Нора Робъртс
Как ангелите плачат (23)

23.

— Значи си заминаха. — Форд посочи към къщата с кутийката кока-кола, която бе задигнал от кухнята на Сила.

— Да, след няколко финални майчински прегръдки за пред камерите.

— В Калифорния ли се върнаха?

— Не, ще пренощуват във Вашингтон, в хотел „Уилард“. По този начин тя ще може да си уреди още една-две медийни изяви, за да рекламира шоуто си в Националния театър през септември. — Сила вдигна ръце и поклати глава. — Но не е чак толкова пресметлива. Само в осемдесет процента. Останалите двадесет бяха искрена загриженост за мен, която щеше да се задоволи да ми изрази по телефона, ако не й беше изгодно да дойде дотук. Наистина трябва да е имала голяма нужда, за да се реши да стъпи отново в тази къща. До днес не съм го осъзнавала, не съм си представяла колко дълбоко я разстройва това място. Сега ми е малко по-лесно да й простя, че го е занемарила, и да разбера огорчението й, когато й направих предложение, което не можеше да откаже.

— А не е ли било по-просто да я даде на теб, след като не я е искала и не е имала желание да я поддържа?

— Не и в света на Дили. Там се ръководят от принципа „каквото повикало, такова се обадило“. Не зная колко необичана се е чувствала, нито пък колко е страдала заради това, че винаги е била на второ място в сърцето на Джанет и все е трябвало да се състезава за обичта й с Джони. Не съм сигурна дали е била права. И, да, зная, че днес тя направи нещо, което знаеше, че не желая. Донякъде мога да оправдая постъпката не само защото разбирам, че е в нейна полза, а и защото по някакъв начин тя е успяла да се убеди, че го прави и заради мен. Това е неин специален талант.

— Ще бъде интересна тъща.

— О, стига. — Паниката я сграбчи за гърлото. — Не поемай в тази посока.

— Вече съм минал през градинската врата и съм поел по криволичещата пътека. „Криволичеща“ е ключовата дума засега — рече той, вдигна кутийката кола и отпи глътка. — Няма нужда да бързам.

— Форд, трябва да разбереш…

— Сила! Извинете ме — додаде Мат, който влезе в стаята. — Струва ми се, че пристига камионът с дъските за пода на третия етаж. Бих искал да ги погледнеш, преди да започнем да разтоварваме.

— Да, да, ей сега идвам.

— Вече ще подреждате дъските на пода? — учуди се Форд.

— Дъските трябва да се оставят няколко дни да „починат“ на склад, нещо като аклиматизиране, преди започнат да се редят. Тъй като там ще има вградени мебели… Всъщност няма значение.

— Ами, хубаво. Ако не се нуждаеш от услугите ми вече, ще се опитам да свърша малко работа днес.

— Добре, добре — кимна Сила, опитвайки се да се успокои.

— О, сканирах онези снимки за теб. Напомни ми да ги дам.

— Господи, съвсем забравих за тях. Трябва да благодаря на дядо ти.

— Той смята, че си му благодарила достатъчно, след като му даде възможността да те види по хавлия.

— Благодаря ти за напомнянето. — Двамата излязоха отпред. Камионът с доставката тъкмо паркираше бавно на заден на алеята за коли. — Страхотно! — възторжено възкликна Сила.

— Ще те оставя да се насладиш на новите си дъски. — Взе лицето й в шепи и я целуна. — Ние ще те чакаме.

И наистина ще я чакат, помисли си младата жена. Форд и странното му малко куче ще направят точно това. Беше едновременно прекрасно и плашещо.

 

 

Форд се заключи в ателието за цели четири часа. Времето се изниза неусетно. Въпреки всички събития, които го разсейваха — пристигането на сексапилната съседка, нахлуванията с взлом, сдобиването с нов приятел в болницата, тревогите за сексапилната съседка и влюбването си до уши в нея, той имаше отличен напредък в работата.

