Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (169)

CLXVIII

Казваш: „Този човек е мой привърженик, мога да го използвам. Но другият, който ми се противопоставя, за удобство го причислявам към другия лагер и не се стремя да му въздействам, освен като воювам с него.“ И като направиш това, ти закаляваш и изковаваш противника си.

А аз казвам, че „приятел“ и „неприятел“ са измислени от теб думи. Които несъмнено обозначават нещо, като например да определят какво ще се случи, ако се срещнете на някое бойно поле, но човек съвсем не се ръководи от една дума и аз познавам неприятели, които са ми по-близки от моите приятели, други, които са ми по-полезни, трети, които ме уважават повече. И способностите ми за въздействие върху човека съвсем не са свързани с положението му на думи. Ще кажа даже, че въздействам повече върху моя неприятел, отколкото върху моя приятел, защото този, който върви в една и съща посока с мен, ми предлага по-малко поводи за среща и за замяна, отколкото този, който върви срещу мен, и не пропуска нито един мой жест, защото зависи от него, нито една дума. Ала безспорно ще упражня различен тип въздействие върху единия или върху другия, тъй като съм получил своето минало в наследство и нямам никаква власт да променя нещо в него. И ако обитавам тази местност, украсена с река и планина, и съм принуден да водя война в нея, абсурдно би било да окайвам местоположението на планината или посоката на реката. И от никой завоевател със здрав дух ти не си получавал такива оплаквания. Ала ще си послужа с реката като с река и с планината като с планина. И може би разположена тук, тя ще ми послужи по-малко, отколкото щеше да ми послужи, ако се намираше другаде, както и този противник, ако е силен, несъмнено ще те улесни по-малко, отколкото един съюзник. Но това е все едно да се съжалява, че не си се родил в друга епоха или като владетел на друга империя, което е присъщо на разложението на мечтата. Ала като се вземе предвид това, което е и за което аз сам трябва да държа сметка, все пак разполагам със същата възможност за въздействие върху моя противник, както върху моя приятел. Това въздействие в едната посока е повече или по-малко благоприятно, в другата — повече или по-малко неблагоприятно. Но когато става въпрос да окажеш въздействие върху лоста на някоя везна, тоест да се проявиш чрез действие или чрез сила, равносилни са операциите, които се състоят или в отнемане на тежест от дясното блюдо, или пък в добавяне на тежест в лявото блюдо. Но ти изхождаш от морална гледна точка, която е неуместна в твоето рисковано предприятие и осъждаш и отхвърляш оня, който те е засегнал, обидил или предал, принуждавайки го още по-сериозно да те засегне, обиди или предаде утре. Аз обаче използвам за предател същия човек, който е предал мен, защото той е пионка в играта и е точно определен, и мога да се опра на него, за да обмисля и организирам своята победа. Нима познаването на моя противник не е вече оръжие? А после ще използвам победата си, за да го обеся.