Анди Ремик
Земетръс (22)

20.
Наташа

Двете бойни машини се носеха над Европа. Картър се беше свил отзад в кабината, лицето му беше изпито, болката помрачаваше разсъдъка му. Стискаше сребърната кутийка до гърдите си и се взираше в хаоса долу.

От време на време светът се разтърсваше — тук горе не се чуваше тътен. Картър гледаше навън с празен поглед. Трябваше да е благодарен, че поне Дюрел беше спрян, преди да завладее света… но в същия миг го ужаси мисълта в какво състояние ще завари Наташа, когато най-сетне стигне до Лондон.

Полетът беше дълъг и труден.

И имаше още много път.

Бързи съобщения прелитаха през електронния куб, бълваха огромно количество сведения от сървърите на Спиралата.

Според получените сведения земетресенията постепенно утихваха. Централите на Спиралата събираха данни от агенции, действащи агенти и правителства по целия свят — сортираха информацията и я препращаха на екипите си. Незнайно как QIV се беше инфилтрирал в много от комуникационните мрежи на Спиралата, включително в някои от функциите на електронния куб, изкривяваше информацията и унищожаваше базите данни. Спиралата разпращаше съобщенията си чрез временни аналогови предаватели и приемници, които действаха като прегради към електронните кубове и поне бяха успели да забавят дигиталната атака на QIV.

Картър си играеше с електронния куб и разсеяно гледаше как информацията проблясва. Светът постепенно се съвземаше след този акт на глобален тероризъм под тежките ботуши на земетресенията — най-сетне. Цели армии се раздвижваха, изтребители обезопасяваха и бранеха въздушното пространство, флотилии се отправяха в морето, подводници патрулираха из студените дълбоки води.

Картър поклати невярващо глава.

Спомни си как хвърли схемите на QIII в дълбокото море и как се радваше, че процесорът е унищожен. Без изобщо да знае, че наследникът на QIII вече е почти завършен, почти готов. Унищожаването на QIII само беше забавило процеса.

Картър погледна сребърната кутийка и погали изкусно инкрустираната патинирана повърхност. Пръстите му закачиха нещо и малката кутийка тихо щракна и се отвори. Той погледна малкия черен диск, посегна да го пипне… и спря.

Нещо сякаш извика в него, някакво шесто чувство го предупреждаваше колко е опасно да си играе с тази страховита машина с поразяваща мощ. Авелах. Картър се намръщи и постави пръст върху повърхността му…

Бяла светлина прониза ума му, ветрило от искрящи лазерни пръсти се разпери в кръг и после изчезна в една точка. Металът беше студен и неестествено гладък.

И изведнъж…

Болката отшумя. Той усети как бялата светлина се разпростира в ума му и потръпна, когато разбра, че машината го преглежда. Огнестрелната рана на гърба започна да го щипе и той усети как нещо се движи в него, нещо твърдо и метално се плъзна между ребрата му. Завъртя се — металният предмет се показа от плътта му и падна на седалката. Усети как ръката му се изправя и сама се намества под стегнатата превръзка, чуваше се тихо пукане и той чувстваше как костите се срастват, подутините спадат.

Отново потръпна и осъзна, че държи очите си затворени пред бялата светлина. Отвори ги, пое си дълбоко дъх и умората му се изпари. Не изведнъж, а бавно, сякаш някакво хапче беше успокоило терзанията му, сякаш се беше излегнал в гореща вана.

Отдръпна пръста си от Авелах и бръкна зад гърба си, вдигна сплесканото парче, което допреди миг беше в него. Погледна го — най-обикновен сив куршум — първо удивено, а после с внезапна, нарастваща надежда.

Размърда ръката си и забеляза, че одраното от мотоциклетната катастрофа е зараснало, отгоре имаше чисто нова бяла кожа. Задъха се.

— Това нещо не може ли да върви по-бързо?

— Бързам колкото мога, Картър.

— Напъни го още.

— Напъвам го, Картър.

Картър се отпусна назад и бавно, внимателно и с уважение затвори сребърната кутия. Погледна изкусно гравираните надписи. Спиралите бяха безкрайно фини. Вгледа се по-отблизо и видя, че изработката е наистина великолепна дори и за неговото око на лаик.

Облиза устни.

Обзе го внезапен страх.

— Ами ако съм закъснял? — прошепна той.

— А?

— Нищо, Мелез, карай.

— Времето се разваля.

— Свещеника още ли е с нас?

