Нора Робъртс
Как ангелите плачат (20)

20.

Сила не каза на никого. Колкото до останалите, те знаеха само че е взела временно допълнителна кола от застрахователната компания за доставките.

Спря пред дома на Хенеси, разположен на една сенчеста улица във Фронт Ройъл. На алеята беше паркиран белият микробус, край една рампа, водеща към предната врата на едноетажната селска къща.

Сърцето й заби ускорено. Не се запита дали от нерви или от гняв. Нямаше значение. Трябваше да го направи. Трябваше да излее всичко, насъбрало се в душата й.

Вратата се отвори още преди Сила да я бе доближила и на прага се показа жената, която снощи беше с него. Сила видя как ръката й потрепери върху дръжката на вратата, когато я придърпа зад гърба си.

— Какво търсите тук?

— Искам да говоря със съпруга ви.

— Той излезе.

Сила извърна глава и съзнателно впери поглед в микробуса, след което отново погледна госпожа Хенеси в очите.

— Откара колата ми на сервиз. Нуждае се от поправка. Мислите, че ви лъжа ли?

— Не ви познавам. Нито вие ме познавате. Не познавам и вашия съпруг повече, отколкото той мен.

— Но това не ви попречи да продължавате да изпращате полицаи в дома ни. Тази сутрин отново се появиха с техните въпроси и подозрения, въз основа на вашите обвинения. — Госпожа Хенеси се задъха. — Искам да си вървите. Вървете си и ни оставете на мира!

— С удоволствие ще го направя. Нямам търпение да си тръгна. Но преди това трябва да ми кажете какво може да го накара да престане.

— Какво да престане? Ние нямаме нищо общо с вашите проблеми. Не ни ли стигат собствените? Не се ли напатихме достатъчно, та сега и вие да ни размахвате заплашително пръст?

Не бива да отстъпвам, каза си Сила. Нямаше защо да се чувства виновна, че притиска тази дребна изплашена жена.

— Той почти всеки ден минава покрай моя дом. И почти всеки ден паркира на улицата и понякога остава там по цял час.

Госпожа Хенеси прехапа устни и закърши пръсти.

— Това не е незаконно.

— Но е незаконно да се нарушават границите на чужда собственост, да се счупи черепа на някой човек. Проникването и разрушаването на частна собственост се преследва от закона.

— Той няма нищо общо с всичко това. — Страхът й не беше изчезнал, но сега в гласа й се прокрадна гневна нотка. — И вие лъжете, ако твърдите обратното.

— Аз не лъжа, госпожо Хенеси. Нито съм курва.

— Не зная каква сте.

— Знаете, освен ако не сте луда като него, че не съм виновна за случилото се с вашия син.

— Не говорете за моето момче. Вие не го познавате. Вие не знаете нищо за това.

— Това е абсолютно вярно. Тогава защо ме обвинявате?

— Аз не ви обвинявам. — По лицето й се изписа безкрайна умора. — Защо ми е да ви обвинявам за нещо, което се е случило преди толкова много години? Никой не ви вини за това. Обвинявам ви само, че пратихте полицията при съпруга ми, когато ние не сме ви сторили нищо.

— Когато отидох до неговия микробус, за да се запозная с него, за да му изразя съчувствието си, той ме нарече кучка и курва и се изплю в лицето ми.

Бузите на госпожа Хенеси поаленяха от срам. Устните й потрепериха, докато свеждаше очи надолу.

— Така твърдите вие.

— Моята природена сестра беше там. И нея ли ще наречете лъжкиня?

— Дори и така да е, все пак няма нищо общо с обвиненията ви срещу нас.

— Вие видяхте как ме изгледа той вчера в парка. Знаете колко силно ме мрази. Умолявам ви, госпожо Хенеси, да го държите настрани от мен и моя дом.

Сила й обърна гръб, но още не бе изминала и половината разстояние надолу по рампата, когато чу как вратата се захлопна и ключът се превъртя в ключалката.

Странно, но разговорът, колкото и да бе напрегнат и труден, я накара да се почувства по-добре. Все пак беше свършила нещо, различно от това да се обажда в полицията за закрила и да очаква безпомощно следващото нападение.

