Иън Флеминг
От Русия с любов (21)

Глава 20
Черно на розов фон

Бонд се извъртя на пета. Взря се в леглото, но бе като ослепял от взирането в луната. Прекоси стаята и запали розовия лампион до леглото. Под чаршафа се бе опънало дълго тяло. Върху възглавницата се пилееше кестенява коса. Показваха се и върховете на пръстите, вдигнали чаршафа на лицето. Малко по-надолу стърчаха гърди, като затрупани със сняг хълмчета.

Бонд се изсмя кратко. Наведе се и нежно подръпна косите. Изпод чаршафа се чу протестиращо писукане. Бонд седна на ръба на леглото. След миг тишина ъгълът на чаршафа бавно се отмести и в него се взря голямо синьо око.

— Много неприличен вид имаш. — Гласът бе приглушен от чаршафа.

— Ами ти? Как попадна тук?

— Слязох от два етажа по-горе. И аз живея тук. — Гласът бе нисък и предизвикателен. Едва се долавяше слаб акцент.

— Ами аз ще си лягам.

Чаршафът бързо слезе под брадичката, а момичето се облегна на възглавниците. Беше се изчервило.

— О, не. Не бива.

— Но леглото си е мое. А и нали ме покани.

Лицето бе неимоверно красиво. Бонд хладнокръвно го разгледа. Изчервяването се усили.

— Бяха само думи. За да обявя присъствието си.

— Приятно ми е да се запознаем. Казвам се Джеймс Бонд.

— А аз — Татяна Романова. — Проточи „я“-то Татяна и първото „а“ на Романова. — За приятели — просто Таня.

Настъпи пауза, през която се огледаха един друг: момичето — с любопитство и нещо като облекчение, Бонд — с хладнокръвна подозрителност.

Тя първа наруши тишината.

— Съвсем приличаш на снимките си. — Пак се изчерви. — Но трябва да облечеш нещо. Притесняваш ме.

— И ти ме притесняваш не по-малко. На това му казват секс. Ако легна при теб, ще е без значение. А ти с какво си облечена?

Тя дръпна чаршафа няколко милиметра по-надолу, за да открие широката колкото един прът черна кадифена лента около шията си.

— С това.

Бонд погледна закачливите сини очи, които се бяха разширили, сякаш за да попитат нима лентичката е недостатъчна. Усети, че губи контрол върху тялото си.

— По дяволите, Таня. Къде са другите ти дрехи? Или така слезе с асансьора?

— О, не. Нямаше да е культурное. Под леглото са.

— И все пак ако си мислиш, че ще излезеш от тази стая без…

Бонд не довърши изречението. Стана от леглото, отиде и облече един от късите тъмносини копринени халати, които ползваше вместо пижама.

— Това, което предлагаш, е некультурное.

— Нима — рече Бонд саркастично. — Тогава ще ти кажа нещо культурное. Ти си една от най-красивите жени на света.

Момичето пак се изчерви. Изгледа го сериозно.

— Наистина ли? Имам чувството, че устата ми е прекалено голяма. Колкото западните момичета ли съм красива? Навремето ми казаха, че приличам на Грета Гарбо. Вярно ли е?

— Дори си по-красива — отвърна Бонд. — Лицето ти излъчва повече светлина. И устата ти хич не е прекалено голяма. Напротив, съвсем подходяща е на големина. Поне що се отнася до мен.

— За каква светлина на лицето говориш? Какво значи това?

За Бонд това значеше, че няма вид на руска разузнавачка. Въздържаността на професионалния разузнавач сякаш й бе непозната. Липсваше студенината, пресметливостта. Създаваше впечатление за топло сърце и веселост. Именно това излъчваха очите й. Потърси някой по-необвързващ израз:

— В очите ти има много веселост и смях — каза неубедително.

Татяна го изгледа сериозно.

— Любопитно. В Русия няма кой знае колко смях и веселие. Никой не говори за такива неща. Досега никой не ми го е казвал.

