Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (46) (В очакване на второто пришествие)

Сеинт Луис, Мисури — Уиндзор. 9 ноември 1999

Дори и да беше за пред хората, откакто се бяха върнали в главната квартира в Сейнт Луис, Питър се държеше така, сякаш между тях не се беше случило нищо.

Марион погледна през прозореца на кабинета, откъдето се виждаше Гранд Булевард и Ботаническата градина. Над града падаше мрак. Оголелите клони на дърветата и храстите се обвиваха в сивкави сенки. Наситената с преживявания година отминаваше. Марион се чудеше дали ще има сили да издържи докрай.

Чувствата й бяха толкова объркани, че нямаше представа какво всъщност изпитва. В Питър имаше нещо ново и неопределимо. След смъртта на толкова много хора в Колорадо Спрингс той започна да страни от всички, а пък, тя беше принудена да го представя пред света.

Питаше се дали Питър не я наказва, задето бе разговаряла с Дан в онази нощ и се бе уплашила, когато той умря.

Усмихна се горчиво. Е, ако беше така, тя напълно го заслужаваше.

Питър казваше само, че му трябвало време, за да преосмисли целта и „ролята си в големия замисъл“. Отбягваше всички и използваше нея и Били за посредници. Държеше се студено, сдържано и делово. Тя не го обвиняваше — нали бе изстрадал два потресаващи провала за двайсет и четири часа. Фактът, че се съгласи да участва в телевизионната религиозна дискусия, говореше за смелостта, волята и вътрешната му сила.

Смъртта на Дан и прииждането на реката я бяха потресли. Видяла бе една реалност, за чието съществуване беше забравила, и това сякаш я освести. Наистина ли обичаше Питър Каренца? Или бе омаяна от него като всички останали? Той ли я беше накарал да го обикне? Въпросите бяха обезпокоителни.

Къде остана веселата, независима и издигаща се телевизионна журналистка? Тя бе загубила индивидуалността си и беше загрубяла от връзката си с Питър. Действително ли бе станала зависима от него?

Е, поне не във финансово отношение. Още беше репортер в Дабъл Ю Пи Ай Екс. Чековете за заплатата и хонорарите, които получаваше като волнонаемна журналистка в националната телевизия, се внасяха направо в сметките й в Сейнт Луис. Печелеше добре и нарочно не искаше възнаграждение от фондация „Каренца“.

Не, Питър не я контролираше с парите си. Но има и други начини да заробиш душата на един човек.

— Извинявай — рече Били от прага. — Имаш ли свободна минутка?

Марион бавно завъртя стола си към него. Били беше подстриган по последната мода и беше облечен в небрежно елегантен костюм. Макар че съвсем наскоро бе поел част от задълженията на Даниел, Били вече беше послушал съвета на Питър да се откаже от вида си на рокер и да изглежда по-представителен. Идеята не беше лоша, но Марион трудно свикваше с новата му външност.

— Разбира се — отговори тя. — Затвори вратата.

Били кимна и влезе. Канцеларският шум на звънящи телефони, тракащи принтери и виещи копирни машини остана отвън.

— Питър се промени, откакто Даниел почина — каза Били.

Външният му вид може да беше различен, но прямотата му бе останала непокътната.

— Знам.

Марион не искаше да мисли за това. Не можеше да сподели с Били подозренията си, че Питър е фактическият убиец на Даниел. Това щеше да прозвучи налудничаво.

— Говори с мен само по работа. Нямам представа какво всъщност мисли.

— Знам — повтори Марион. — Мисля, че той преживява проблемите по свой начин. Когато премисли всичко, ще се осъзнае и ще се върне при нас. Били поклати бавно глава.

— Дано да имаш право. Аз боготворя Питър, но съм и негов приятел. Не искам да го загубя. Марион докосна ръката му.

— Няма, повярвай ми. Като мине „Нюзнайт“, той ще се успокои и ще го накарам да поговорим.

Слуховете, че Ей Би Си ще направи предложение на Питър, най-после бяха станали факт. Марион предполагаше, че след инцидента с реката Питър ще бъде поканен да участва в „Нюзнайт“ в „последната минута“, както се изразяваше Чарлс Бранфорд.

— Добре — рече Били и погледна часовника си. — Още само шест часа. Мислиш ли, че Камерон ще се заяде с него? Вероятно, но ще го направи много хитро. Как?

