Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (111)

CX

И точно тогава ми се откри изходът от противоречието, над което толкова бях размислял. Защото ме нараняваше жестоката дилема, когато се скланях, аз, царят, над моя спящ часовой. Да грабнеш едно дете от щастливите му сънища, за да го положиш така, както си е, в смъртта, съвършено учудено през краткото време, докато е будно, че трябва да изтърпи причинени от хората страдания.

Защото той се събуди пред мен и прокара ръка през челото си, после, без да ме е познал, подложи лицето си на звездите, изпускайки тиха въздишка за това, че пак трябваше да поеме тежестта на оръжията. И точно тогава ми се разкри, че такава душа трябва да се спечели.

Застанал до него, аз, неговият владетел, обърнах поглед към града, вдъхвайки привидно същия град, както и той, и все пак не беше същият. И си мислех: „Във вълнуващата гледка, на която присъствам, няма нищо за доказване. Не съществува друг смислен подход, освен да го приобщя и да го изпълня не с тези неща, понеже той ги гледа, вдъхва, претегля и притежава също тъй добре, както и аз, а с образа, който е видение през тях и божествен възел, свързващ нещата.“ И разбрах, че е важно преди всичко да се отличава спечелването от принудата. Да спечелиш някого означава да го приобщиш. Да наложиш принуди означава да направиш човека затворник. Ако те спечеля, аз освобождавам един човек. Ако ти наложа принуди, аз те смазвам. Спечелването — това е изграждане на самия теб в теб и през теб. Принудата е купчината камъни, наредени в една редица и подобни един на друг, от което нищо няма да се роди.

И ми се разкри, че всички хора трябва да бъдат спечелени по този начин. Тези, които будуваха, и тези, които спяха, патрулиращите по крепостните стени и закриляните от този обход. Тези, които се веселяха по случай раждането на дете или ридаеха за нечия смърт. Които се молеха и които се съмняваха. Да те спечеля значи да изградя арматурата ти и да отворя духа ти за изобилните запаси. Защото има езера, способни да утолят жаждата ти, ако някой ти покаже пътя. И аз ще установя боговете си в тебе, за да те просветляват.

И несъмнено важно е да те спечеля още в детството, в противен случай ето те оформен и затвърдял, без да можеш вече да усвоиш един език.