Потегли напред, но после реши да се отбие в агенцията за недвижими имоти, за да направи предложение за първата къща, която беше избрала. Първоначалната й оферта бе ниска, значително под цената, която струваше къщата на настоящия пазар на недвижими имоти. За Сила преговорите, офертите, наддаванията и спазаряването бяха част от забавлението.

Свърза се с агента по продажбите, за да си определи среща за оглед. Нямаше смисъл да отлага. Потегли обратно към Мороу Вилидж, като по пътя се отби в няколко магазина, преди да се насочи към дома си.

Видя белия микробус на Хенеси, преди той да я забележи. Тъй като се движеше в посока откъм малката ферма, предположи, че Хенеси е успял да се прибере у дома си, да говори с жена си и да потегли обратно досам, докато тя е обикаляла Фронт Ройъл и Мороу Вилидж.

Мъжът я видя чак когато двете коли се изравниха. Лицето му пламна от гняв.

— Да, точно така — промърмори тя, докато взимаше завоя. — Това не е моят пикап, след като снощи варварски го потроши — опита се да потисне гнева си, докато вземаше следващия завой. Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че микробусът на Хенеси е зад нея.

„Това ли искаш?“ — зачуди се тя. На това ли му казваше Форд среща лице в лице? Чудесно. Прекрасно. Можеше да я следва до дома й, където двамата можеха да…

Воланът подскочи в ръцете й, когато белият микробус връхлетя отзад. От силния удар и шока тя не успя да се разгневи нито даже да изпита страх, а само стисна волана още по-здраво.

Той отново я блъсна. Чу се звук от смачкване на метал, придружен с остро изсвистяване на гумите. Сила завъртя волана, а после с отчаяно усилие се опита да го върне обратно. Ала преди да успее да натисне педала за газта, той я блъсна за трети път. Гумите на пикапа й се плъзнаха по асфалта и се блъснаха в бордюра на тротоара, тялото й се люшна напред, а после отхвръкна назад. Бронята се опря до предпазната ограда, а слепоочието й се блъсна в рамката на страничния прозорец.

Малки ярки точици затанцуваха пред очите й. Младата жена стисна зъби и отправи гореща молба към Бога. Колата й поднесе, отклони се и за един кошмарен миг тя се уплаши, че ще изхвръкне и ще се преобърне. Гумите се приземиха тежко в канавката на отсрещния банкет. За щастие в този миг се изду пневматичната възглавница.

По-късно, когато си припомняше случката, реши, че единствено мощният приток на адреналин и неукротимият бяс я бяха накарали да изскочи от пикапа, затръшвайки вратата. Някаква жена притича през моравата пред къщата си.

— Видях какво направи! Видях го! Ще повикам полицията!

Ала нито Сила, нито Хенеси й обърнаха внимание.

— Няма да идваш в моя дом! Няма да говориш с моята жена!

— Майната ти! Майната ти! Ти си луд. Можеше да ме убиеш.

— Тогава щеше да отидеш да гориш в ада, заедно с останалите. — Завъртя очи, оголи зъби и я халоса в гърба със злобен замах.

— Да не си посмял пак да ми посегнеш, побъркан дъртак!

Той отново я блъсна. Краката й се плъзнаха и тя се удари в задницата на пикапа.

— Видях те там. Видях те там, кучко.

Този път Хенеси вдигна юмрук. Сила го изрита в слабините и той се свлече на земята.

— О, господи! О, боже мой!

Замаяна и трепереща от ярост, докато адреналинът препускаше във вените й като през отприщена язовирна стена, Сила зърна добрата самарянка да тича по пътя право към нея. Жената стискаше в едната си ръка телефон, а в другата — кол от градината си.

— Добре ли си? Скъпа, добре ли си?

— Да, мисля, че съм добре. Чувствам се… малко ми прилоша. — Сила седна на асфалта и отпусна глава между свитите си колене. Още не можеше да си поеме дъх. Не усещаше пръстите си. — Можете ли да се обадите на един мой близък вместо мен?