— Камерон познава настроенията на населението. Знае, че хората обичат Питър. Не мисля, че би направил нещо, с което да изложи на риск собственото си обществено положение. Да, една очевидна атака може да разочарова хората.

— Знаеш ли, ако бях на мястото на Камерон, щях да оставя гостите си да се нападат взаимно. Виждала съм да го прави, и то много ловко.

— Така ли?

— Той е майстор на фината манипулация. Освен това контролира камерите, може да прекъсва гостите, когато поиска, и тъй нататък. Ако някой от поканените започне да говори нещо, което не му харесва, Мел винаги може да се обърне към друг. Светкавичен монтаж. Камерон води шоуто, както пожелае.

— Брей! — възкликна Били и нещо в лицето му изведнъж така й напомни за Дан, че в очите й бликнаха сълзи.

— Какво има, Марион?

— Нищо. Спомних си за Дан и… Не мога да повярвам, че е мъртъв… Марион избърса непохватно сълзите си. — Лорийн казва, че си го обичала.

— Преживяла съм много, Били. Влюбвала съм се и преди или поне така си мислех. И едно от нещата, които научаваш е, че всеки път е различно. Знаеш ли, не съм сигурна какво ставаше между мен и Даниел. И Питър.

— Аха. Тройка — кимна Били. — Какво?

— Една стара песен на „Джеферсън Еърплейн“. Пееше я Грейси Слик. „Защо не можем да я караме като тройка“ или нещо подобно. Винаги съм мислил, че е странна песен.

— Да, Били, имаш право. Много странна песен.

Снимачният екип на Ей Би Си пристигна точно в шест вечерта и се разположи на целия етаж, като се съсредоточи върху кабинета на Питър Каренца, заседателната зала и офиса. Навсякъде сновяха хора, облечени в джинси и репортерски елеци и със слушалки на главите. Марион познаваше добре треската преди излизане в ефир и се радваше, че сега не участва в нея.

За да избегнат хаоса и да отпразнуват появата на Питър в „Нюзнайт“, тя в Били поканиха служителите на фондацията на вечеря в близкия китайски ресторант. Питър отказа да отиде с тях, защото искал да се подготви за предаването.

Останалите може би повярваха на това, но Марион го прие като лична обида.

Върнаха се в главната квартира и Марион и Били се оттеглиха в нейния кабинет да гледат късните новини и Нюзнайт. Питър бе настоял да остане сам с екипа на Ей Би Си.

— Започва — съобщи Били и включи звука.

Изведнъж в гърлото на Марион заседна буца и тя усети, че е нервна. Познатата встъпителна мелодия затихна и камерата показа лицето на Мел Камерон. Той гледаше право в обектива, без да мига.

Камерон: Добър вечер и добре дошли в „Нюзнайт“. Аз съм Мел Камерон. Преди два дни, по време на Маунтин Рок 99, Питър Каренца, известен повече като „отец Питър“, беше гост на предаването. По време на фестивала възникнаха проблеми с водата и храната и отец Питър се превърна в център на противоречив инцидент. Река Арканзас преля по необясними причини, наводни фермата на Тим Върнън и хиляди хора се удавиха. Многобройните очевидци обаче твърдят, че са имали „религиозно преживяване“. И именно това ще обсъждаме тук тази вечер — религиозното преживяване в Америка или по-точно „Християнството — организирано или не?“ Наши гости са доктор Джерард Гудроп, президент и основател на Църквата на Дадените от Бога свободи, отец Ф. 0’Брайън, ректор на университета „Нотр Дам“, църковният настоятел Боби Калхун от Праведната телевизионна мрежа, доктор Джонатан Едуардс Смит, председател на Обединените протестантски църкви в Америка, преподобният Фримейсън Купър, президент на сателитната Църква на Светата Дарохранителница и отец Питър Каренца, странстващият свещеник, който твърди, че е само инструмент в Божиите ръце. В светлината на последните преживявания на отец Питър и на предложения от преподобния Купър Международен религиозен събор, който ще се проведе в Лос Анджелис на Коледа, решихме, че ще бъде интересно да обсъдим къде е мястото на християнството сред религиите по света — особено такова, каквото се практикува в Америка. Дискусията ще започне след минута. Но преди това няколко съобщения…

Огромният екран над главата на Камерон блесна и показа кадри от рокфестивала, после един след друг участниците в тазвечерната беседа — според Марион скандална сган.

