Томас Монтелеоне
Кръвта на агнеца (37) (В очакване на второто пришествие)

Бесемет, Алабама — Купър. 16 април 1999

Топлата като женска утроба вода го успокои. Преподобният Фримейсън Купър доплува до края на басейна.

Двайсет дължини. Всяка сутрин. Преди закуска.

Нищо чудно, че според лекарите имаше тяло на петнайсет години по-млад мъж. Чувстваше се по-здрав, отколкото през целия си живот.

Жените също го намираха привлекателен.

Църквата на Купър навлизаше в най-оживения и доходоносен период, чиято кулминационна точка беше Великден. И макар че тази перспектива не го вълнуваше толкова много, както преди, Купър изпита удоволствие при мисълта, че реката от пари ще повиши нивото си през идните седмици.

Излезе от водата и Линдстрьом, шведът прислужник и масажист, се приближи до него. Носеше пухкав бял халат с монограм.

— Благодаря, Лини — рече Фримейсън, избърса голото си тяло и бавно се загърна в халата.

— Да кажа ли на Фрида, че сте готов?

— Да, но да не ми дава пак диетични кренвирши. Писна ми непрекъснато да ям соени боклуци.

— Добре, преподобни.

Линдстрьом кимна и тръгна към кухнята. Фримейсън подозираше, че е педераст, но така и не бе успял да го разобличи. Линдстрьом беше много тих и потаен.

„Вероятно ме мрази и в червата“ — помисли Фримейсън с иронична усмивка.

Докато закусваше, се обади Фреди Бевинс, частният му детектив.

Всичко беше наред. Беше успял да се внедри при Каренца.

— Дори им казах, че съм католик. Представяш ли си?

— Е, ти си способен на всичко. Трябва да си вършиш работата добре. Искам да провериш всичко за Каренца.

— Ясно, преподобни. Ще му извадя кирливите ризи.

Фримейсън затвори. Добре, че бе послушал баща си.

Старецът бе изкуфял в някои отношения, но още беше с разсъдъка си, ходеше сам по нужда и си пийваше.

„Трябва да се справиш с онзи тип, сине — беше му казал Закари Купър. — Няма какво да се правиш, че той не съществува.“

Основното правило беше — опознай противника. Фримейсън смяташе, че това е голямо преимущество. Е, ако Каренца наистина му беше враг… Пък и чудесата му. Не знаеше какво да мисли за всичко това. По телевизията показваха много фокусници.

Макар че не винаги трябва да се вярва на онова, което дават по телевизията. Той разбираше тези неща много добре.