Веселие ли, запита се тя — след последните два ужасни месеца? Нима бе възможно да има весел вид? И все пак в сърцето си изпитваше определена лекота. Нима щеше да се окаже леконравна жена по природа? Или то бе свързано с този мъж, когото виждаше за пръв път? Облекчение, че е такъв, какъвто е, след агонията да мисли какво очакват да прави с него? Във всеки случай оказало се бе далеч по-лесно, отколкото очакваше. Той го правеше да е лесно — да е весело, с привкус на опасност. Ужасно красив бе. И изглеждаше много чист. Дали, след като стигнеха в Лондон и му признаеше всичко, щеше да й прости? Като му кажеше, че са я пратили да го прелъсти? Като бяха уточнили дори датата и номера на стаята? Сигурно нямаше да се ядоса много. Та тя нямаше да му навреди. За нея той просто бе средство да се добере до Англия и да съобщи въпросните данни. „Веселие и смях в очите й“? Защо пък не? Напълно беше възможно. Самият факт, че бе насаме с такъв мъж и знаеше, че няма да я накажат за това, и даваше едно прекрасно усещане за свобода. И бе изключително вълнуващо.

— Страхотно красив си — каза. Потърси сравнение, с което да го зарадва. — Приличаш на американска филмова звезда.

Реакцията му я стресна.

— За бога! Това е най-голямата обида за един мъж!

Побърза да поправи грешката си. Странно, че комплиментът не му хареса. Нима на Запад не изгаряха от желание да приличат на филмови звезди?

— Излъгах те — рече. — Исках да ти доставя удоволствие. Всъщност приличаш на любимия ми литературен герой от книгата на един руснак — Лермонтов. Някой ден ще ти разкажа за него.

Някой ден ли? Бонд реши, че е време да хване бика за рогата.

— Виж какво, Таня. — Постара се да не гледа красивите очи върху възглавницата. Нарочно съсредоточи поглед върху върха на брадичката й. — Стига сме се задявали, ами дай да погледнем сериозно на нещата. Каква е цялата тази история? Наистина ли ще дойдеш с мен в Англия?

Вдигна очи към нейните. Това бе фатална грешка. Отново ги бе разтворила в онзи проклет израз на невинност.

— Ами, разбира се!

— О! — Бонд се стресна от прямия и отговор. Погледна я с подозрение. — Сигурна ли си?

— Да.

Погледът й вече бе искрен. Беше спряла да флиртува.

— И не те е с грах?

Видя как някаква сянка прекоси очите й. Но не бе от това, за което си мислеше. Тя просто се бе сетила, че трябва да изпълни определената й роля. От нея се очакваше да изглежда уплашена от собствената си постъпка. Ужасена. На теория тази игра и се бе сторила лесна, а се оказваше, че никак не е. Странно! Реши да направи компромис.

— Да. Страх ме е. Но вече не много. Ти ще ме пазиш. Поне така си мислех.

— Ами да, разбира се. — Бонд си помисли за роднините й в Русия. Бързо прогони мисълта от главата си. Та какво правеше той? Нима се мъчеше да я разубеди, да не идва? Отблъсна всички мисли за това, какви последствия можеха да я сполетят.

— Няма за какво да се притесняваш. Ще се грижа за теб. — А сега — на въпроса, който до този миг старателно отбягваше. Усети някакво нелепо неудобство. Та момичето и най-малко не покриваше предварителните му представки. Този въпрос щеше да развали цялата работа. Но нямаше как. — Ами машината?

Да. Сякаш й бе зашлевил шамар. В очите и се появи болка и наченки на сълзи. Дръпна чаршафа върху устата си и заговори през него. Отгоре погледът й бе вледеняващ.

— Значи само това те интересува.

— Виж какво. — Бонд се опита да вложи в гласа си определено равнодушие. — Тази машина няма нищо общо с теб и мен. Но шефовете в Лондон настояват. — Спомни си, че съществуват и мерки за сигурност. — Не е чак толкова важна. Позната им е напълно и гледат на нея като на някакво чудно руско изобретение. Необходима им е само една, за да я прекопират. Както твоите хора копират чуждестранните фотоапарати и други работи. — Божичко, колко нескопосано звучеше само!