— Каква паплач… — отбеляза Били и я погледна.

— Да. Не мога да си представя какво ще бъде.

— Но наблюдавай Камерон. Той е ключовата фигура. Ще наложи тона и умело ще отстоява позициите си. Ти всъщност още си ученичка в тази игра, а?

— Не, мисля, че вече съм участничка, Били. Но трябва да наблюдаваш най-добрите, ако искаш да играеш в техния отбор. Камерон е адски обигран. Няма друга дума за него.

Рекламите свършиха и лицето на Мел Камерон отново изпълни екрана. Седнал сковано, облечен в безупречен костюм, сякаш свален от манекен на витрините на Пето авеню, Камерон откри форума.

Камерон: Човечеството се приближава към края на века и скоро ще се навършат две хиляди години от появата на Христос. Това е важен момент за християните по цял свят. За да разберем по-добре какво става с различните религии, които попадат под широката мантия на християнството, тази вечер сме събрали изтъкнати водачи на най-известните християнски църкви в Съединените щати и съответно в света.

Камерон се обърна към огромната видеостена. Тя примига като око и показа образа на слаб мъж в черен костюм и очила с рогови рамки. Приличаше на гимназиален директор или на застрахователен агент.

Камерон: Да започнем с доктор Джон Едуардс Смит. Доктор Смит, след няколко десетилетия на намаляващо посещение в църквите, 90-те станаха свидетел на завръщане към лоното на религията. Как си обяснявате това?

Смит: Ами, Мел, много е приятно да гледаш как толкова много хора преоткриват Бога и вярата си в него. Мисля, че това се дължи на няколко факта. Първо, многобройното следвоенно поколение е вече на възраст, когато се обръща към религията. Второ, съвременната християнска църква се модернизира — предлага на човечеството жизнеспособен кодекс от етични и морални ценности.

Камерон: Добре обоснован отговор, докторе. Благодаря, Предполагам обаче, че има и други причини. Какво е вашето мнение по въпроса, преподобни Купър?

Екранът присветна и Фримейсъи се появи в цялото си величие. Беше стилен като Камерон, но много по-мъжествен и красив. Излъчваше обаяние. Марион го беше виждала няколко пъти. Беше вездесъщ като смога и бездарната поезия и непредотвратим. И макар Купър и подобните нему да бяха обект на язвителни забележки, фактът, че той беше богат и неимоверно влиятелен, бе неоспорим. Под учтивата усмивка се криеше опасно влечуго.

Купър: Благодаря, мистър Камерон. Според мен не можем да пренебрегнем факта, че организираната религия се превърна в развлечение. Принуден съм да дам за пример собствената си Църква и телевизионна програма, за да илюстрирам това. Проучванията и анкетите показаха едно — хората се забавляват, когато гледат моя сателитен канал. Шоуто ми ги кара да се чувстват добре! А не е ли това крайната цел на религията? Да накара хората да се чувстват добре?

Камерон: Уместен въпрос. Да се обърнем към отец 0’Брайън за отговор.

Появи се образът на един възрастен човек, облечен в черно расо с католическа якичка. Носеше очила с телени рамки, оредялата му коса беше сресана настрани. Усмихваше се насила.

О Брайън: Ами, Мел, като стана дума за организираната религия, знаем, че католическата църква е най-старата. Всичко започва с нея, така да се каже. А що се отнася до коментара на преподобния Купър, не съм убеден дали религията трябва да служи за развлечение. Католическата църква винаги е разчитала на ритуала и тържествената литургия.

Купър: Но литургията се превръща в анахронизъм! Латинският е мъртъв и през втората половина на настоящия век вие губите привърженици с фантастична скорост. Защо иначе ще проповядвате на английски?

Заговореше ли някой от участниците в предаването, екранът мигновено се изпълваше с неговия образ, а когато дискусията се разгорещеше, видеостената се превръщаше в симфония от лица.

Камерон: Добър довод, преподобни. Какво ще кажете, отче?

О’Брайън: Е, да… Местните езици правят литургията по-достъпна, но…

Камерон: Но може би литургията ви не е в синхрон със съвременното паство — било то малко или голямо. Свидетели сме на популярността на телевизионните проповеди. Преподобният Купър е глава на най-голямата телевизионна църква в света. Църковният наставник Боби Калхун има местна кабелна църква в Чикаго.