— Разбира се, че мога. А ти не се опитвай да станеш, господинчо. Ще те цапардосам с този кол по главата, кълна се, че ще го направя. На кого искаш да позвъня, скъпа?

Сила остана за миг с наведена глава, за да отмине замайването. Сетне й продиктува номера на най-добрия си приятел. Номерът на Форд.

Той пристигна преди полицията. Изскочи като вихър от колата си. Сила тъкмо се мъчеше да се изправи на крака. Завинаги щеше да бъде благодарна на Дори Милър, която стоеше като страж край Хенеси.

Хенеси още седеше там, наблизо, с обляно в пот пребледняло лице.

— Ранена ли си? Ти кървиш.

— Добре съм. Само си ударих главата. Но съм добре.

— Исках да се обадя за линейка, ама тя не ми позволи. Аз съм Лори — жената с жест посочи къщата си отсреща.

— Да. Благодаря. Благодаря. Сила…

— Само малко ми се вие свят. Мислех, че ще повърна, ама ми мина. Ще ми помогнеш ли да се изправя?

— Първо ме погледни. — Той хвана брадичката й и се вгледа в очите й. Очевидно остана доволен от видяното в тях, защото я подхвана под мишниците и я изправи на крака.

— Коленете ми се огъват — оплака му се тя. — Тука ме боли. — Притисна пръсти към слепоочието си. — Но мисля, че това е всичко. Не зная как да ви благодаря — обърна се към Лори.

— Всъщност не съм направила нищо. Ти явно знаеш как да се грижиш за себе си. Ето ги, идват. — Лори посочи полицейската кола. — Сега моите колене започват да се подгъват — засмя се тя. — Предполагам, че така става, след като най-лошото отмине.

 

 

Тя разказа на полицаите какво се бе случило. В това време на отсрещния тротоар Лори даваше показания като свидетел. Следите от гумите и спирачният път говореха достатъчно красноречиво, Хенеси отказа да разговаря с полицаите. Тя видя как един от тях го качи на задната седалка на полицейския автомобил.

— В пикапа има някои неща, които купих. Трябва да ги разтоваря, преди полицията да го откара.

— Ще изпратя някой да се заеме с това. Хайде, ела с мен.

— Вече си бях почти у дома — каза тя на Форд, който й помагаше да се настани в неговата кола. — Няма и километър и щях да съм си у дома.

— Първо трябва да наложим с лед тази подутина. И трябва честно да ми признаеш дали не те боли някъде другаде. Трябва да ми кажеш, Сила.

— И аз още не знам. Чувствам се като вцепенена. И много изтощена. — Въздъхна уморено, когато той спря пред неговата къща. — Мисля, че ще е добре да поседя за малко на хладно, докато, както се казва, се посъвзема. Ще се обадиш ли отсреща в къщата ми да помолиш двама от работниците да приберат всичко от пикапа?

— Да, не се тревожи за това.

Той я обгърна през кръста, за да я поведе към къщата си.

— На леглото или на дивана?

— Май ще е по-добре да ме оставиш на някой стол.

— На леглото или на дивана? — повтори Форд.

— На дивана.

Влезе с нея във всекидневната, за да може да я държи под око, след което измъкна една кесия със замразен грах, за да наложи удареното й слепоочие. Спок се вдигна на задни лапи, за да отърка глава в ръката й.

— Добре съм — рече му тя. — Вече съм по-добре. — Успокоен, Спок отпусна предните си лапи на дивана, подуши лицето й и я близна по бузата.

— Долу! Веднага лапите долу! — нареди му Форд, когато го видя.

— Не, не, той е толкова мил. Всъщност… по-добре е да поседи малко при мен.

Форд потупа по дивана. Спок тутакси подскочи, застани се по корем до Сила и дори сгуши едрата си глава между гърдите й.

Форд нагласи възглавницата под главата й. Донесе й едно студено безалкохолно, леко докосна с устни челото й и притисна ледената кесия към раненото й слепоочие.

— Трябва да проведа няколко телефонни разговора. Имаш ли нужда от нещо друго?

