Нора Робъртс
Как ангелите плачат (13)

13.

Форд наблюдаваше Сила, докато тя снимаше вратата на пикапа с цифровия си фотоапарат. Искаше му се да излее гнева си, но не знаеше как.

Да изрита гумите? Да прекърши едно или две от младите дръвчета? Или да крачи наоколо и да бълва ругатни? Нито един от тези варианти не му се струваше достатъчен, за да му помогне да се успокои. Вместо това остана неподвижен, с ръце в джобовете, за да стихне кипящата в гърдите му ярост.

— Полицаите ще направят снимки — изтъкна.

— Искам да имам мои. Пък и не мисля, че Уилсън и Юрик ще обърнат особено внимание.

— Може да се окаже свързано. Те ще дойдат сутринта.

Тя сви рамене, изключи фотоапарата и го прибра в джоба.

— Няма да се махне лесно. Слънцето ще спече маркера, а може и да е боя. Ще се наложи да пребоядисам цялата проклета врата. Имам пикапа едва от три месеца.

Докато той продължаваше да я наблюдава, тя ядосано изрита гумата. Реши, че правилно е преценил — това не й донесе успокоение.

— Можеш да използваш колата ми, докато пребоядисват пикапа ти.

— Ще карам този. — По очите й личеше колко обидена се чувства и колко е разгневена. — Зная, че не съм курва. Видях микробуса на Хенеси на паркинга, преди да отида при Стив. Може той да го е извършил. Може да е нападнал и Стив. Способен е на това.

— Стив каза ли нещо за нападението?

— Не сме го питали. Беше толкова слаб и дезориентиран. Навярно утре ще може да говори повече. Поне така каза докторът. Утре полицаите ще го разпитат. По дяволите!

Сила продължи да крачи ядосано наоколо, но той забеляза, че вече не ругаеше, нито пък се нахвърли върху някое дръвче. Накрая спря, за да си поеме дъх.

— Добре. Добре. Няма да позволя на някакъв си задник да ми развали този наистина прекрасен ден. Има ли магазин за алкохол в този град и дали имат шампанско?

— Това не знам. Но аз имам.

— Как така имаш всичко?

— Бях бойскаут. Сериозно говоря — натърти Форд, защото тя се засмя. — Имам значка за заслуги, с която мога да го докажа. — Тя има право, реши той. Никой нямаше да им отрови този прекрасен ден. — Какво ще кажеш да си стоплим от замразената пица и да отпушим бутилка шампанско?

От наблюдателния си пункт на верандата Спок подскочи радостно и затанцува.

— Звучи ми добре. — Тя пристъпи напред, за да го целуне, но тъкмо тогава се чу приветливият звук от един клаксон.

— Е, и това се случва понякога — рече Форд, когато един спортен мустанг в пожарникарско червено се настани зад пикапа на Сила. Спок се втурна надолу по стъпалата и се завъртя в кръг.

Но дори живописният оттенък на колата бледнееше пред цвета на косата на жената, която им махна от седалката до шофьорската, след като смъкна надолу големите си черни очила — като онези, които Джаки Онасис беше направила модерни. Надникна през тях към Сила, докато излизаше от колата на токчетата си, за да поздрави обезумялото от радост куче.

Шофьорът също слезе. Височината и телосложението му бяха достатъчно красноречиви, още преди да огледа добре очертанията на челюстта му.

Дланите й тутакси се изпотиха. Очевидно предстоеше родителска среща. Прослушване, на което обикновено се проваляше.

— Здравей, сладурчето ми! — Пени Сойър обхвана лицето на Форд с длани веднага щом той излезе да ги посрещне. Целуна го шумно. Смехът й отекна — ромолящ и дрезгав като търкаляне на чакъл.

— Здравейте, мамо, татко. — Мъжът с посребрена като на Кари Грант коса го прегърна с една ръка. — Как сте?

— Запътили сме се към Сузи и Бил. За турнира по тексаски покер. — Пени сръга сина си в ребрата, докато бащата на Форд се беше навел, за да раздруса лапата на Спок. — Трябва да тръгваме, затова спряхме само за малко, колкото да те попитаме дали искаш да дойдеш с нас.

— Винаги губя на покер.

— Защото нямаш комарджийска кръв. — Пени измери Сила с любопитен поглед. — Но виждам, че си имаш компания. Не е нужно да ми казваш коя е тя. Изглеждаш също като баба си. — Пени пристъпи напред с протегнати ръце. — Най-красивата жена, която съм виждала.