— Смятате ли, че ритуалите са още жизнеспособно, макар и не толкова популярно средство за удовлетворяване потребностите на вярващите? Какво ще кажете по този въпрос, наставник Калхун?

Екранът показа слаб дългокос чернокож мъж, облечен в бяла роба, украсена в пурпурно и златисто. Лицето му беше сбръчкано, мазно и лъщеше като стар махагон. Природата бе изваяла чертите му така, че да му придават вечно сърдит вид.

Калхун: Не знам какво имате предвид под „жизнеспособно“, Мел. Моите хора пеят и се молят заедно и това им доставя удоволствие. Мисля, че телевизията улесни всеки, който иска да чуе Божието слово.

Камерон: Да, но някои критикуват сателитните църкви. Казват, че телевизията позволява на неколцина да придобият огромна власт — както финансова, така и политическа. Джерард Гудроп и Църквата на Дадените от Бога свободи станаха обект на ожесточени нападки. Много се каза за дръзките ви опити да накарате политиците да узаконят един специфичен християнски морал, твърдейки, че защитавате принципа за отделяне на църквата от държавата. Имате ли какво да кажете по този въпрос?

Гудроп: Разбира се, Мел. Ако хората мислят, че Съединените щати не са християнска страна, как биха обяснили, че Коледа е официален празник? И какво биха казали за закона срещу греховните занимания като хазарта и проституцията? В Америка политиката и държавата винаги са били неразривно свързани, Мел. Моята църква само повдигна този въпрос. Ще остана в политиката, защото отказвам да седя със скръстени ръце, докато моята страна гъмжи от наркомани, проститутки, гангстери и други безбожни любимци на Сатаната!

Калхун: Амин, братко!

Камерон: Остана да чуем и нашия последен гост, отец Питър Каренца, младия католик, който вече цяла година е в центъра на новините, при това по най-зрелищен начин. Няма човек, който да не познава отец Питър, както с обич го наричат последователите му.

Мониторната стена в студиото показа Питър, седнал в кабинета си в Сейнт Луис. Беше облечен в карирана памучна риза и кадифен панталон. Тъмнокестенявата му коса беше дълга, по модата, и небрежно сресана. Умело осветените лавици с книги представляваха обикновен, но елегантен фон. Каренца приличаше на млад нюйоркски писател, на водеща класациите рокзвезда или дори на нахакан адвокат. Гледаше право в обектива с убедителност и увереност, очевидни и за най-тъпия зрител.

Каренца: Благодаря, Мел. За мен е удоволствие да бъда сред видните ви гости.

Камерон: Вие се появихте отскоро на религиозната сцена, отче, но безспорно имате много силно въздействие. Последователите ви са хиляди, а критиците — малцина. Говори се, че ви критикуват само докато се запознаят с вас. Изглеждате толкова достъпен, но въпреки това истинският отец Питър остава загадка.

Каренца: Защо казвате това, Мел?

Камерон: Ами, защото за вас се знае много малко. Имам тук едно листче, на което пише, че сте роден преди трийсет години в Рим, като малък сте останал без родители и сте отгледан в католическо сиропиталище. После са ви изпратили в американска семинария и сте станали свещеник.

Каренца: Всичко това е истина, Мел. Няма никаква загадъчност.

Камерон: Може би не. И все пак преди една година вие тръгнахте да обикаляте страната, извършвайки тъй наречените „чудеса“ и проповядвайки на стотици хиляди хора. Въпреки участието ви в колорадската трагедия, никой не ви обвинява. Освен това се говори, че се опитвате да създадете нова религия или поне собствена църква.

Питър се усмихна и се наведе напред, за да се приближи до камерата и публиката. Направи го толкова естествено, че само един опитен професионалист като Марион би забелязал движението и ефекта му върху зрителите.

Каренца: Нямам намерение да създавам нова религия. В света съществуват предостатъчно религии — особено сред християните. Погледнете колко много групи са представени тази вечер. Сякаш…

Гудроп: Чакай малко, синко!

Екранът на Камерон показа подмладеното с пластични операции лице на Гудроп. Усмихваше се, но това беше само встъпление.

Гудроп: Вие се опитвате да се подигравате с моята църква.

Възникна спонтанен диалог и видеостената започна да присветва по-бързо. После се раздели на множество екранчета и се превърна в колаж от отправени към Каренца лица. Отначало този многолик образ разсея вниманието, но Марион знаеше, че това е умел технически похват за отразяване на разгорещен спор — онова, на което се надяваше Камерон.