— Не, вече имам всичко. Наистина съм по-добре.

— Защото този грах е вълшебен — усмихна й се той.

Обърна се и излезе на задната веранда, за да звънне по телефона. Нямаше и следа от усмивката му, сменена от гневно изражение. Юмрукът му удряше по парапета на верандата, докато набираше следващия номер.

— Сега не мога много да ти обяснявам — заговори той, когато Мат най-сетне се обади. — Сила е тук, при мен. Добре е.

— Какво искаш да кажеш с това, че е…

— Сега не мога много да ти обяснявам.

— Добре, разбрах.

— Пикапът й е на около километър надолу, обърнат в посока към града. Трябва да изпратиш някого, за да прибере всичко, което е купила. Хенеси я нападнал, но полицаите вече го прибраха.

— Мили боже…

— По-късно пак ще ти звънна, когато ще мога да говоря по-дълго.

Изключи, сведе поглед към ръката си и видя, че беше удрял с нея по парапета толкова силно, та чак се беше разкървавила. Странно, но това му помогна да се успокои.

Решил, че вече е достатъчно спокоен, Форд влезе вътре. Сила лежеше притихнала, със затворени очи прегърнала с едната си ръка кучето. Той вдигна горната част на отоманката до прозореца, за да вземе отвътре едно одеяло. Тя отвори клепачи точно когато я завиваше с него.

— Не спя. Опитвам се да медитирам.

— Да медитираш?

— Аз съм от Калифорния, забрави ли? Всеки, който живее в Калифорния за повече от година, трябва да притежава минимални познания по медитация. За нещастие аз така и не усвоих това изкуство. Да изпразваш съзнанието си. Ако нещо в мен е празно, нещо друго веднага се намества там, за да запълни празнотата. Не ме гледай така. Зная, че говоря несвързано.

— Всичко е наред. — Той приседна накрая на дивана и обърна кесията с граха откъм по-студената й страна, за да я притисне към слепоочието й.

— Форд, той наистина искаше да ме убие. — Прикова очи в неговите и той видя болката, стаена в тях, докато тя се надигаше да седне. — Не е като да правиш дълги скокове сред дърветата в гората, докато те преследва възкръснал убиец и психопат. Имало е хора, които не са ме харесвали. Включително и майка ми понякога. Случвало се е дори някой да се опита да ме нарани. Веднъж излязох на среща с един тип, който ме зашлеви доста силно. Но бях с него само за едва вечер — повтори тя. — Повече не му дадох възможност пак да ми посегне. Ала дори и той не ме мразеше. Не искаше да ме види мъртва. Не зная как да си обясня това, че някой ме мрази. Не зная как да го приема в живота си, как да се справя с него.

— Не е нужно да си го обясняваш. Човек не може да си обясни нещо, което е извън здравия разум или логиката. Освен това, Сила, ти се справи. Ти успя. Ти го спря.

— Да, страхотен ритник в топките на един седемдесет, може би осемдесетгодишен мъж. Толкова бях бясна, Форд, че изобщо не разсъждавах. Останах ли в пикапа, заключих ли вратите, обадих ли се на деветстотин и единадесет, на теб или на половин дузината работници в моята къща, намираща се на по-малко от километър от там? Не, вместо това изскочих навън и се нахвърлих на този… този откачен, който току-що се беше мъчил да ме изтласка от пътя. Сякаш щях да го подплаша с острия си език. Още побеснявам, като си спомня как удряше колата си в моята, и не мога да си го обясня. Сякаш не можех да избягам от един възрастен мъж, който може да ми бъде дядо.

— Ти не си от тези, които бягат. — Той притисна пръст върху устните й, когато тя се опита отново да заговори. — Не си. Дали ми се ще да се беше сетила да се заключиш в пикапа и да ми се обадиш? Може би. Защото тогава щях да долетя като рицар на бял кон, за да те спася. Сигурно аз щях да го изритам в топките. Но всъщност се чувствам по-спокоен, като знам, че ако някой се опита да те нарани, ти знаеш как да се погрижиш за себе си.