— Да, Картър, с нас е. Държим го под око, не се тревожи. Симо държи зигито си притиснато в гърба му, за да е сигурен, че не изпълнява специална мисия.

Картър повдигна рамене, ухили се кисело и се загледа в лудостта на разрушения сринат свят.

 

 

Нощта се спусна. С нея дойде и дъждът.

Хеликоптерите прелетяха над Ламанша, минаха покрай Дувър, белите му скали проблеснаха в мрака.

Когато наближиха болницата, гласът на Свещеника избоботи по връзката:

— Долу става нещо…

Мелеза присви очи и попита:

— Какво?

— Мамка му — изсъска Картър, махна предпазителя на браунинга и се загледа ужасено надолу. Някакви същества тичаха по мокрия асфалт, черните им брони проблясваха. Няколко спряха и триъгълните им глави се вдигнаха към хеликоптера…

— Картечница? — предложи Мелеза и се ухили.

— Картечница — съгласи се Картър. Двигателите на команчито завиха и машината се наклони надолу. Картечницата се завъртя с бучене. Очите на Мелеза се спряха на шест некски същества — едното стоеше на покрива на линейка и синята лампа го осветяваше.

Мелеза натисна спусъка.

Картечницата затрака и хиляди куршуми голям калибър се забиха в асфалта на паркинга пред болницата и нарязаха единия спящ дявол на кървави парчета. Куршумите се посипаха със страшна сила върху линейката и съществото върху нея; то погледна нагоре с цепнатите си очи и полетя назад към тухлената стена. Размаза се на кървава пихтия. Мелеза приземи команчито. Дъждът плющеше върху направените на каша некси.

Картър прибра сребърната кутийка в раницата си, грабна карабината и скочи на асфалта. Мелеза го последва. Почти не обърнаха внимание на втория хеликоптер. Симо и Свещеника също скочиха на паркинга с извадени оръжия. Рокси ги последва спокойно и уверено, зоркият й поглед не изпускаше гърба на Свещеника.

Имаше още странни подобни на големи котки същества — бяха се скрили в болницата от безпощадния огън на картечницата. Кървавите им следи личаха ясно по стерилните бели плочки.

— По електронния куб дойде спешно искане за подкрепление — извика Свещеника. Картър се извърна, погледът му срещна обсипаните му със златни точици очи.

— Оттук ли?

Свещеника кимна.

— Мамка му!

Картър се втурна във фоайето на спешното, оттам в чакалнята. Помещението беше пълно с трупове, някои лежаха на пода, кървища се лееха от огромните рани в коремите и слабините им, изцъклените им очи се взираха безстрастно в неоновите лампи на тавана. Други бяха захвърлени като играчки по пластмасовите столове в ненормални изкривени пози. Трети бяха разкъсани на парчета.

Картър прекрачи една откъсната ръка и чу ръмжене. Пистолетът му се вдигна в мига, в който спящият дявол се хвърли върху него от широкия бял коридор, ноктите му оставяха кървави следи по плочките… браунингът изтрещя. Другите агенти на Спиралата също откриха огън.

Създанието сякаш направи пирует във въздуха, разтресе се като демонична кукла на конци. Стовари се на пода, вдигна глава и очите му се забиха в Картър. Ръмжене се надигна от простреляните му дробове… после то се отпусна и издъхна.

Картър с мъка преглътна и смени пълнителя. Беше изстрелял и тринайсетте куршума.

Обърна се и видя как останалите го подканят да води. Затича по болничните коридори. Още два пъти се натъкнаха на спящи дяволи и отново куршумите ги повалиха още докато скачаха.

— Откъде се взеха пък тези, мамка му? — изрева Мелеза и изтри кръвта им от лицето си.

— По-важното е какви са — обади се Картър.

— Една от най-дълбоко пазените тайни на Дюрел — тихо промълви Свещеника. Останалите се обърнаха към него и той повдигна рамене. — Спящите дяволи са кръстоски. Не са некси, но при създаването им е използвана матрицата за некси. Много по-свирепи и непредсказуеми са, за да се използват като армия. Затова Дюрел разработи нексите, които са, как да кажа, по-послушни. Дюрел е работил по проекта по-дълго, отколкото Спиралата си представя. Нексите, които познавате, по принцип са рафинирани, дестилат от чиста проба безсърдечна жестокост, в тях се таи пречистената животинска същност на спящите дяволи. Дяволите обаче са много древни. Те са чисто зло. Част от учените на Спиралата дори предполагат, че те не са създадени от Дюрел. А по-скоро обратното — че те са открили него. Че е бил техен инструмент. Обратното на това, което смятаме за вярно. Както и да е, остава си фактът, че спящите дяволи са вълците на Дюрел, неговите ловци — подушат ли те, никога няма да те оставят да избягаш. Ще те преследват до края на света, за да изядат душата ти.