Каренца: Съвсем не, но често съм се чудил дали евреите, индусите, будистите и другите нехристияни не ни се подиграват тайно — на всеки, който се определя като християнин.

Гудроп: Да се подиграват? Позволи ми да ти кажа нещо, синко! В християнството няма нищо смешно!

Каренца: Хайде, доктор Гудроп, вслушваме ли се някога в себе си? Твърдим, че нашата църква е единствената истинска. Половината си време и енергия прахосваме, за да отричаме другите вероизповедания, защото дълбоко в себе си се страхуваме, че паството ни може да отиде другаде. Невъзможно е всички да имаме право, докторе. Всичко това са дребнави заяждания.

Гудроп: Това е богохулство!

Калхун: Езикът ти да изсъхне, момче!

О’Брайън: Чакайте малко! Можем поне да го изслушаме.

Каренца: Благодаря, отче.

Калхун: Трябваше да се досетя, че вие, католиците, ще се съюзите. Къде е папата? Защо не е сред нас?

Камерон: Наставник Калхун, мисля, че вие и доктор Гудроп само демонстрирате онова, което отец Питър се опитва да изтъкне.

Гудроп: Църквата на Дадените от Бога свободи не признава католическата църква! Така че как бих могъл да бъда обвинен, че се заяждам с нея! Спорът утихна и камерата отново започна да показва лицата едно след друго. Гудроп погледна в обектива и се усмихна мазно.

Каренца: Това е пример за глупавото разделящо ни мислене, за което говоря. Крива или права, католическата църква съществува и има около седемстотин и петдесет милиона привърженици. Тя не се нуждае от признаването на доктор Гудроп, за да отстоява позициите си в света.

Смит: Добре го казахте, отче. Но мисля, че се отклонихме от основния въпрос. Ако продължаваме така, ще навредим на каузите си, а няма да им помогнем.

Камерон: Интересна забележка. Съгласен съм, господа.

Каренща: Не искам да бъда адвокат на дявола, но…

Калхун: Как се осмелявате да споменавате Луцифер?

Каренща: Това е само фигура на речта. Опитвам се да ви кажа, че е време всички религии — и не само християнските — да престанат да се обвиняват взаимно. Както е казал Джим Морисън: „Никой няма да се измъкне жив“.

Гудроп: Много хитро. Да цитирате певец, прословут с вакханалиите си и починал от свръхдоза наркотик, докато прелюбодействал в парижка баня.

Питър се засмя.

Каренща: Да, трябва да внимавате в парижките бани.

Калхун: И вие се наричате християнин! Падни на колене, момче!

Каренща: Слушали ли сте ме, когато говоря?

Калхун: Разбира се, че не. А вие слушали ли сте ме?

Каренща: Момент, да си помисля… Миналата неделя вие пяхте и се молихте с Лабел Уошингтън. После изнесохте проповед, че парите са коренът на всяко зло. А след това цял час се пазарихте.

Калхун: Да се пазаря ли? Какви ги говорите?

Каренца: Да видим дали ще си спомня всичко. Деветнайсет долара и деветдесет и пет цента за вълшебна молитвена монета, четирийсет и девет долара и деветдесет и пет цента за госпълите, записани на компакт-дискове, сто деветдесет и девет долара и деветдесет и пет цента за подвързана в бяло Библия с ваш автограф. Ей така, на шега, намерих гешефтаря, който ви снабдява. Искате ли да кажа на зрителите колко струва една от онези книги, които блестят със славната бяла Божия светлина!

Калхун: Не знам за какво говорите, синко. Какъв гешефтар?

Каренца: „Далхаузи“, номер 3909 на 85-а улица в Чикаго. Собственикът, някой си мистър Джеймс Далхаузи, каза, че ги продавали по петнайсет долара бройката. А сега бихте ли казали на публиката колко хиляди „вълшебни молитвени монети“ сте разпространили?

Купър: Мисля, че отидохме твърде далеч. Разбрахме какво искате да кажете, отец Каренца.

Фримейсън Купър имаше приятен тембър. Гласът му беше обработен, сдържан, приятен и преливащ от разум и логика.

Каренца: И какво исках да кажа?

Купър се поколеба, но само за миг.

