепереха.

— Да, Киц. Благодаря, че попита. Извратено е, но според мен има смисъл. Този тип очевидно е обсебен от манията да бъде известен, да пише за себе си. Разбира се, знае коя съм. И, разбира се, знае за Алекс. Той ни наблюдава, Киц.

— В известно отношение това са добри новини. Нали искахме да сме сигурни, че сме в същия комуникационен поток с убиеца. Мисля, че сме там.

— Така ли смяташ? — В главата на Бри препускаха стотици въпроси. — Кога е било изпратено това?

— В единадесет и двадесет миналата нощ. Всички чатове вече са загрели. Навсякъде е и като го казвам, наистина не преувеличавам.

— Това може да обясни тези обаждания. — Тя щракна с мишката върху розовата икона за съобщения във входящата си поща. Най-горното беше от новините по „Канал 7“. — Виж, трябва ми поне някакво име, с което да започна. Нещо определено. На кого е този сайт?

— Все още работя по въпроса. Открих IP адреса и сега проверявам главните регистри. С малко повечко късмет скоро ще имаш името. Кодовото название на операцията е късмет.

— Чух те. Скоро ме устройва. Благодаря ти, Киц. Наистина се нуждаем от помощта ти.

— Да, съгласен съм. Ти определено, се нуждаеш. Чудя се на кого „се оприличава“ този тип? Имаш ли някакви предположения?

— Не, но Алекс ще има.

Бри затвори, после се опита да се свърже с Алекс и Сампсън. И двата пъти попадна на гласова поща и им остави едно и също съобщение: „Здравей, аз съм. Изникна нещо. Ново съобщение от Публичния убиец, но сега е подписано със съкратеното ВПУ (Вашингтонския публичен убиец). Ще поема по следата веднага щом се сдобия с адреса. Надявам се да получиш съобщението ми преди това, а междувременно аз ще удържам фронта. Обади ми се възможно най-скоро“.

Бри знаеше, че ще работи много по-добре с партньорите си, отколкото с двамата си униформени колеги, но в секундата, в която се сдобие с името и адреса, трябваше да се действа.

ВПУ искаше да я опознае по-добре — е, може би желанието му щеше да се сбъдне съвсем скоро.