— Предпочитам изобщо да не ми се налага да се грижа по този начин за себе си.

— Аз също. — Погали косата й, щом тя отпусна глава на рамото му. — Аз също.

Може би щеше да му отнеме още малко време, докато осъзнае, че е влюбен в нея. Щеше да стигне до това заключение така както прекосяваше шосето, за да отиде в къщата й. Безгрижно и непринудено. Вместо това го връхлетя изневиделица като огромен юмрук от страх и гняв, с един мощен и болезнен удар, когато я видя да седи там край пътя.

Вече нищо не можеше да се направи, каза си той. Само дето моментът не беше никак, никак подходящ, тя се нуждаеше от рамо, на което да се облегне, от някой да й донесе кесия със замразен грах и да й предложи тихо, спокойно място, където да се възстанови.

— Как е главата ти?

— Странно, но се чувствам сякаш съм се блъснала в стъклото на някой прозорец.

— Искаш ли аспирин?

— Да. И може би да се отпусна в твоето джакузи. Напрегната съм, скована съм. Доста ме поблъскаха и удряха.

Едва се сдържа да не я сграбчи и стисне в прегръдките си.

— Веднага ще се погрижа.

— Благодаря. — Тя извърна глава, за да докосне шията му с устните си. — Особено ти благодаря, задето ми помогна да се успокоя. Също и на теб — добави тя и целуна Спок.

— В дома на Сойър се предлагат всички видове посттравматични лечения.

Помогна й да слезе на долния етаж. Вдигна капака на горещата вана и приготви джакузито, докато тя сваляше ризата си.

— Искаш ли айпод? Да послушаш малко музика?

— Не, благодаря. Може би отново ще опитам с медитацията. — Потрепна, когато се пресегна назад, за да разкопчае сутиена си. — Определено съм много скована и напрегната.

— Дай на мен. Имам опит с тези закопчалки.

Тя се усмихна и остана с отпуснати ръце, докато той пристъпваше зад нея.

Обля го нова вълна от ярост, от заслепяващ и обезумяващ гняв. Гърбът й беше нашарен с тъмночервени белези, покрай лопатките. Още повече драскотини имаше нагоре по кожата до бицепса на лявата й ръка, а през рамото й се спускаше неравна червена линия.

— Какво става? Имаш затруднения с механиката? — попита Сила.

— Не. — Удивително е, помисли си той, колко спокойно прозвуча гласът му. Колко делово. — Имаш малко белези по гърба.

— Значи това съм усещала. Сигурно съм се наранила, когато ме блъсна в пикапа. — Наклони глава на една страна, после изохка, докато опипваше рамото и гърдите си. — И предпазният колан се е врязал в рамото ми. По дяволите. Е, все пак е по-добре от другия вариант. Ако пикапът се беше обърнал…

— Майната му… — каза го тихо, но тя се озърна към него.

— Форд.

— Майната му! — произнесе го още по-отсечено. Яростта му бликна като гейзер. — Май ще трябва да потърсиш успокоение и самовглъбяване с някой друг, понеже аз не съм подходяща компания. По дяволите. По дяволите! Този кучи син те е нападнал! Цялата си в рани и синини. Той ти ги е нанесъл. А пикапът ти? Видя ли си пикапа? За бога, не разбираш ли какво е направил, какво се е опитал да направи. Той те нарани.

Тя се обърна с лице към него и го изгледа втренчено. Ръцете му бяха удивително нежни в контраст с лицето му, с гласа му, докато откопчаваше работните й панталони и се приведе, за да ги изуе от краката й.

— Пикапът ти се е озовал в шибаната канавка и единствената причина ти също да не си там, е било това, че си излязла срещу него. По асфалта има следи от спирачен път докъдето ти стига погледът. — Той изу обувките и чорапите й. — Било по-добре от алтернативата, така ли? Щеше да е по-добре, ако бях избил зъбите на онова откачено копеле, на онзи убиец. Ето кое щеше да е по-добре.

Обърна я и разкопча сутиена й.

Вдигна я на ръце и я отпусна в бълбукащата вода, а тя не откъсваше поглед от него.