— Мисля, че ще трябва дълго да си поговорим, когато всичко това свърши — изръмжа Картър и се намръщи.

— Ако изобщо свърши — спокойно отвърна Свещеника.

Картър се извърна и продължи по следващия широк коридор. Стигнаха до хора, които още бяха живи, бяха се барикадирали в стаите: лекари и пациенти надничаха през стъклата с опръскани от кръв лица. Няколко лекари бяха приклещили един спящ дявол и го бяха накълцали на парчета. Стигнаха до друга група пациенти, един имаше пистолет. Бяха успели да ранят тежко един спящ дявол и той лежеше в локва кръв, а те се опитваха да го довършат с ритници.

Картър продължи напред, лицето му беше свирепо.

Един дявол надничаше през стъклото на една врата по средата на коридора. Когато куршумите заваляха, съществото се отдръпна, за да избегне атаката, после се сниши и с невероятна скорост се засили към вратата от вътрешната страна — тя се разцепи на трески.

Картър откри огън и се втурна по коридора с насочен пистолет. Краката му скъсяваха разстоянието, свирепият му поглед беше съсредоточен върху главата на създанието… То се извърна към него. Нахвърли се внезапно, огромните мускули се издуха, ноктите задраха по плочките. Пистолетът на Картър беше празен и той смъкна карабината си M24 и откри огън с нея. Дяволът се опита да се извърти, но откосът проряза дълга линия в корема му и нексът изръмжа и се стовари на земята целият в кръв. Картър вече го беше прекрачил, когато куршумите на Мелеза и Свещеника доразкъсаха тялото му…

Картър нахълта в малката болнична стая, погледът му се спря първо върху Ники и пистолета в ръцете й…

После той бързо се обърна към леглото на Наташа…

И видя правите черти по екраните на мониторите.

Ники го гледаше и не казваше нито дума.

Картър пусна пистолета и свали раницата от гърба си. Коленичи до Наташа, погали я по косата, вгледа се в спокойствието, което се беше изписало върху изстиналите й черти. Извади сребърната кутия и я пусна на плочките. Авелахът беше хладен на допир…

— Сложи го на гърдите й — каза Ники. Картър се извърна и я погледна, после се обърна към Наташа и внимателно постави диска върху гладката й кожа.

Изправи се и се отдръпна от леглото, сърцето му блъскаше.

Нищо не се случи…

Чуваше изстрели от пистолети и пушки, писъка на куршуми. Не помръдна. Погледът му беше съсредоточен върху лицето на Наташа…

Несекващото злокобно „биииииип“ на монитора най-накрая проникна в сетивата му.

— Не действа — прошепна той.

Ники се приближи и провери пулса на Наташа — нямаше пулс. Нямаше живот. Сърцето на Наташа не биеше. Погледна Картър право в очите, прехапа устни, но не можа да каже думите — думите, които знаеше, че трябва да каже.

Извърна се към сащисаните лица на Мелеза и Симо и двамата окървавени воини отстъпиха крачка назад.

— Извикайте лекар! — изсъска тя.

Картър постави ръка на челото на Наташа. Ники сложи своята на рамото му. Той бавно се обърна и я погледна в очите. Тя си пое дълбоко дъх.

— Какво има?

— Мъртва е, Картър.

— Но машината… Авелах…

— Тя лекува, Картър. Не съживява мъртвите.

Стаята се завъртя около него и лицето му се заби в стена от хаос. Хаосът проникна в него, разпори гърлото му и разкъса вътрешностите му. Картър падна на колене, ръцете му се плъзнаха по мъртвото тяло на Наташа, после се отпуснаха.

Мелеза и Симо дотичаха, влачеха двама лекари, объркани и уплашени от страшния сблъсък със спящите дяволи.

— Това е приятелката ми Наташа — каза Ники. — Чака дете. Мисля, че трябва да действате бързо, господа.

Картър се олюля и падна назад, помогнаха му да се изправи. Той се поклащаше вцепенено, гледаше, без да вижда. Очите му бяха приковани в блестящите инструменти на лекарите…

От леглото шурна кръв.

