Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (60)

LIX

Ако искаш да създадеш приятелства там, където вече има само подялба на провизии и произтичащи от това разделения на сърцето — защото поискаш ли да се намразят, хвърли им зърно, — преоткрий почитта към човека и знай, че в племето може да се диша само ако никой не критикува другия. Когато мислиш зло за приятеля си и го изразяваш, значи не си го срещнал на етажа, където са хората, там, където единствено се събират всички заедно — в храма. И тук не става дума нито за снизходителност, нито за слабост, нито за вялост в нравствеността. Твоята строгост се проявява другаде и другаде ти си съдник. И ще сечеш глави, ако е потребно, без да трепнеш. Защото, още веднъж повтарям, ти осъждаш на смърт, но първо лекуваш осъдения, ако е болен. Не се бой да посочиш тези противоречия, използвани от твоя несъвършен език, за да говори за хората. Тъй като нищо не е противоречиво освен езика, който е израз. Съществува една част у осъдения, която ти оставяш на палача, но има и друга част, която можеш да поканиш на трапезата си и нея нямаш никакво право да съдиш. Защото ти е заповядано да съдиш човека, ала ти е заповядано и да го почиташ. И въобще не става дума да съдиш един и да почиташ друг, а същия човек. Това е едно тайнство на моята империя, което се дължи само на непохватността на езика.

А мен не ме притесняват тези разделения за логици. Тъй като у оня, с когото воювам в своята пустиня и го обгръщам с ненавистта си, винаги съм намирал най-доброто упражняване на душата. Ние крачим, заплашителни, един срещу друг, с любов.