Хрумна му, че може да завърши образа на Брид едновременно със завършването на къщата на Сила. Само по себе си това щеше да е нещо като висша синхронизация. Но сега имаше нужда да излезе и да си отдъхне подобаващо на верандата. Отключи вратата на ателието и се обърна, за да огледа критично работата, свършената през деня.

— Ти си дяволски добър, Сойър. Не вярвай на тези, които твърдят нещо друго.

Изпълнен със задоволство и с повдигнато самочувствие от собствената си значимост, той слезе долу и се спря, за да надникне през прозореца. За радост на Сила наоколо не се навъртаха никакви репортери. Не се виждаха камиони и пикапи, което означаваше, че и нейният работен ден е приключил. Запъти се към кухнята, за да си вземе студена бира, след което смяташе да извика Спок да му прави компания на верандата и заедно да чакат Сила да ги удостои с дневната порция от вниманието си.

В хладилника откри бележка, залепена за една бирена бутилка: „Свърши ли? Ако е така, отбий се в резиденция Макгауан. Заобиколи отзад.“

— С удоволствие — промърмори Форд и се ухили.

Тя се бе разположила във вътрешния двор под сянката на голям яркосин чадър, край малка маса от тилово дърво. Три медни делви с избуяли растения красяха трите стъпала към верандата. Нахлупила бейзболна шапка на главата, с протегнати и кръстосани крака в работните ботуши, заобиколена от дъхави рози, тя изглеждаше едновременно спокойна и необикновена.

Когато Форд се настани на масата срещу нея, тя го дари с непринудена и ведра усмивка.

— Мързелувам под приятната сянка — каза му и потърка Спок зад ушите.

— Забелязах. Откъде се сдоби с това? — Той кимна към чадъра.

— Пристигна днес и не можах да устоя да не го разпъна. Тъкмо свърших и се появи Шана със сандъчетата с цветя. Бях ги избрала и поръчала при един от набезите си в цветарския магазин, като възнамерявах по-късно да реша къде да ги сложа. Но тя видя масичката и набързо ги разсади в тези делви. Ще се наложи да ги преместя, когато започна да полирам и да боядисвам верандата, но засега ще им се порадвам.

Разкърши се, наведе се и извади две бутилки бира от кофичката с лед.

— А сега предлагам и ти да помързелуваш заедно с мен.

Той завъртя капачките и чукна бутилката си в нейната.

— За първото ни мързелуване под синия чадър. Доколкото разбирам, си имала добър ден.

— И добър, и лош. Не може да завърши по-зле, отколкото започна, но имаше доста сътресения. Радостта ми за дъските се оказа краткотрайна, когато открих, че са докарали не този дървен материал, който поръчах. След това заявиха, че аз съм се била обадила, за да сменя поръчката от орехов на дъбов, което е пълна глупост и ще забави работния график за третия етаж с цяла седмица. Свърших с дрешника в третата спалня и започнах с четвъртата. От магазина са объркали размерите на панела за вратите на кабината на парния душ, което означава, че и там ще има забавяне, а ваната, на която бях хвърлила око за третата баня на втория етаж, вече била продадена. От застрахователната компания се ослушват и не искат да ми дадат нова кола за временно ползване, след като за два дни ги „ужилих“ с две застраховки, и сигурно ще ми увеличат лихвата. Затова реших да мързелувам, вместо да се ядосвам.

— Добър избор.

— Е, забавянията и нарушенията на работния график са част от занаята. Но розите цъфтят, а аз имам нов син чадър. Засега ми стига. Как мина твоят ден?

— Много по-добре от обикновено. Разреших един голям проблем и от там нататък всичко потръгна като по мед и масло. След това открих много мила покана в хладилника си.