Купър: Че има църкви… чиито приоритети са… да речем съпоставими.

Каренца: Интересна дума.

Купър: А вие, отче? Не е ли вярно, че всеки ден „фондацията“ ви получава стотици долари под формата на дарения?

Каренца: Разбира се, че е вярно. Много пъти съм споменавал публично този факт. Но никога но съм молил слушателите си за пари. Всъщност им казвам да не ми изпращат нищо, И тъй като те продължиха да го правят, бях принуден да основа фондация, за да пренасоча парите към онези, които се нуждаят от тях.

Гудроп: Искате да кажете, че седите със скръстени ръце и не набирате членове за… вашата църква? Защо я наричате „фондация“, след като знаете, че не е такава?

Каренца: Счетоводните книги на фондацията ми са отворени за публична проверка — всеки може да ги види. Но, моля ви, докторе, не ми казвайте какво „знам“ или как да мисля. Запазете това за последователите си.

Гудроп: Много сте дързък, млади човече. Не мога да не ви го призная.

Каренца: Благодаря.

Гудроп: Като стана дума за последователи, какво ще кажете за вашите?

Каренца: Мисля, че „последователи“ не е най-точната дума. Но можете да ги наричате както искате.

Гудроп: Как се чувствате, след като сте виновен за смъртта на толкова много от тях? Видеостената зад Камерон се раздели на множество екранчета, показващи реакцията на всички участници.

О Брайън: Забележката беше крайно неуместна!

Смит: Господи, така ли ще продължаваме?

Камерон: Ако позволите да се намеся, господа, трябва да отбележим, че средствата за масово осведомяване обърнаха голямо внимание на въпроса на доктор Гудроп. Каквото и да се е случило в ранчото на Върнън, очевидците и участниците свидетелстват, че отец Питър няма никаква вина.

Купър: Откъде да знаем, че на „очевидците“ не им е било платено от тъй наречената фондация, за да говорят във ваша полза?

Каренца: Знаете, защото ви казах съвсем ясно — не им е платено.

Купър: И аз трябва да ви повярвам?

Каренца: Откровено казано, преподобни, не е важно дали точно вие ще ми повярвате, или не. Само зрителите и слушателите са от значение.

Купър очевидно не бе очаквал такъв отговор. Той се замисли, за да отвърне по подобаващ начин, но моментът отлетя. Питър Каренца отбеляза точка в своя полза. Марион се усмихна, като видя как Питър ядосва всички тези шарлатани. Сигурно се бе подготвил предварително.

— Извадиха оръжията, а? — отбеляза Били. — Не бях виждал такова нещо.

— Много е хубаво — рече тя. — Колко е красив!

Възползвайки се от настъпилото неловко мълчание, Мел Камерон се обади.

Камерон: Отец Питър, вие засегнахте най-важния аспект от нашата религиозна дискусия — вярата. Господа, всичко зависи от вярата на хората, нали?

Смит: Съгласен съм, мистър Камерон. Ние, духовните водачи, също сме човешки същества и често забравяме, че църквите се състоят от хора.

Калхун: Вие може и да забравяте, но аз — никога! Аз обичам хората си! Те винаги идват първо при мен.

Каренца: Най-малко банковите им сметки…

Гудроп: Всичко това става смешно, мистър Камерон. Трябва ли да понасяме тези обиди?

Камерон: Господа, аз…

О’Брайън: Отец Питър само се защитава, Джери. Той беше обвинен в приемане на подкупи.

Купър: Което ми напомня за нещо, което исках да ви попитам, отец Питър. Вие официален представител ли сте на католическата църква?

Каренца: Не, не съм.

Купър: Нима? Нямате ли специално разрешение от Ватикана да пътувате и да изнасяте проповеди с определено нерелигиозен характер?

Каренца: Не. Нямам никакви връзки с Ватикана.

Фримейсън Купър се усмихна и поклати глава.

Купър: Не намирате ли, че това е малко странно?

Сега беше ред на Питър да се усмихне.

Каренца: Да, така е.

О’Брайън: Но нима фарисеите не са се опитали да пренебрегнат съществуването и влиянието на Иисус?

Лицето на Гудроп почервеня от гняв и възмущение.

Гудроп: Осмелявате се да сравнявате този човек с нашия Спасител?