— Благодаря. — Сила нямаше избор, освен трескаво да избърше длани в панталоните си, преди да поеме ръцете на Пени. — Прекрасно е, че се срещнахме.

— Сила Макгауан, това са моите родители, Пени и Род Сойър.

— Много добре познавам и баща ти. — Пени стрелна дяволито съпруга си.

— Това можеше да го спестиш — измърмори Род. — Все се опитва да ме накара да ревнувам. Чух доста добри неща за теб — обърна се той към Сила.

— А на мен не ми е казал нито думица. — Пени отново сръга Форд.

— Аз съм въплъщение на дискретността.

Пени отново пусна в действие ромолящия си смях, след което затършува из чантата си. Измъкна една голяма кучешка бисквита „Милк Боун“, което предизвика у Спок серия от щастливо ръмжене, сумтене и въздишки, докато цялото му тяло трепереше, а изпъкналите му очи сияеха.

— Бъди мъж — сгълча го тя и кучето се изправи на задните си крака и затанцува на място. — Ето, така те искам! — Наведе се и му подаде бисквитата. Спок я грабна, завъртя доволно опашка и хукна надалеч, за да й се наслади на спокойствие. — Трябва да го глезя — обясни жената на Сила. — Той е най-близкото ми създание и донякъде замества внука, който трябваше да имам от този тук.

— Е, от Алис имаш двама представители на човешката раса — напомни й Форд.

— И те получават бисквити, когато ме посещават. — Тя посочи към къщата на отсрещната страна на улицата. — Хубаво правиш — да вдъхнеш живот на това място. То го заслужава. Дядо ти, Форд, също ще участва в играта довечера. Моят баща е бил лудо влюбен в твоята баба.

— Така ли? — примигна Сила.

— Трудно е за обяснение. Пази нейни снимки. — Тя в продължение на годините му е позволявала да я снима. Не искаше да ги продаде на никаква цена, дори и когато му казах, че имам намерението да ги окача в рамки и да ги изложа в книжарницата.

— Мама е собственица на книжарницата в Мороу Вилидж — обясни Форд на Сила.

— Наистина ли? Бях там и си купих няколко книги по озеленяване и проектиране на къщи. Много приятна книжарница.

— Нашата малка ниша в стената — намигна свойски Пени. — О, я виж колко стана часът, ще закъснеем. Защо ме оставяш да приказвам толкова много, Род?

— Нямам представа.

— Ако все пак решиш да дойдеш, все ще те сместим на масата. Сила, всички ще се радват да се запознаят с теб — извика тя, докато съпругът й я теглеше към колата. — Ако искаш, ще кажа на баща ми да ти донесе снимките, за да ги разгледаш.

— Благодаря. Радвам се, че се запознахме.

— Форд! Да доведеш Сила някой път на вечеря.

— Хайде в колата, Пени.

— Тръгвам. Тръгвам. Чу ли ме, Форд?

— Да, мамо — провикна се младият мъж след нея. — Дано да спечелиш тази вечер.

— Предчувствам, че ще имам късмет! — изкиска се Пени, когато Род даде на заден ход, преди да обърне надолу по улицата.

— Брей! — въздъхна Сила.

— Разбирам. Все едно, че си леко докоснат от края на някой ураган. Оставя те стреснат и зашеметен. Но от по-голяма доза ще се озовеш на пода.

— Приличаш много на баща си, който е много красив, впрочем. А пък майка ти… Тя е зашеметяваща.

— Чешит е, както нейният собствен баща обича да повтаря.

— Чешит ли? — засмя се Сила, докато те двамата се прибираха в къщата. Спок се оригна и се затътри след тях. Допадна ми, макар обикновено да гледам с подозрение на майките. Нали стана дума за отпушване на някаква бутилка. Къде е шампанското?

— В големия хладилник в пералното помещение.

— Аз ще го донеса, а ти извади пицата.

След броени секунди тя се върна в кухнята с бутилка „Вьов Клико“ и озадачено изражение.

— Форд, за какво ти е толкова много боя?

— Какво? — Той прекъсна суетенето си около печката и се извърна към нея. — О, онази ли? Има ужасно много грунд и също толкова червена фасадна боя, както и по-малко количество бяла фасадна боя за перваза.

Сърцето й така се разтуптя, че остави бутилката върху плота.

— Купил си боя за обора?

