Гастон Льору
Фантома на операта (1)

Предисловие

В което авторът на това своеобразно съчинение разказва на читателя как е стигнал до убеждението, че Фантома на Операта действително е съществувал

Фантома на Операта е съществувал. И това в никакъв случай не е било, както дълго се смяташе, самовнушение на артистите, суеверие на директорите или забавна измислица на възбудените мозъци на госпожиците от кордебалета и техните майки, на чистачките и гардеробиерките или пък на портиерката.

Да, той е съществувал, и то от плът и кръв, макар всичките му външни белези да са давали основание да се мисли, че е истински фантом, тоест само една сянка.

Още в самото начало, когато започнах да преглеждам архивите на Националната музикална академия, аз бях удивен от изумителното съвпадение между външните изяви, приписвани на Фантома, и онази най-загадъчна и най-фантастична от всички разиграли се драми, така че веднага стигнах до извода, че може би е разумно двете неща да не бъдат отделяни едно от друго. Събитията са се случили преди не повече от трийсетина години и няма да е трудно да се намерят дори и днес високоуважавани старци, чиито думи изобщо не биха могли да бъдат подлагани на съмнение. Те си спомнят, сякаш е било вчера, тайнствените и трагични обстоятелства около отвличането на Кристин Даае, изчезването на виконт дьо Шани и смъртта на неговия по-голям брат граф Филип, чието тяло е било намерено на стръмния бряг на езерото под Операта откъм улица „Скриб“. Но на нито един от свидетелите до ден-днешен не е и минало през ум, че тези ужасни събития могат да бъдат свързани с Фантома на Операта, смятан от всички за измислица.

Истината бавно проникваше в моето съзнание, размътено от разследването, което непрекъснато се натъкваше на явления, на пръв поглед извънземни. Не един път бях на ръба да изоставя тази трудна задача, която прекалено много ме изморяваше. Липсваха ми сили да уловя един тъй изплъзващ се образ. Но накрая вече имах доказателството, че предчувствията ми съвсем не са ме лъгали, и бях възнаграден за всичките си усилия в деня, в който се уверих, че Фантома на Операта е бил нещо повече от една сянка.

През този ден бях прекарал дълги часове над „Спомените на един директор“ — незначително произведение, написано от доста скептичния Моншармен, който по време на пребиваването си в Операта не бе разбрал нищо и е бил изцяло направляван от Фантома, подигравал се с него както си иска, дори когато директорът станал първата жертва на тайнствената финансова операция, свързана с „вълшебния плик“.

Излизах отчаян от библиотеката, когато срещнах извънредно симпатичния административен директор на нашата Национална академия, разговарящ на площадката на стълбището с един дребен, но напет и издокаран старец, на когото весело ме представи. Административният директор бе в течение на моите разследвания и знаеше с какво нетърпение, ала напразно, се опитвам да открия причината за оттеглянето на господин Фор, съдия-следовател на прочутата афера Шани. Доскоро не се знаеше дали Фор е жив или мъртъв, а ето че още със завръщането си в Париж, след петнайсет години в Канада, той искаше да бъде назначен в управата на Операта. Оня дребен старец се оказа именно господин Фор.

Прекарахме голяма част от вечерта заедно и той ми разказа цялата афера Шани, така както я помнеше. По онова време стигнал до заключението, че липсват доказателства за лудостта на виконта и за случайната смърт на по-големия му брат, но и сега продължаваше да е твърдо убеден, че Кристин Даае е причината за ужасната драма, разиграла се между двамата братя. Фор не успя да ми каже какво е станало с Кристин и виконта. Разбира се, когато му говорех за Фантома, той само се смееше. На самия него му бяха известни странните събития, свидетелствали по онова време за съществуването на някакво изумително същество, избрало си за жилище едно от най-тайнствените ъгълчета на Операта. Беше чул за историята с „плика“, но не виждаше в нея нищо достойно за вниманието на един съдия-следовател, натоварен да разследва аферата Шани, макар да бе изслушал кратката изповед на един неочакван свидетел, който твърдял, че е срещал Фантома. Този свидетел бил не друг, а човекът, когото цял Париж наричал „Персиеца“ и когото познавали много добре всички абонати на Операта. Тогава съдия-следователят го взел за човек, изпаднал в някакъв религиозен екстаз.

Питате дали историята на Персиеца е събудила интереса ми? Искаме да открия отново този свидетел, ако все още разполагах с време да сторя това. Но отново ми провървя и успях да го открия в малкия му апартамент на улица „Риволи“, който той изобщо не беше напускал и където щеше да умре шест месеца след моето посещение.