О’Брайън: Хайде, Джери… Не съм първият! Вестниците и списанията са пълни с тези неща! Пък и как можеш да отречеш красотата и силата на онова, което този човек направи в името на Бога? Ако в историята на света е имало моменти, когато хората са се нуждаели от истински доказателства за любящ Бог, това е сега, господа. Според мен отец Питър удовлетворява тази потребност по-добре от всички нас взети заедно!

Смит: Добре го казахте, 0’Брайън!

Фримейсън взе думата и образът му безмилостно изпъкна на шестте екрана зад Камерон.

Купър: Да, нека да поговорим за вашите чудеса, отец Питър.

Каренца: Те не са мои. Казвал съм го много пъти.

Купър: Как така? Та вие просто вдигате ръце и чудото става.

Каренца: Аз съм само като музикален инструмент, на който свири виртуоз. Господ изпълнява музиката, не аз.

Купър: Каква прекрасна метафора! По време на йезуитското си образование ли научихте тези неща?

Каренца: Какво искате да кажете? Че може би аз съм причината за онова, което се случва?

Купър: Вие го казахте, не аз.

Каренца: В гласа ви долових по-скоро страх, отколкото сарказъм.

Купър: Страх? Защо да се плаша от вас?

Каренца: Не от мен. Слушайте. Ще се опитам да ви обясня какво имам предвид.

Питър се наведе напред и се вторачи в обектива. Ликът му беше въздействащ, красив и искрен. Той явно владееше напълно положението.

Каренца: Когато за пръв път осъзнах… силата, която се демонстрира чрез мен, се ужасих. Мисля, че всеки на мое място би се почувствал така. Едва след като се научих да използвам таланта, или „дарбата“ си, както се изразяваше моят покоен приятел Даниел Елингтън, аз престанах да се страхувам от нея. Ето защо не обвинявам нито вас, нито когото и да било другиго, че изпитва подозрения, страх или дори презрение. Разбирате ли, чувствам някаква неизбежност в състоянието си — нямам друг избор, преподобни. Трябва да продължа по пътя, който Бог ми е предначертал.

Купър: Разбирам… И накъде води този път?

Каренца: Не съм сигурен. Но знам закъде не води.

Купър: И закъде?

Каренца: До вратата на Църквата на Светата Дарохранителница.

Фримейсън Купър се подсмихна, докато осмисляше забележката. Видеостената зад Камерон регистрира цяла гама от реакции, вариращи от стъписване до откритата ярост на църковния настоятел Калхун. Единственият, който запази спокойствие, беше изключително хладнокръвният Фримейсън Купър. В този миг Марион видя, че той е опасен човек. Около него витаеше ореол на мрачна властност. Очевидно не обичаше да му се подиграват.

Преподобният се облегна назад и сключи пръсти в знак на дълбок размисъл — поза, с която толкова често въздействаше по сателитния канал.

Купър: Не ви ли харесва моята църква?

Каренца: Честно казано, намирам религията ви за отвратителна.

Купър се усмихна. Купър:

Е, това се казва изненада. Не съм и подозирал, че храните такива чувства.

Каренца: Принуден съм да бъда откровен. Във вашата църква членуват милиони хора — след като, разбира се, ви изпратят съответните суми. Бих казал, че се интересувате повече от спасението на парите, отколкото на душите, преподобни.

Купър: Средствата за поддържането на двайсет и четири часова сателитна програма са изумително големи. Не е необходимо да ви го казвам.

Каренца: Разбира се, преподобни.

Питър се обърна, взе един лист от близката масичка и започна да чете.

Каренца: Разходите ви за миналата година са 456 милиона долара — за всичко, от хонорари до рекламни диплянки. Доходите ви за същата година възлизат на 503 милиона. Така ли е, преподобни?

За миг Купър изглеждаше потресен, сетне се усмихна равнодушно.

Купър: 0, нямам представа. Затова църквата ми наема счетоводители. На тях трябва да зададете този въпрос.

Каренца: В такъв случай цифрите са верни. Защото аз направих именно това — обърнах се към фирмата която се занимава със счетоводството ви.

Купър: Какво? И те ви казаха?

Каренца: Да.

Купър очевидно се ядоса, но много умело сдържаше гнева си. На челото му изпъкнаха няколко вени и лявата му ръка се сви в юмрук, но нищо повече.

Купър: Разбирам…

Каренца: И така, ако приемем, че сметките им са приблизително точни, 47 милиона долара са влезли в нечий джоб. Не знам за зрителите, но въпросът, който мигновено изскача в моите мисли, е: в чий джоб?