— Не вярвам в прокоби. Вярвам само в позитивното мислене, което ни учи да не губим надежда.

Всичко в нея се надигна, сетне се отпусна. И разтвори. Пристъпи към него, притисна длан към бузата му и сля устните си с неговите. Мека като кадифе, нежна като мимолетно пожелание, целувката помете всичко останало. Дори когато той се измести така тя се оказа притисната още по-здраво към плота, целувката продължи да я омайва — бавна и копринено нежна, плътна и вълшебна като съкровен блян.

Когато устните им най-сетне се разделиха, тя въздъхна и притисна бузата си в неговата — обикновен жест на искрена привързаност, с който удостояваше малцина.

— Форд. — Отдръпна се и отново въздъхна. — Все още съм прекомерно обсебена от грижите за Стив, за да мога да отговоря на очакванията ти за секс тази нощ.

— Аха. Добре. — Той погали ръката й с върха на пръста си. — Всъщност са по-скоро смътни надежди, отколкото очаквания.

Тя се засмя и отново го погали по бузата.

— Изцяло добри очаквания. Но засега ще се придържаме само към смътните надежди.

— Сам съм си виновен. — Той я заобиколи, за да пъхне пицата във фурната.

— Значи ще вечеряме зле приготвена пица, ще пием изветряло шампанско и няма да правим секс?

Форд поклати глава, докато сваляше станиола и металната мрежичка от бутилката.

— Това е любимото ми занимание, когато съм с красива жена.

— Аз пък не се влюбвам. Това при мен е правило — заяви тя, когато той спря и я погледна. — Като имам предвид наследствения фактор и опита на баба ми и майка ми в тази област, предпочитам да стоя настрани от любовта. Стив беше единственото изключение, което само потвърждава правилото, че любовта не е за мен. Затова не се влюбвам. Но като че ли започвам да се увличам по теб.

Тапата изскочи като куршум от гърлото на бутилката, но той продължаваше да я гледа втренчено.

— Това плаши ли те?

— Не. — Форд се прокашля. — Може би малко. Средна работа.

— Помислих, че може да те изплаши, защото мен доста ме изнервя. Така че е по-добре да внимаваш.

— Оценявам предупреждението ти. А какво точно влагаш в това „увличам се“?

Господи, каза си тя, като го погледна. О, боже мой. Работата ставаше сериозна, май наистина съвсем си бе изгубила ума!

— Защо не донесеш чашите? Мисля, че ще ни потрябват, ако искаме да пием от шампанското?

 

 

Сила нае бояджии и изпрати неколцина от останалите работници да боядисат обора. Поговори с полицаите, а после се договори с един от местните автомонтьори да пребоядиса вратата на пикапа й. Щом забележеше някъде бял микробус, без никакви колебания му показваше средния си пръст.

Нямало никакви доказателства, казаха й полицаите. Нищо не подкрепяло предположението, че Хенеси е бил в обора през нощта, когато Стив е бил нападнат. Нито имало начин да го свържат с обидния надпис по вратата на пикапа й.

Затова сега й оставаше само едно — да чака и да го издебне. И ако негодникът решеше да предприеме следващия си ход, Сила беше готова.

Междувременно Стив бе преместен в обикновена болнична стая, а майка му отново яхна метлата, за да се измете на запад.

Изпотена от усилната работа на тавана, Сила оглеждаше как напредва изграждането на главната баня.

— Струва ми се, че се получава много добре, Бъди. Дори изглежда готово за утрешния оглед.

— Не мога да си обясня защо, за бога, са нужни всичките тези глави на душа. Кому ще потрябват? Нали тук няма да се къпят десет души едновременно?

— Наричат ги бодиджетове, за хидромасаж. Не са просто душ, а цяло преживяване. Видя ли крановете? Тази сутрин ги доставиха.

— Видях ги. Добра изработка — призна той, макар че го стори с такава явна неохота, та тя не можа да сдържи усмивката си.

— Е, как ще се справиш с парния душ?

— Ще се оправя. Само не ми дишай във врата.

Тя си позволи една подигравателна гримаса, но само защото той бе с гръб към нея.

— Добре. Като заговорихме за душове, трябва да взема един, преди да потегля към болницата.

— Ама водата е спряна. Ти нареди така, за да няма течове.

— Правилно. По дяволите! Ще отида да взема един бърз душ при Форд.