Изцапа плочките.

Ръката на Мелеза беше върху рамото на Картър.

Чу се плач, пискливият писък на бебе. Ники го уви в едно одеяло, докато отрежат пъпната връв. Картър впи поглед в лекарите. Те стояха притеснено, от инструментите им капеше кръв.

— Спасете я! — изкрещя той и се помъчи да се изтръгне от хватката на Мелеза. Почти успя, но се включи и Симо и двамата го стиснаха здраво. — Направете нещо, дявол да ви вземе! — крещеше побърканият от мъка Картър.

Но лекарите не помръдваха.

Гледаха притеснено и дори уплашено…

И изпълненият с кървища свят се завихри като спирала и полетя в мрачна лудост…

Сива…

Черно-бяла.

 

 

Беше късно.

Малкият салон на кръчмата „Гънмейкърс Армс“ беше задимен. На бара се бяха облегнали трима мъже с раздрани дрехи, целите покрити с кръв. Местните в кръчмата в покрайнините на Лондон ги избягваха. Цяла вечер го бяха правили, докато тримата се напиваха до безпаметност.

На пода имаше счупени стъкла, столовете бяха обърнати, цареше атмосфера на отчаяние и страх.

— Цял час се опитваха да я спасят — обади се Свещеника, отпи от гинеса си и добави към брадата си мустаци от пяна. Поклати тъжно глава. — Трябваше да я оставят… Господ прибра душата й.

— Видя ли очите на Картър? — изръмжа Симо.

Мелеза кимна.

— Не можа да разбере защо машината не действа.

— Както каза Ники, машината лекува. Не съживява мъртвите. Не прави чудеса. Това не е машината на Господ. — Свещеника направи кисела физиономия.

— Правеше чудеса, когато създаваше шибаните некси — обади се Мелеза, обърна се към огромния широкоплещест мъж и се облегна с гръб на бара.

Кръчмата беше почти празна. Нямаше много хора, заради земетресенията, а и отдавна беше време да затваря. Но на собственика нито му се искаше, нито му стискаше да накара тримата да си тръгнат.

— Това беше различно — тихо отвърна Свещеника. — Наташа беше тежко ранена. В действителност никога нямаше да издържи толкова дълго, колкото издържа… Картър трябва да е благодарен, че детето оцеля, макар и преждевременно родено.

— Ще те оставя да му го кажеш следващия път, като се видите — отсече Мелеза.

— Как е той? — изръмжа Симо. — Натъпкаха го с толкова лекарства, че и носорог би се гътнал.

Мелеза повдигна рамене.

— Мисля, че ще го държат упоен няколко дни. Съвсем превъртя, когато не успяха да съживят Наташа. Опита се да убие лекарите и осмината пехотинци, които дойдоха да изтребят спящите дяволи. Никога не съм виждал мъж да се бие така…

И тримата закимаха.

— Какви ги говореше? — попита Симо. — Спомена някакъв Кейд…

— Не беше на себе си — отвърна Мелеза и вдигна халбата си. — Все пак току-що загуби жена си. Всеки ще превърти, ако му се случи нещо такова.

— Жалко, че животът е толкова крехък и уязвим — тихо каза Свещеника, гласът му беше изпълнен с огромна тъга. — Трошим се като стъкло. Чупим се като глина. „Но когато вървя в долината на сенките, не ще изпитвам страх, защото Ти ще си до мен“. — Той спря. Беше сложил Библията си на бара: цялата беше опръскана с бира. — „Доброта и състрадание ще ме следват в дните на моя живот и аз ще живея вечно в дома Господен“. — Огледа се, сълзи се стичаха от големите му кафяви очи. — Понякога, приятели, ми е много трудно да преглътна смъртта.

— Ами… — прошепна Мелеза, допи бирата си и навлече тежкото си униформено яке: из джобовете му дрънкаха патрони, — такъв е законът на джунглата.

 

 

Сведение от ССО

 

СЕКРЕТНО ХХ16/87676523/СПЕЦИАЛЕН СЛЕДСТВЕН ОТДЕЛ

Съобщение до електронен куб

Дата: октомври 2XXX

 

Благодарение на утихването на земетресенията и възвръщането на световния електронен и военен контрол след предполагаемото унищожаване на процесора QIV, световните сили успяха бързо да организират разпръснатите си армии, въздушни сили и флот, за да отблъснат атаките на нексите.

