Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Citadelle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Анатолий Буковски(2011)
Корекция и форматиране
bashtata(2012)

Издание:

Антоан дьо Сент-Егзюпери. Цитадела. 1 част

 

Превела от френски: Росица Василева

Рецензенти: Светослав Колев, Румен Воденичаров

Редактор: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Марта Владова

Художник: Валентин Дончевски

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

 

Издателски № 9076 Формат 84/108/16. Печатни коли 19,50

ISBN 954–445–420–9 (I ч.)

Издателска къща „Христо Ботев“

Предпечатна подготовка Св. Маринов

Печат — Университетска печатница „Св. Климент Охридски“

 

 

Издание:

Антоан дьо Сент-Екзюпери. Цитадела. 2 част

Първо издание

 

Превела от френски: Росица Василева

Редактор: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Марта Владова

Художник: Валентин Дончевски

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Невена Николова

 

Издателски №9085

Печатни коли 21,50. Формат 84/108/32

ISBN 954–445–421–7 (II ч.)

Издателска къща „Христо Ботев“

Предпечатна подготовка Св. Маринов

История

  1. —Добавяне

CLXXIX

Музикален инструмент без музикант, очарован от звуците, които издаваш. Виждал съм така детето да се забавлява, като подръпва струните, и да се радва на силата на ръцете си. Ала звуците никак не ме интересуват, аз искам да видя как се пренасяш в мен. Но нямаш какво да пренасяш, понеже теб въобще те няма, щом нехаеш да се само осъществиш. И подръпваш наслуки струните си, в очакване на по-странен звук от предишния. Защото те измъчва надеждата да срещнеш творбата сред пътя (сякаш става дума за плод, който да намериш извън себе си) и да върнеш обратно в плен своята поема.

Но аз искам да си семе със здрави устои, което усвоява почвата наоколо заради своята поема. Искам да си с изградена душа, вече готова за любовта — а не търсещ във вечерния вятър някакво лице, което да те плени, понеже в теб няма нищо за пленяване.

Така ти възхваляваш любовта.

Така ти възхваляваш справедливостта. А не справедливите неща. И лесно ще станеш несправедлив в частните случаи, за да й услужиш.

Ще възхваляваш любовта към ближния, но лесно ще станеш жесток в частните случаи, за да й услужиш.

Ще възхваляваш свободата и ще струпваш в твоите затвори тези, които въобще не пеят като теб.

И тъй, аз познавам справедливи хора, а не справедливостта. Свободни хора, а не свободата. Хора, одухотворени от любовта, а не любовта. Както не познавам нито красотата, нито щастието, а щастливи хора и красиви неща.

Ала е трябвало най-напред да се действа и да се гради, и да се учи, и да се твори. После идват наградите.

Но те, обитаващи парадното си ложе, считат, че е по-просто да достигат същността, без преди това да градят многообразието. Същото е при пушача на хашиш, който си доставя за няколко гроша опияненията на твореца.

Те приличат на проститутките, отворени за вятъра. И кой ще им поднесе някога любовта?