Забеляза как Бъди се подсмихна, но реши да не му обръща внимание. Грабна чистите си дрехи и ги напъха в една торба. Слезе долу и размени няколко думи с Доби, поздрави работещите в кухнята и накрая отдели десетина минути за обсъждане на избора на растенията, които трябваше да прикриват основите на къщата.

Втурна се към улицата, забързана да не би да я спре още някой. Реши да не се обажда на Форд, а направо да се напъха под душа.

Чак когато се изкъпа, изми и подсуши косата си и се уви в голяма бяла хавлиена кърпа, осъзна, че е забравила торбата с чистите си дрехи на предната веранда.

— О, по дяволите!

Погледна мръсните дрехи със следите от пот и прокара ръка през чистата си коса.

— Не, за нищо на света няма пак да ги навлека.

Нямаше как — налагаше се да обезпокои Форд. Сви бельото си и работните дрехи, напъха ги в тениската си, завърза я и понесе вързопа по коридора.

Отвори вратата на кухнята и се озова пред крайно изненадания Форд.

— О, здравей. Слушай…

— Форд, защо не ни каза, че имаш компания?

— Не знаех, че имам. Здравей, Сила.

Леко смутеното й изражение се замени с тревожно, когато зърна майката на Форд, седнала до плота заедно с някакъв по-възрастен мъж.

Докато стоеше като вцепенена, Спок се втурна да се умилква около голите й нозе.

— О, боже! О, боже! Аз само… Господи, съжалявам. Извинете ме.

Форд я сграбчи за ръката.

— Дръпни се назад, за да не се подхлъзнеш по стъпалата. С майка ми вече се познаваш. А това е дядо ми, Чарли Куинт.

— О, да, здравейте… и прощавайте. Аз, хм, какво да кажа? Форд, не исках да ви прекъсвам. Мислех си, че работиш горе. Трябваше да спрат водата в къщата ми за кратко, за да свързват тръбите. За това притичах тук, за да използвам душа ти. За което ти благодаря. Но после установих, че съм си забравила дрехите за преобличане, понеже работниците ме разсеяха. Оставила съм торбата си на верандата. Дойдох само да те помоля да ми ги донесеш. Дрехите ми…

— Разбира се. — Той леко я подуши. — Ммм, моят сапун ухае върху теб много по-хубаво, отколкото върху мен.

— Хм.

— Сила, сигурна съм, че ще ти дойде добре малко чай с лед. — Пени се надигна, за да вземе още една чаша.

— О, моля ви, не се безпокойте, аз веднага…

— Никой не е обезпокоен. Форд, иди и веднага донеси дрехите на това момиче.

— Дадено. Но все пак е жалко. Нали, дядо?

— Красивите крака на красива жена са радост за очите. Дори и за стари очи като моите. На живо приличаш много повече на нея, отколкото на снимките ти, които съм виждал.

Какво по-неудобно от това можеше да се измисли? Сила не усети кога Форд се измъкна навън, но не преди да й намигне дяволито.

— Разбрах, че сте познавали баба ми.

— Да. Влюбих се в нея още когато за пръв път я видях на екрана. Тя беше още съвсем малко момиче, пък и аз бях само невръстно момче, така че това бе детинска любов, от най-трогателните. Човек никога не забравя първата си любов.

— Да, мисля, че никой не я забравя.

— Ела тук, скъпа. Защо не седнеш при нас?

— И така съм добре. Благодаря. — Младата жена сведе поглед към чашата, която Пени й поднесе, и се зачуди как да я поеме, тъй като с едната си ръка стискаше вързопа с мръсните си дрехи, а с другата придържаше хавлията да не се разтвори.

— О, това ли са мръсните ти дрехи? Просто ми ги подай. Ще ги пъхна в пералнята на Форд, а после той ще ти ги върне.

— О, не, недей…

— Няма проблем. — Пени ги взе и намести студената чаша в освободената длан на Сила. — Татко, защо не й покажеш снимките? Смятахме да дойдем у вас и да ти ги донесем — продължи да говори Пени от съседното помещение, където се намираше пералната машина. — Само се отбихме да се видим за кратко с Форд. Мили боже! Днес май си работила като хала.

Сила завъртя очи към тавана и пристъпи по-близо до плота, докато Чарли разтваряше фотоалбума.

— Тези тук са чудесни!

Сила се взря в тях и мигновено забрави, че е загърната само с хавлия.

— Никога не съм ги виждала.