— Ще донеса аспирина и онзи пеньоар, който си донесе тук.

— Леле! — успя най-после да промълви Сила, докато Форд се отдалечаваше нагоре по стъпалата.

Медитацията може би не й помогна много, но след петнадесет минути в горещата, бълбукаща вода младата жена се почувства по-добре. Ставаше й по-хубаво само като си представеше гневното изражение на Форд.

Много по-леко, отколкото очакваше, Сила се измъкна внимателно от джакузито. Още се загръщаше в хавлиената кърпа, когато го чу да слиза по стъпалата.

— Почакай, аз ще оправя всичко — каза й той, като я видя да се опитва да спусне капака. — Ето, готово.

Подаде й хапчетата, бутилката с минерална вода, а когато тя ги взе, й помогна да се преоблече в белия хавлиен халат.

— Съжалявам за избухването ми преди малко. Сега най-малко имаш нужда да търпиш изблиците на още един откачен.

— Грешиш. Ти ми помогна, даде ми точно това, от което се нуждаех. Остана спокоен и хладнокръвен точно когато бях най-зле. Отведе ме на тихо и хладно място. Донесе ми вълшебен грах и ми предложи рамо, на което да се облегна. В живота ми е имало много малко хора, които са ми предлагали рамо, на което да се облегна.

Притисна длани към гърдите му, от двете страни на сърцето.

— А след като преживях най-лошото, ми даде още нещо. Гняв, ярост, заслепяващата жажда за отмъщение. Много помага, ако знаеш, че има някой, който изпитва подобни чувства заради мен. И въпреки тях, все пак се грижи за теб. Нищо чудно, че започвам да се влюбвам в теб.

— Аз те обичам, Сила.

— О! — Тя потрепери, сякаш я прониза електрически ток. — О, Форд.

— Може би моментът не е подходящ, но това не променя нищо. Не съм го търсил. Не е толкова просто и лесно, като да изберем в кое легло или в коя къща да се любим. Така си го представях, но очевидно много съм грешал.

— Форд…

— Още не съм свършил. Когато онази жена — Лори — ми се обади, тя побърза да ми каже, че не си много пострадала. Но достатъчно бе само да произнесе думата „инцидент“ и сърцето ми спря да бие. До този момент не знаех какво е да си наистина изплашен.

Всичко, което той бе почувствал тогава и изпитваше в момента, се четеше в очите му. Толкова много, помисли си Сила. Толкова много имаше в тях.

— После дойдох и те видях да седиш край шосето. Толкова бледа. Първо изпитах огромно облекчение. Че си там. Че не съм те изгубил. Всичко ме връхлетя на вълни. Вълни на радост, Сила, но в същото време сякаш ме порази светкавица. Ти беше там. И тогава го разбрах. Разбрах, че те обичам.

„Какъв ден!“ — помисли си Сила. Изпълнен с шок, удари и удивителни моменти като този сега.

— Ти си толкова стабилен, Форд, а аз съм така объркана.

— Или казано по друг начин: това са твоите чувства, не моите.

— Но е самата истина. В момента съм разкъсвана между невероятната възбуда и ужаса, че ми признаеш любовта си. И думите ти не са празни приказки. Още по-сложно е, защото аз наистина изпитвам искрено и силно чувство към теб. Мисля, че аз също те обичам. Почакай.

Тя вдигна ръка, когато той пристъпи към нея.

— Почакай. Може би все пак имам леко мозъчно сътресение. В момента съм много уязвима. Ти си стабилен — повтори. — Обзалагам се, че съвсем точно знаеш какво означава да обичаш някого. Докато аз съм объркана и не зная. Знам обаче, при това със сигурност, че очакваш нещата да се променят.

— Да. Но не е нужно да се променят днес. Нито утре. Да си стабилен означава, че умееш да цениш това, което имаш в момента. — Обхвана лицето й с длани. — Дори само присъствието ти тук — промърмори и докосна нежно с устни нейните.

Сила затвори очи.

— О, господи, наистина го загазих.

— Всичко ще бъде наред. Хайде да се качим горе. Трябва да си легнеш.

