Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Fantôme de l Opéra, 1910 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 19гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Гастон Льору. Фантома на операта
Превод: Юлия Минкова, Антонина Сагаева
Редактор: Жечка Георгиева
Художник: Тотко Кьосемарлиев
Художествен редактор: Веселин Цаков
Технически редактор: Веселин Сеизов
ИК „Хемус“
История
- —Добавяне
VII
Посещение в ложа номер пет
Разделихме се с господата Фирмер Ришар и Арман Моншармен в момента, в който решиха да посетят ложа N5.
Те оставиха зад гърба си голямото стълбище, водещо от преддверието на администрацията към сцената и нейните пристройки, прекосиха сцената, влязоха в театъра през входа за абонатите, а после през първия коридор вляво — в залата. Минаха между първите редове на партера и погледнаха към ложа N5. Не я виждаха добре, защото тънеше в полумрак и големи калъфи покриваха червеното кадифе на облегалките.
Бяха сами в огромния мрачен кораб, обграждаше ги пълна тишина. Мъртво време, когато механиците отиваха да пият. Те бяха напуснали подиума, оставили декора наполовина монтиран; няколко ивици бледа, злокобна светлина, открадната сякаш от умираща звезда, се процеждаше неизвестно откъде; вещите в тази изкуствена нощ, или по-скоро лъжлив ден, приемаха странни форми. Платното, с което бяха покрити креслата на партера, приличаше на развълнувано море със синкавозелени вълни, застинали по тайна заповед на повелителя на морските бури, чието име, както всички знаем, е Адамастор. Господата Моншармен и Ришар бяха корабокрушенци в това неподвижно море от боядисан плат. Те напредваха към ложите вляво с големи загребвания на ръцете като моряци от потъващ кораб, които се мъчат да стегнат до брега. Осемте внушителни колони от полиран мрамор се извисяваха в мрака, ведно с още толкова огромни пилони, предназначени да подпират заплашително надвесените, готови да се сгромолясат стръмни скали. Техните основи бяха украсени от кръгообразните изпъкнали форми на балконите, където се помещаваха първите, вторите и третите ложи. А отгоре, високо над скалите, някакви лица се кривяха, надсмиваха се и се подиграваха на безпокойството на господата Моншармен и Ришар. В действителност това бяха Изида, Амфитрита, Хеба, Флора, Пандора, Психея, Тетида, Помона, Дафна, Клио, Галатея и Аретуза. Всички те гледаха как двамата нови директори на Операта, успели най-сетне да се заловят за някаква отломка, безмълвно наблюдават оттам ложа N5. Казах, че бяха притеснени. Поне така предполагам. Във всеки случай господин Моншармен признава, че е бил впечатлен. Ето какво пише дословно:
Това „плашило“ (какъв стил!), Фантома на Операта, с което така мило ни запознаха, когато поехме ръководството от господата Полини и Дьобиен, бе успяло най-накрая да наруши равновесието на моите мисловни, а по всичко личи и зрителни способности (дали необичайната атмосфера, в която се движехме сред неописуема тишина ни впечатли до такава степен, или просто бяхме жертва на халюцинации, причинени от почти пълния мрак в залата и от сянката, в която тънеше ложа N5), защото аз видях, а и Ришар твърди същото, някакъв силует в пета ложа. Ришар не каза нищо, аз впрочем също премълчах. Постояхме така няколко минути, без да мърдаме, вторачени в една и съща точка. Ала силуетът бе изчезнал. Тогава, излязохме и разменихме мнения в коридора относно силуета. Лошото е, че моят силует не приличаше на неговия. Аз бях видял нещо като череп на ръба на ложата, докато Ришар забелязал силует на стара жена, който много приличал на старата Жири. Така разбрахме, че действително сме били жертва на въображението, разсмяхме се и, без повече да се колебаем, се запътихме към ложа N5, където влязохме и не открихме повече никакви силуети.
Ето ни сега в ложа N5. Ложа като всички останали. Всъщност тя по нищо не се различаваше от съседните. Господата Моншармен и Ришар открито се забавляваха, смееха се един на друг, повдигаха калъфите и столовете, най-вече онзи, на който гласът имал навика да сяда. Но установиха, че е съвсем обикновено кресло, без нищо вълшебно. С една дума, ложата бе крайно невпечатляваща с червената си тапицерия, с креслата, килима и облегалките от червено кадифе. След като съвсем сериозно опипаха килима и всичко останало, без да открият нищо любопитно, слязоха в ложата долу на партера, която се намираше точно под ложа N5. Тя също бе N5 и бе разположена до първия изход вляво. И там не откриха нищо, достойно за тяхното внимание.
— Тези хора ни се подиграват! — възкликна в заключение Фирмен Ришар. — В събота ще дават „Фауст“ и двамата ще присъстваме на представлението в ложа номер пет!