— Това е моята лична колекция — обясни й Чарли със замечтана усмивка. — Виждаш ли тази тук? — Посочи с пръст една от снимките. — Тази е първата, която поучих от нея.

На снимката Джанет бе седнала на стъпалата на верандата, облегната назад, успокоена, усмихната, с дочен работен комбинезон и карирана риза.

— Изглежда толкова щастлива. У дома.

— Тя работеше редом с градинарите… непрекъснато беше край тях, показваше им къде да насадят розите и къде другите цветя. Като узна, че събирам нейни фотографии, ме покани да й гостувам, макар още да не бяха довършени нито строежът на къщата, нито работата по градината. Подари ми от своите снимки. Ето я тук с децата. Това трябва да е твоята майка.

— Да. — Изглежда толкова засмяна, толкова щастлива, помисли си Сила, редом до обречения си брат. — Всички са толкова красиви, нали? Чак очите те заболяват от толкова красота.

— Тя грее. Да, наистина сияе.

Сила прелисти целия албум. Отвсякъде я гледаше Джанет, с развята златиста коса, великолепна, независимо дали язди кон, дали се търкаля по тревата с децата си, дали се смее, или просто си е натопила краката в езерото. Джанет сама, Джанет с другите. По време на празненствата във фермата. С известни личности или с хора от нейното обкръжение.

— И никога не сте продали нито една снимка?

— Хората продават всичко за пари — сви рамене Чарли. — Но ако ги продам, повече няма да бъдат мои. Само на нея съм давал копия от онези, които си избра.

— Май съм виждала някои от тези. Майка ми пази много кутии със стари снимки. Но не съм сигурна дали съм гледала всичките. Камерата я обичаше. О, тази тук! Тя ми е любимата.

На снимката Джанет се бе облегнала на отворената предна врата на къщата, с изправена глава и скръстила ръце на гърдите си. Носеше най-обикновени черни панталони и бяла риза. Краката й бяха боси, косата й — пусната. Саксиите по верандата бяха пълни с разкошни цветя. На най-горното стъпало спеше едно кутре, свито на кълбо.

— Помня, че купи това кученце от семейство Клинтън — обади се Пени, като застана до баща си и се облегна на рамото му. — Семейството на твоята мащеха.

— Да, тя ми каза.

— Джанет много го обичаше — промърмори Чарли.

— Татко, трябва да направиш копия от тези снимки за Сила. Семейните фотографии са важни за всяко семейство.

— Предполагам, че бих могъл.

— Дядо ти ще направи копия от снимките си за Сила — обяви Пени, когато Форд се върна. — Още пази негативите.

— Мога да ги сканирам. Ако ми се доверите. Ето ти торбата — каза Форд и я подаде на Сила.

— Благодаря. — Сила долови колебанието на Чарли и реши да не го затруднява повече. — Фотографиите ти са чудесни. Ще се радвам да прегледам останалите, но сега трябва да тръгвам за болницата. Трябва веднага да се върна на долния етаж.

— Ти приличаш на Джанет повече от майка си — отбеляза Чарли, когато Сила вече натискаше дръжката на вратата. — Най-вече в очите.

В гласа му се прокрадна такава тъга, че Сила не посмя да каже каквото и да е, а само се втурна надолу по стъпалата.

 

 

На Сила й се искаше да затанцува от радост, когато първите фаянсови плочки бяха поставени в главната баня. Пусна водата и я остави да бълбука, докато изтанцува няколко стъпки край първите редици от керамични плочки, където техниците после трябваше да монтират нейния приказен парен душ.

И всичко това само в черно и бяло, в така елегантния ретро стил арт деко, придаващ толкова финес на банята.

Стан, плочкаджията, я изгледа през рамо.

— Трябва да сложиш климатик тук.

— Работя по въпроса. До края на седмицата ще го доставят, обещавам.

Всичко трябва да е готово до края на седмицата, повтори си тя. Също както и леглото, което беше поръчала да бъде донесено дотогава. Стив не можеше да се възстановява в прашна къща и в спален чувал.

Отново се зае с подготовката за фаянса в тоалетната към главната баня. След две седмици, каза си, ако всичко напредва според графика, ще разполага с две напълно готови бани, а третата и четвъртата, както и будоарът ще са на довършване. Ще бъде готова и с грунда за гипсовите панели от „Шийтрок“ за офиса на тавана, така че работниците ще положат втора ръка от мазилката. После Доби можеше да започне да работи върху медальоните. Макар че всъщност може да се заеме с тях още преди да е готова с окончателния проект.