Остави я да лежи на дивана във всекидневната и както очакваше, след двадесетина минути емоционалното и физическото изтощение я надви и тя се унесе в дълбок сън. Той излезе на верандата с телефона, но остави вратата леко открехната, за да я чуе, ако се размърда. Седна така, че да може да я вижда, след което набра номера на баща й.

Когато видя Мат да идва откъм алеята на Сила, Форд реши, че приятелят му го е чакал да излезе. Затова побърза да приключи с разговора — беше се обадил на една приятелка, медицинска сестра, за да се увери, че правилно лекува раните на Сила.

Махна с ръка на Мат да се настани на стола до него и изключи телефона.

— Форд, какво става тук, по дяволите?

— Хенеси — отвърна му и накратко описа събитията.

— Господи! Откачено копеле. Сигурен ли си, че тя е добре?

— Току-що говорих с Холи. Спомняш ли си Холи?

— Холи ли? Медицинската сестра?

— Да. Според нея е по-добре да се опитам да я заведа на преглед. Но междувременно трябва да стои на хладно, да си почива, да й дам ибупрофен. Всичко това го изпълних. Намерил си микробуса, нали?

— Да. Имах номера му. Видях и неговия. Значи го изритала в топките?

— Очевидно.

— Е, браво на нея! — възхити се Мат. — И на мен ми се ще да го сритам.

— Ще трябва да се наредиш на опашка.

— Добре, изслушай ме сега. Ако ти потрябва нещо, ако тя се нуждае от нещо, знаеш къде да ме намериш. Там, оттатък улицата, има много хора, които ще кажат същото.

— Зная това.

— Предай й още да не се тревожи за работата. Движим се по график. Ако тя остане при теб през нощта, трябва да дойдеш и да включиш алармата.

— Да, ще се погрижа.

— Ако възникнат някакви въпроси или нещо трябва да й се съобщи, каквото и да е, ще го запишем в нейния бележник. Ще кажа и на Брайън да направи същото. Утре ще намина, за да видя как е.

Цели два часа Форд се колеба дали да я събуди и заведе на преглед, за да се провери дали няма сътресение на мозъка. Но преди да успее да реши, видя един автомобил без регистрационни номера да навлиза в нейната алея. Затова изчака, наблюдавайки как двамата детективи — Уилсън и Юрик — излизат, влизат в къщата, после пак излязат, качват се в колата и спират на неговата алея.

— Здравейте, господин Сойър.

— Вече ви стана навик, нали?

— Тук ли е госпожица Макгауан?

— Да. Ударена, насинена, изтощена и сега спи. Къде е Хенеси?

— В килията. Ще предявите ли обвинение срещу него?

— Не, ако го задържите достатъчно дълго в килията.

— Бихме искали да говорим с госпожица Макгауан и да запишем показанията й.

— В момента спи — повтори Форд и стана. — Днес много й се насъбра. Твърде много. Ако Хенеси остане в килията, където му е мястото, няма да може отново да се опита да я убие.

— Ако разполагахме с някакви доказателства, щяхме да го приберем в килията преди този инцидент.

— И какво от това? — раздразни се Форд. — По-добре късно, отколкото никога!

— Форд. — Сила отвори вратата. — Всичко е наред.

— Наред, как ли пък не!

— Е, да, прав си. Не е. Но искам да говоря с двамата детективи. Нека да приключим още сега. — Тя разтвори вратата по-широко. — Бихте ли ни изчакали за малко във всекидневната? — попита тя Уилсън и Юрик.

Те влязоха вътре, тя затвори вратата след себе си и отпусна ръце върху раменете на Форд.

— Никой, освен теб не ме е закрилял така. — Целуна го. — През целия ми живот никой не е заставал като теб между мен и нещо неприятно. Това е изумително чувство. Изумително е да зная, че дори не е необходимо да те питам дали ще бъдеш с мен, докато разговарям с детективите. Можеш да прибереш блестящата си броня в шкафа. Не се нуждаеш от нея.

Улови ръката му и влезе с него в къщата, за да се изправят пред поредното изпитание.