 

Водят се битки най-вече в Китай, Сибир, Обединеното кралство, Тайланд, Германия, Франция, Норвегия, Перу, Ирак и САЩ. По ирония на съдбата Дюрел е бил разположил повечето си армии от некси в стратегически точки на земното кълбо, за да изпълни плановете си, и е оставил централата си (освен ако не е била преместена) сравнително незащитена. Осланял се е най-вече на конспиративност и бързо действие и ако лицето КАРТЪР не се беше намесило в преследването на Дюрел, едва ли централата му в Австрия щеше да бъде разкрита — и унищожена — толкова лесно (въпреки че и досега остава неясно защо районът беше разтърсен от земетресение точно когато Дюрел трябваше да завземе властта). В момента в света е обявено оранжево ниво на тревога. Силите на нексите отстъпват. Състоянието на врага може да бъде описано най-точно като „разпадане“. Световният следствен комитет (ССК) се радва на всеобщо одобрение за отличното овладяване на ситуацията. Генерал Хиамито Касамбра, говорител на ССК, каза: „Да, нашият приоритет беше действие и бърза реакция, без нашата решителност и способност за приемането на незабавни и ефективни мерки сегашното състояние на света щеше да е доста по-сериозно и предателят Дюрел щеше вероятно да успее да осъществи машинациите си. Мисля, че трябва да сме доволни от работата си“.

 

Няма много сведения за каналите с левиатан, използвани за насочване на земетресенията при подаване на импулси от QIV. Доколкото става ясно, каналите с левиатан са геологичен феномен, който може за в бъдеще да влияе на стабилността на земните плочи. Вече са основани няколко изследователски центъра, които ще изследват този природен феномен.

 

Сведенията за процесора QIV са ограничени, знае се само, че в основата му е залегнала технологията QIII, чиито чипове са унищожени преди година отново по време на събития, свързани с Дюрел. Основната схема е дело на граф Фойхтер (починал) и за изработването на QIII са допринесли Джесика Рейд от Спирала_Q и Тадемо Свденска и Сузи Паган от Спирала_R в Тибет. Процесорът и всички свързани с него компютърни разработки се разследват в момента от Следствения отдел на Спиралата.

 

Следва продължение:

Спиралата отново взе участие в осуетяването на заговор за завладяването на света. Бъдещите разследвания трябва да установят какви са били целите на Дюрел и трябва да разберем с точност какво се е случило с него — или трупа му. Работата все още не е приключила. Играта все още не е свършила.

 

Ключови думи. ТЪРСЕНЕ>> ЛЕВИАТАН, ФОЙХТЕР, ДЮРЕЛ, НЕКС, QII, QIII, QIV, ССО, СПИРАЛА_Q, СПИРАЛА_R

 

 

РЕКЛАМЕН КЛИП

Телевизорът оживява с цифровия звук от електрическо бръмчене, кристално ясните образи се завъртат и се изливат в подобното на искряща течност (ново) лого на „Файърстартър Фюълс“.

 

Дразните ли се от компаниите за гориво, които вечно ви обират? Скубете ли си косата от диктатори, които се опитват да ви набутат в устата надценените си продукти? Плачете ли, когато други компании се опитват да ви убият със земетресенията си, защото технологиите им са толкова напреднали, че не могат да контролират собствените си сонди? ВИЕ можете да го спрете… ВИЕ можете да промените света, ВИЕ можете да го направите…

 

Сцената се разгръща: тръгва от разрушените градове Лондон, Ню Йорк и Париж, камари окървавени трупове, хора крещят, скубят си косите, бият се и плячкосват по улиците.

Сцената се променя: преобразува се в идеално подреден метрополис с лъскави небостъргачи, светът се възстановява отново от щастливи усмихнати работници с яркожълти каски, които се шегуват и се потупват по гърба — хора от всякакви раси, вери, цветове. Строежът е подпомогнат от „Файърстартър Фюълс“. (ПРОДУКТЪТ ИЗЛИЗА В ЕДЪР ПЛАН).

 

„Файърстартър Фюълс“ с гордост ви представя първокачествения си бензин и природен газ, такива, каквито ги познавате и обичате, без да ви се пречкат генетично увредени диктатори, които използват властта си, за да завладеят света. Използвайте „Файърстартър Фюълс“ — знаете, че децата ви заслужават по-добро бъдеще.

 

СЦЕНАТА ИЗЧЕЗВА ВЪВ ВЕЧНОСТТА