Отново се захвана да проверява еркерите, нивелирането, регулирането, закрепването.

След още няколко седмици трябваше да се яви на изпита за лиценза като предприемач. Но сега не искаше да мисли за това. Не искаше да се тревожи какво ще стане, ако не вземе проклетия изпит. Нищо чудно тогава да й се наложи да моли някого от работниците й да я наеме на работа поне до края на годината. Ако не получи лиценза, нямаше да може да си позволи да купи онзи приятен малък имот в другия край на селото, за който бе сигурна, че след ремонта ще препродаде много изгодно.

Ако не се справи с изпита, очаква я поредният провал. Смяташе, че вече е изпълнила нормата за провали до края на живота си.

Мисли позитивно, припомни си тя. Това би казал Форд. Няма да й навреди, ако се опита да следва съвета му.

— Ще се справя — повтори си тя на глас и се върна към корнизите, за да кимне одобрително. — Ще взема проклетия изпит. И ще бъда Сила Макгауан, лицензиран предприемач.

Събра инструментите си и се отправи да провери довършителните работи по външните стълби към бъдещия си офис на тавана, като по пътя дотам оглеждаше и плочките в коридорите. Накрая се присъедини към екипа от бояджии, покатерени на новото скеле, които вече бяха нанесли първите мазки в червено по обора.

Въздухът ухаеше на прясно положената боя около корнизите — както около новите, така и около старите, основно ремонтирани от нейните майстори. В градините цъфтяха рози, хортензии, майски сняг, както и старомодно изглеждащата вайгела, наред с лехите от вдъхващите надежди нови корени на многогодишните растения, а едногодишните вече бяха напълно разцъфнали.

Колкото повече напредваха, толкова повече трябваше да се работи. Но така беше при всеки прогрес. Времето за леене на сълзи бе отминало. Настъпило бе времето за възстановяване.

Замисли се за албума на Чарли. Реши за малко да прекъсне работа, за да изтича и да донесе своя фотоапарат, та да не пропусне да запечата този етап от напредъка на строежа.

Мъжете без ризи, изпотени и криещи се от жаркото слънце по скелето. Шана по шорти и ярка розова тениска, с бейзболна шапка, работеща до Брайън край ниската каменна стена около градината. Подпорите на стъпалата към наполовина завършената задна веранда. И накрая нейната гордост, поне засега единствената — напълно довършената предна веранда.

За миг в мислите си зърна Джанет, усмихната, облегната на рамката на отворената предна врата.

— Скоро всичко ще бъде готово.

Обърна се и видя Форд и Спок да се приближават по алеята.

Кучето изприпка, легна на земята и я изгледа с няма молба и копнеж. Трогната, младата жена се наведе, почеса го и накрая го целуна по влажния нос.

— Донесох ти подарък — рече Форд, като й подаде едната от бутилките кока-кола, които носеше. — Отбих се да видя Стив. След няколко дни можело да го изпишат.

— Трябва да се върне чак когато укрепне. — Също като фермата, помисли си тя. — Трябва да купя климатик, очаквам да доставят и леглото.

— Искаш той да се възстановява след черепна фрактура сред тази обстановка, напрегната и шумна като при всеки строеж? Не чуваш ли шума? — попита Форд и докосна ухото си.

Сила сви безгрижно рамене, въпреки трудно поносимия шум от рязането, чукането и виенето на бор машините.

— За хора като мен и Стив това е като камерна музика.

— Не се съмнявам. Но защо да не остане в моята къща? Имам свободно легло, климатик и цифрова кабелна телевизия.

Тя отпи една солидна глътка, без да го изпуска от очи.

— Май наистина говориш сериозно.

— Дяволски си права. Съжалявам всеки, който няма цифрова кабелна телевизия.

— Мога да се обзаложа. Но не си длъжен да приютяваш бившия ми съпруг. Той се нуждае от… Кой е този? — учуди се тя, когато един черен лексус бавно зави към нейната алея.

— Хм, градска кола — отбеляза Форд. — И то от голям град.

— Не зная кой може да… По дяволите.

Форд повдигна вежди, когато от двете страни на лимузината излязоха някакви мъже.

— Да не са твои приятели?

— Не. Но зад волана е Номер пет. Петият съпруг на майка ми.

