Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Citadelle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Анатолий Буковски(2011)
Корекция и форматиране
bashtata(2012)

Издание:

Антоан дьо Сент-Егзюпери. Цитадела. 1 част

 

Превела от френски: Росица Василева

Рецензенти: Светослав Колев, Румен Воденичаров

Редактор: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Марта Владова

Художник: Валентин Дончевски

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

 

Издателски № 9076 Формат 84/108/16. Печатни коли 19,50

ISBN 954–445–420–9 (I ч.)

Издателска къща „Христо Ботев“

Предпечатна подготовка Св. Маринов

Печат — Университетска печатница „Св. Климент Охридски“

 

 

Издание:

Антоан дьо Сент-Екзюпери. Цитадела. 2 част

Първо издание

 

Превела от френски: Росица Василева

Редактор: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Марта Владова

Художник: Валентин Дончевски

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Невена Николова

 

Издателски №9085

Печатни коли 21,50. Формат 84/108/32

ISBN 954–445–421–7 (II ч.)

Издателска къща „Христо Ботев“

Предпечатна подготовка Св. Маринов

История

  1. —Добавяне

LXXXVII

Ти не ще получиш никакъв знак, защото отличителната черта на божеството, от което искаш знак, е самото мълчание. И камъните не знаят нищо за храма, който съставляват, и нищо не могат да знаят за него. Нито късчето кора за дървото, от което е част заедно с други късчета. Нито самото дърво или това жилище — за имението, от което те са част заедно с други. Нито ти за Бог. Тъй като би трябвало храмът да се изяви на камъка или дървото да се изяви на кората, което е лишено от смисъл, понеже за камъка не съществува език, в който да го приеме. Езикът е от мащаба на дървото.

Това беше моето откритие след това пътуване към Бога.

Неизменно сам, затворен в себе си, лице в лице със своето аз. И нямам никаква надежда сам да изляза от самотата си. Камъкът няма надежда да бъде нещо друго освен камък. Но като стане част от едно цяло, камъкът се свързва с други камъни и се превръща в храм.

Нямам вече надежда да изисквам появата на архангела, тъй като той или е невидим, или го няма. И онези, които се надяват на знак от Бога, го превръщат в огледално отражение и в него не ще открият нищо освен самите себе си. Ала от това, че се присъединих към моя народ, ме облива топлина, която ме преобразява. И това е знак от Бога. Защото щом веднъж се възцари мълчанието, то е истинско за всички камъни.

Така че извън всякакви общности аз не представлявам нищо, което да има стойност, и не бих могъл да съм задоволен.

Останете си житно зърно за зимата в хамбара и заспете.