В началото много не му вярвах, но Персиеца с детинска искреност ми разказа всичко, което знаеше за Фантома. Той логично ми изложи доказателствата за съществуването му, най-вече странната кореспонденция на Кристин Даае, кореспонденция, която само за един-единствен шеметен ден хвърляше светлина върху нейната ужасяваща съдба. Аз повече не можех да се съмнявам! Не! Фантомът не бе измислица!

Зная много добре, че могат да ми оспорят истинността на тази кореспонденция. Възможно е да е била изфабрикувана от човек, чието въображение са подхранвали интригуващи разкази, но за щастие успях да открия образец от почерка на Кристин извън прословутия пакет с писма. Веднага го сравних с почерка в тях. Така бяха премахнати всички мои съмнения.

Изследвах също и документите, свързани с Персиеца, и по този начин имах възможност да преценя, че той е честен човек, неспособен на машинации, целящи да заблуди правосъдието.

Точно такова е и мнението на останалите важни особи, повече или по-малко замесени в аферата Шани — приятели на семейството, на които аз показах всичките си документи и пред които развих своите умозаключения. Именно от тези хора получих най-благородни насърчения и в тази връзка ще си позволя да възпроизведа няколко реда, пратени ми от генерал Д.:

Господине!

Не смея особено да настоявам пред Вас да публикувате резултатите от своето разследване. Спомням си много добре, че няколко седмици преди изчезването на голямата певица Кристин Даае и трагедията, която потопи в траур цялото предградие Сен Жермен, във фоайето за танци на Операта се говореше много за Фантома. Развръзката на този случай не е престанала да занимава съзнанието на всички. Ако изобщо е възможно, аз Ви моля да изясните драмата с Фантома и настоявам отново да заговорите за него. Това, колкото и тайнствено да изглежда на пръв поглед, ще бъде по-разбираемо от тази тъмна история, в която злонамерени хора пожелаха да видят как двама братя, обичали се през целия си живот, са се разкъсали до смърт…

Повярвайте ми…

И т.н. и т.н.

Накратко, като имах подръка папката, аз отново прегледах всичко, отнасящо се до Фантома и превъзходния паметник на културата, който той бе превърнал в свое царство. Документите на Персиеца потвърждаваха онова, което очите ми бяха видели и умът ми бе открил. В този момент още една чудесна находка увенча с успех моите усилия.

Сигурно си спомняте, че когато неотдавна работниците разкопаха подземието на Операта, за да заровят фонографските записи с гласовете на артистите, кирките им се натъкнаха на труп и така аз, без да искам, получих най-важното доказателство — трупа на Фантома на Операта!

Накарах административния директор да докосне с ръка това доказателство и сега ми е напълно безразлично какво пишат вестниците — че всъщност бил намерен трупът на някоя от жертвите на Комуната.

Нещастниците, избити по време на Комуната в подземията на Операта, изобщо не са били заровени откъм тази страна; аз мога да кажа къде трябва да се търсят техните скелети. Те са доста по-далеч от това обширно подземие, служило по време на обсадата за склад на хранителни припаси. Попаднах на тази следа, докато търсех останките на Фантома на Операта, които не бих открил, ако не беше тъй случайната находка при закопаването на записите с гласовете.

Но ние отново ще говорим за този труп и за начина, по който е редно да се постъпи с него. Сега за мен най-важното е да завърша това необходимо предисловие и да изкажа своята благодарност на скромните ми помощници — господин полицейския комисар Мифроа (участвал някога в първото разследване при изчезването на Кристин Даае), както и тогавашния секретар Реми, бившия административен директор на Операта господин Мерсие и бившия учител по пеене Габриел. Особено искам да благодаря на госпожа баронесата дьо Кастело-Барбезак, някога наричана малката Мег — най-очарователната звезда на нашия прекрасен балетен състав, по-голямата дъщеря на госпожа Жири, вече покойница, бивша разпоредителка в ложата на Фантома. Всички те ми бяха полезни помощници и благодарение на тях ще мога заедно с читателя да възкреся в най-големи подробности тези мигове на чиста любов и ужасни преживявания.

Ще бъда последен неблагодарник, ако не изразя своята признателност и на сегашната управа на Операта, която любезно ми съдейства при всички мои проучвания. Особено съм признателен на господин Месаже, на симпатичния административен директор господин Габион и на изключително любезния архитект, натоварен да се грижи за опазването на този паметник на културата. Господинът не се поколеба да ми предостави трудовете на Шарл Гарние^[1] макар да беше почти сигурен, че никога няма да му ги върна.

И най-накрая остава публично да призная щедростта на моя приятел и отдавнашен сътрудник господин Ж.-Л. Кроз, който ми позволи да използвам неговата чудесна театрална библиотека и да заемам уникални издания, на които той много държеше.