— Сила! — провикна се Марио и се усмихна широко-широко. Красив като грях, прелъстителен като италиански любовник, с обувки „Прада“ и джинси от „Армани“, той пристъпи към нея, прегърна я ентусиазирано и я разцелува по бузите. — Виж се само! Изглеждаш толкова компетентна и уверена.

— Такава съм. Какво търсиш тук, Марио?

— Малка изненада. Сила, това е Кен Корбърт, един от нашите продуценти. Кен, представям ти Сила Макгауан, моята заварена дъщеря.

— За мен е удоволствие. — Кен, дребен и сух, с посребрена черна коса, стисна ръката на Сила. — Аз съм ваш предан почитател. — Огледа фермата. — Значи това е мястото.

— Да, това е моето място — хладно уточни тя. — Форд, запознай се с Марио и Кен. Съжалявам, но не мога да ви поканя. Още не сме приключили.

— Виждам. — Усмивката никога не слизаше от лицето на Марио. — И чувам.

— Спок, кажи здравей — заповяда Форд, като изчака кучето да завърши изучаването на гумите на лимузината. — Иска да се здрависа с вас — обясни им, — за да е сигурен, че сте приятелски настроени.

— Аха. — Марио изгледа кучето с подозрение, преди да докосне предложената му лапа с върховете на палеца и показалеца си.

Спок не изглеждаше впечатлен.

Кен раздруса лапата му със същата енергичност, с която удостои ръката на Сила.

— Приятна провинция — продължи Марио. — Ужасно мила. Пътуваме чак от Ню Йорк. Имахме срещи там. Такъв пейзаж! Майка ти ти изпраща своето любовно послание — добави той. — И тя трябваше да дойде, но нали знаеш колко е трудно това за нея. Толкова спомени има тук.

— Тя в Ню Йорк ли е?

— Прескочи набързо. Едва намерихме време да си поемем дъх. Проби, репетиции, срещи, медийни събития. Но Кен и аз трябва да те отвлечем на един късен обяд или ранна разпивка. Къде можем да те заведем?

— Никъде, но благодаря. Имам си работа.

— Не ти ли казах? — Марио се засмя сърдечно, а Спок приклекна и го загледа с подозрение. — Сила е най-удивителната жена, която познавам. С толкова много таланти. Е, сага^[1], можеш да ни отделиш поне един час.

— Наистина не мога. Особено ако е свързано с шоуто на мама. Казах й, че не се интересувам.

— Ние сме дошли тук, за да те убедим. Може би ще ни извините — обърна се Марио към Форд.

— Не, няма да ви извини — заяви рязко Сила и се обърна към Форд. — Няма да ги извиниш.

— Мисля, че няма.

От раздразнение устните на Марио за кратко се стегнаха. Нарастващото заплашително ръмжене на Спок го накара да погледне кучето с известен страх.

— Открива ти се шанс да влезеш в историята, Сила. Три поколения едновременно на сцената. Виждала ли си изпълнението на Селин с Елвис? Притежаваме необходимата технология. Можем да докараме Джанет на сцената заедно с теб и Бидилия. Ще бъде изключително изпълнение, на живо.

— Марио…

— Разбирам, че не желаеш да се ангажираш с цялата тази серия от дуети с майка си, но мога да те уверя, както и Кен ще потвърди, че това ще бъде страхотно шоу и невиждан успех за теб. Всичко е в името на твоята кариера, скъпа.

— Рекламната кампания и промоциите вече са напълно готови — поде Кен. — Можем да ти гарантираме перфектно организирани срещи с публиката при всяко твое появяване сред почитателите ти. После идва ред на специалните излъчвания по кабелните мрежи, албумите на компактдискове и дивиди. Чуждестранните пазари също са настръхнали в очакване на твоята поява на сцената. Можем да сключим сделки за дисковете към втория ти албум. Ще бъде специален пакет, само за теб, единствено за твоите соло изпълнения. Всъщност Марио и аз обмисляхме идеята да включим и видеозаписи. Ти си напълно прав, Марио, като преценяваш, че ще има главозамайващ успех, който ще засенчи всички рекорди в бранша.

— Нали си много зает с бизнеса си? — заговори Сила, отначало с по-мек тон, ала с такава застрашителна нотка, че чак Спок заръмжа. — И не обичаш да си пилееш времето, нали? Но сега точно това правиш. Отговорът ми е: не. Съжалявам, Кен, но ми се струва, че Марио те е заблудил. Не търся никакви изяви, никакво възкръсване на сцената, никакви промоции. Не е твоя работа да преговаряш от мое име с продуценти, рекламни агенти и специалисти по промоциите — обърна се към Марио. — Нито си мой агент, нито си мой импресарио. Не се нуждая от агент или импресарио. Тук аз сама си организирам шоуто. Ето го там, зад вас. Виждате с какво се занимавам. С къщи. Строя къщи. И се наслаждавам на пейзажа наоколо.