— Сега вече наистина ме лъжеш — изтърколи се голяма сълза от едното огромно синьо око, надолу по меката буза, и капна върху възглавницата. Издърпа чаршафа нагоре да покрие очите си.

Бонд се пресегна и положи длан върху ръката й под чаршафа. Тя гневно я отдръпна.

— По дяволите проклетата ти машина — рече той с нетърпение. — Но, за бога, Таня, нима не знаеш, че ми плащат да върша определена работа. Реши какво точно искаш и да забравим за нея. Има куп други неща, за които да си говорим. Да уреждаме пътуването и прочие. Естествено, че моите хора я искат, иначе нямаше да ме изстрелят да те отведа заедно с нея.

Татяна попи очи с чаршафа. Рязко го смъкна отново до раменете си. Усети се, че е забравила собствената си задача. Ами, как няма… Е, нищо. Но не можеше ли да й каже, че за него лично машината е без значение, стига тя да тръгне. Тук май бе прекалила с надеждите си. Прав беше. И той си имаше задача. Като нея.

Изгледа го спокойно.

— Ще я донеса. Не се бой. Но нека не говорим повече за нея. А сега слушай. — Поизправи се върху възглавниците. Трябва да тръгнем още тази вечер. — Спомни си урока. — Това ще е единствената ни възможност. Застъпвам на нощно дежурство в шест часа. Ще бъда сама в службата и ще взема спектора.

Бонд присви очи. Умът му заработи трескаво, прехвърляйки всички проблеми, които можеха да възникнат. Къде да я скрие. Как да я качи на първия самолет, след като разкрият загубата. Рискована работа щеше да е. Пред нищо няма да се спрат, само и само да си я върнат заедно със спектора. Блокирани пътища до летището. Бомба в самолета. Всевъзможни неща.

— Това е прекрасно, Таня — рече Бонд с безразличие. — Ще те скрием, а утре сутринта ще се качим на първия самолет.

— Не бъди глупак. — Татяна бе предупредена, че точно на това място ролята й съдържа няколко трудни реплики. — Ще вземем влака. Онзи… „Ориент експрес“. Тръгва довечера в девет. Нима смяташ, че не съм обмислила всичко? Не ща и една излишна минута да остана в Истанбул. До изгрев-слънце ще сме минали границата. Само трябва да уредиш билетите и паспорта. Ще пътувам с теб като твоя съпруга. — Вдигна щастлив поглед към него. — Ще ми е приятно. В едно от онези купета, за които съм чела. Сигурно са страшно удобни. Като малки къщички на колела. През деня ще си приказваме и ще четем, а през нощта ще стоиш на страж в коридора пред нашия дом.

— Как пък не — рече Бонд. — Но слушай, Таня. Това е лудост. Все някъде ще ни настигнат. С този влак пътят до Лондон трае четири дни и пет нощи. Трябва нещо друго да измислим.

— Не ща — заяви твърдо момичето. — Само по този начин съм съгласна да тръгна. А ако си хитър, как ще ни усетят?

Мили боже, рече си, как пък го измислиха този влак? Но категорично й бяха наредили. Подходящо място за любов било според тях. Щяла да има на разположение четири дни, през които да го накара да се влюби. След това, като стигнели в Лондон, щяла да си поживее безгрижно. Той щял да я пази. А ако вземели направо самолета за Лондон, веднага щели да я тикнат в затвора. Четирите дни били от ключово значение. И не забравяй, бяха я предупредили, че на влака ще има и наши хора, да пазят да не слезете. Така че внимавай и изпълнявай дадените ти заповеди. Божичко. Божичко. И въпреки това как си мечтаеше само за тези четири дни с него в къщичката на колела. Странно! Бяха и поставили задача да го принуди. А тя се бе превърнала в нейно страстно желание.