Купър: Не обръщам толкова голямо внимание на паричните въпроси на моята църква, отче. За такива неща се консултирам с финансистите или с директорския съвет.

Каренца: Да, убеден съм, че те имат — съвсем ясна представа къде отива разликата.

Купър: Не ми харесва тонът ви, отче. За злоупотреби ли намеквате?

Каренца: Не знам как го наричате. Но кажете, преподобни, вярно ли е, че вие всъщност притежавате градовете Бесемет и Бирмингам в Алабама? И че държите контролния пакет от акции на почти всички производства в областта Шелби?

Купър: Е, няколко корпорации имат делови връзки с Шелби…

Пптър пак погледна листа, после отново се вторачи в камерата.

Каренца: И така… Компании с имена като „Божествен агнец лимитид“, „Маслинена горичка инкорпорейтид“, корпорация „Фрикуп“ … които всъщност са ваша собственост. Така ли е, преподобни?

Купър: Добре сте се подготвили.

Каренца: Благодаря.

На екрана внезапно се появи лицето на Мел Камерон. Изглеждаше доволен. Предаването протичаше така, както се бе надявал.

Камерон: Господа, извинявайте, че ви прекъсваме, но трябва да излъчим реклами.

Видеостената зад Камерон показа последователно лицата на всички гости. Физиономията на Купър изразяваше едва сдържан гняв.

Купър: Почакайте! Как се осмелявате да прекъсвате точно сега?

Камерон: Съжалявам, преподобни, но трябва да дадем възможност на нашите телевизионни клонове да се представят. По всичко личи, че ще надвишим определеното ни време и те трябва да чакат.

Купър: Къде остана равнопоставеността? Настоявам за еднакво време!

Камерон: Предоставихме ви достатъчно време, преподобни. Програмата продължава да се излъчва.

Започнаха рекламите. Марион взе дистанционното управление от Били, изключи звука и каза:

— Не очаквах, че Питър ще извади тежката артилерия. А ти?

Той поклати глава.

— И аз.

— Невероятно. Сякаш обяви война на всички.

Били кимна.

— Видя ли лицето на Купър накрая?

— Беше бесен, нали? Били се прокашля.

— Нямах предвид това. Мисля, че Купър е истинска змия, Марион.

— Били!

— Така е. Всеки, който има толкова пари като него, може да си купи каквото поиска. Питър е луд да се заяжда с такъв тип. Марион се вгледа в него, сетне попита:

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Запомни думите ми. Купър не обича да му се подиграват.

— Да, вярвам ти. Смяташ, че трябва да засилим охраната ли?

— Да. Още утре ще говоря с момчетата.

Марион отново погледна екрана. Камерон тъкмо даваше на преподобния Купър възможност да коментира фактите, изнесени от Питър. Но Купър умело отклони въпроса. Подходящият момент беше отминал и той предпочете да наблегне на необходимостта от религия в днешния объркан свят, позовавайки се на скорошните природни бедствия. Направи връзка между настъпващия край на хилядолетието и внезапните наводнения, урагани, вулканични изригвания, ужасите на гражданската война в Южна Африка и повсеместния упадък на законността и реда в света. Калхун допълни изказването му с непубликувана информация за взрива от новородени с увреждания и съобщенията на фермерите от Илинойс за множество уродливи раждания сред добитъка. Марион не беше съгласна с тези обобщения, но някои от споменатите катастрофи не можеха да бъдат пренебрегнати. Светът наистина се носеше стремглаво към някакво уникално събитие — далеч по-голямо от края на века — и понякога тя имаше чувството, че човечеството е на ръба на истински катаклизъм.

Ако предзнаменованията и поличбите бяха налице, както твърдяха проповедниците, вероятно Питър можеше да направи нещо, за да облекчи положението на хората. Марион продължи да гледа предаването, което стана безинтересно. Питър мълча през цялото време. Явно бе казал ксичко, което искаше, и когато усети, че шоуто става скучно, Камерон се приготви да му сложи край. Марион погледна Били, който седеше умълчан и слушаше как Камерон казва лека нощ на гостите. Тази вечер Питьр се бе обърнал към огромна аудитория и беше успял да я спечели на своя страна. Провалът в Колорадо избледня. Марион чувстваше как властта му непрекъснато нараства.