Знаеше, че Марио ще хукне по петите й. Дори и след като се обърна и гневно закрачи към къщата си, чу как той извика името й. Чу също как Форд се заговори с Кен. Долови дори една толкова необичайна за Форд груба интонация.

— Спок, стой мирно. Значи вие дойдохте само за това чак от Ню Йорк?

— Сила. Сага. Позволи ми да…

— Ако само ме докоснеш, Марио, кълна ти се, че с един удар ще те поваля на земята.

— Но защо си толкова сърдита? — В гласа му се появи подплашено извинителна нотка. — Та това е нечувано доходоносна възможност. Аз само се грижа за твоите интереси.

Тя спря, едва сдържайки се да не избухне.

— Ти може наистина да си вярваш донякъде. Но знай, че аз сама мога да се грижа за интересите си, и то от доста време насам.

— Ама скъпа, ти никога не си била добре ръководена! Иначе днес щеше да си звезда от първа величина.

— Можех днес да бъда звезда от първа величина само ако притежавах талант. Слушай какво ще ти кажа: не искам да бъда звезда от първа величина. Не искам да излизам на сцената. Не искам такава работа. Не искам такъв живот. Тук съм щастлива, Марио, ако това изобщо има значение за теб. Щастлива съм с това, което имам, и такава, каквато съм.

— Сила, майка ти се нуждае от теб.

— Ето че се стигна и до изнудване. — Отвратена, тя му обърна гръб.

— Дили влага цялото си сърце в този проект. И всички, които я подкрепят, ще постигнат много с тази изява. Тя е толкова…

— Не мога, Марио, просто не мога, разбери ме. Няма да участвам. Не само защото съм твърдоглава. Просто не мога. Всичко това не е за мен. Трябваше да ми се обадиш, преди да дойдеш тук, и на всичкото отгоре да водиш и него. И запомни добре, когато ясно ти казвам „не“, то значи „не“. Аз не съм като Дили. Не говоря празни приказки, не се преструвам и не шикалкавя. Пък и тя вече използва всичките си възможности, за да събуди чувството ми на вина. Няма да направя това за нея.

Сега по лицето му и в гласа му се долавяте само тъга.

— Много си коравосърдечна, Сила.

— Добре.

— Тя е твоя майка.

— Точно така. Което ме прави, чакай да видим — нейна дъщеря. Може би този път — само този път — тя ще се замисли от какво аз се нуждая, какво искам. — Вдигна ръка. — Повярвай ми, ако кажеш още нещо, само още повече ще влошиш ситуацията. Постарай се да ограничиш загубите си дотук. Ти си достатъчно умен. Кажи й, че ако се появи още някой, за да ми досажда, ще го просна мъртъв или поне ще му счупя крака, за да не стъпва повече тук. И не се шегувам. Това е всичко, което имам да кажа.

Той поклати глава като възрастен, опитващ се да укроти сърдито дете. Отдалечи се, пристъпвайки предпазливо сред прахта, за да пази изключително скъпите си обувки. Качи се при Кен в своята голяма лимузина и потегли.

Форд се приближи, загледан в обора, докато Спок се търкаше в краката на Сила.

— Този червен цвят изглежда добре.

— Да. Няма ли да попиташ за какво беше всичко това?

— Схванах същността. Те искат, но ти — не. Притискат те, обаче ти не отстъпваш. Ядосаха те, което е добре. Но накрая се натъжи. А това не е добре. Затова не ме е грижа за тях и за желанията им. Казвам „майната им“ и ги забравям. Онова червено ще изглежда страхотно върху обора.

Последните му думи я накараха да се усмихне.

— Чудесно е, че си тук, Форд — наведе се и погаля Спок. — И двамата. Ако се бях върнала в Ел Ей, трябваше да платя няколко стотици долара за подобна терапия.

— Ще ти ги впишем на сметката. Междувременно, защо не ми покажеш с какво ще се занимаваш днес?

— Хайде да отидем да досаждаме на работника, който доставя плочките. В момента това ми е любимото занимание. — Хвана Форд за ръка и го поведе към къщата.