Наблюдаваше замисленото лице на Бонд. Прищя й се да го докосне с ръка и да го успокои, че всичко ще е наред; че става дума за една безобидна конспирация да я вкарат в Англия; че и на двама им нищо лошо няма да се случи, тъй като това не е измежду целите на замисъла.

— И все пак смятам, че е лудост — рече Бонд, чудейки се как ли щеше да реагира М. — Но току-виж сме успели. Паспортът е готов. Трябва му югославска виза — погледна я строго. — Хич недей си мисли, че ще те кача на онази част от влака, която минава през България. Иначе може да реша, че искаш да ме отвлечеш.

— Вярно е — изхихика Татяна. — Точно това целя.

— Млъквай вече, Таня. Трябва да обмислим всичко. Ще купя билетите и ще уредя да ни придружи един от нашите хора. За всеки случай. Добър човек е. Ще ти хареса. Името ти е Каролайн Съмърсет. Не смей да го забравиш. А как ще стигнеш до влака?

„Каролин Сьомерсет“, повтори наум момичето.

— Хубаво име. А ти си мистър Сьомерсет. — Изсмя се щастливо. — Весело ще е. А за мен не се тревожи. Ще се кача на влака малко преди да тръгне. От гара Съркеджъ. Знам я. Значи, всичко е ясно. И повече няма да се тревожим. Нали?

— Ами ако се уплашиш? Ако те хванат?

Бонд изведнъж се притесни от самоувереността й. Откъде можеше да е така сигурна? Подозрителността премина по целия му гръбнак.

— Преди да те срещна, се страхувах. Но вече не. — Татяна се мъчеше да си внуши, че това е истината. И до известна степен така си и беше. — Сега вече няма начин да се уплаша. А да ме хванат е изключено. Ще оставя вещите си в хотела, а в службата ще отида с чантата, с която винаги ходя. Не мога да зарежа коженото си палто обаче. Прекалено ми е скъпо. Но тъй като е неделя, това ще е достатъчно извинение да се явя с него на работа. Довечера в осем и половина ще изляза и ще взема такси до гарата. А ти престани да имаш разтревожен вид. — Инстинктивно, защото така й се искаше, протегна ръка към него. — Кажи, че си доволен.

Бонд се приближи до ръба на леглото. Хвана ръката й и се взря в очите й. Боже мили, рече си. Надявам се, че всичко е наред. Дано проработи този налудничав план. Измама ли е това прекрасно момиче? Истината ли говори? Истинска ли е? Очите не му казваха нищо друго, освен че тя е щастлива, че иска, иска той да я обича и е изненадана от онова, което става с нея. Другата ръка на Татяна се вдигна, обви се около врата му и силно го притегли към себе си. Първоначално устните под неговите трепереха силно, но след като страстта постепенно я обзе, устата се отдаде на една безкрайна целувка.

Бонд качи крака върху леглото. Докато устата му продължаваше да я целува, ръката му се добра до лявата й гърда и се задържа там, усещайки как върхът и се втвърди от желание. После ръката му бавно се разходи по плоския й корем. Краката й леко се поотместиха. Изстена тихичко, а устата й се изплъзна от неговата. Под затворените очи дългите й мигли запърхаха като крилца на колибри.

Бонд се пресегна, грабна чаршафа, смъкна го докрай и го пусна на пода до огромното легло. Бе напълно гола, ако се изключи черната лента около шията й и навитите до над коленете черни копринени чорапи. Ръцете й го потърсиха опипом.

Над тях, без те въобще да подозират, зад фалшивото огледало в златна рамка на стената до леглото, двамата фотографи от СМЕРШ седяха притиснати един до друг в тясната кабинка за воайори, така, както преди тях куп приятели на собственика бяха наблюдавали много първи брачни нощи в най-луксозния апартамент на „Кристал палас“.

А обективите следяха безстрастно пламенните арабески, които двете тела оформяха, разрушаваха и пак оформяха, и механизмите на кинокамерите продължаваха да жужат, докато от отворените уста на двамата мъже дъхът излизаше на пресекулки и потта на възбудата се стичаше по ококорените им физиономии в евтините им яки.