— Допуснах, че след като приключиш, това ще е първото място, където ще надникнеш. Всъщност отначало се качих на горния етаж, но реших, че явно си толкова потопен в работата си, та е по-добре да не те безпокоя. — Изпълнена с любопитство, младата жена наклони глава. — Какъв проблем разреши?

— За злодея. Първоначалният ми прототип беше господин Екли, моят преподавател в гимназията. Казвам ти, беше си истински дявол. Но с развитието на характера усещах, че не съм напипал същността — най-вече физически. Исках да е по-слаб, малко по-зъл, но при все това хубав, може би леко аристократичен и бохем. Колкото и да се опитвах, все приличаше на Джон Карадайн^[1] или Базил Ратбоун^[2].

— И двамата са хубавци — хлътнали скули, пронизващи очи.

— Ала прекалено очевидни за образа ми. Това не спираше да ме измъчва. Но днес ми светна. Не ми трябва бохем аристократ с хлътнали скули и пронизващи очи. Нужен ми бе прототип с тънък слой външно лустро и светски блясък, под който прозира подмазвач и мазен ласкател. Не стройния и кокалест Карадайн, а някой по-слаб, направо мършав. Контрастът между външния облик и скритите намерения — обясни той. — Между фасадата и целта. Злодеят е много по-убедителен, ако хладнокръвно разрушава всичко наоколо, облечен в костюм на „Армани“.

— Използвал си за прототип холивудски агент?

— Именно. Номер пет.

Тя едва не се задави с бирата.

— Марио? Сериозно ли говориш?

— Напълно. Днес ми беше достатъчен само един поглед и истината ме осени. Той притежава всичко — телосложение, маниери, прическа за петстотин долара й онзи прозрачен и блестящ мазен слой под повърхността. Не разбирам как не съм го осъзнал, когато се срещнахме първия път. Предполагам, че съм бил прекалено втренчен в господин Екли.

— Марио. — Сила скочи, сграбчи Форд за косата и впи устни в неговите в такава зашеметяваща и спираща дъха целувка, че Спок се впусна в щастлив танц. — Това направо ме накара да забравя за отвратителното начало на деня и всички последвали шибани издънки. Благодаря ти.

— Всъщност не съм го направил заради теб, но щом толкова се радваш, то това е допълнителен плюс.

— Все пак ти благодаря. — Тя се тръшна обратно на стола. — В крайна сметка денят наистина се оказа над средното ниво.

 

 

В сенчестия обор Сила се бе заела със следващата партида первази. Харесваше работата и тишината. Може би й оставаха още километри первази, които трябваше да остърже, рендоса, полира, нареже и закове в къщата, но искаше да го направи сама. Един ден, мислеше си тя, докато остъргваше бялата и бебешко синята боя от ореховото дърво, щеше да се разхожда из къщата и да се възхищава на всеки сантиметър от възстановените первази. Но най-хубавото беше, че ще може да каже: аз го направих. Всеки един сантиметър.

Заради горещината дори в сенчестия обор бе по тениска и зелени шорти. Когато спря, за да пийне малко вода, видя, че работниците разчистват водните лилии и папура от затлачените води.

След като веднъж се почисти езерото и екологично се балансира, тя смяташе, че ще може и сама да го поддържа. Разбира се, щеше да й е нужна помощ за зелените площи, дори и да си купи електрическа косачка. Представяше си как ще се размотава наоколо, ще коси тревата, ще изкоренява плевелите, ще събира с гребло падналите пожълтели листа през есента, ще изрива снега през зимата, ще сади нови цветя през пролетта.

Но не беше реалистично да си мисли, че ще може сама да се справи с всичко — къщата, земите, езерото, градините — и в същото време да управлява бизнеса си.

Ще й се наложи да ползва услугите на фирма за почистване, каза си младата жена, докато завинтваше капачката на бутилката и вземаше отново шкурката. Поне веднъж седмично. Може би не беше зле да поговори с Брайън да идва с хората си един път в месеца, да кажем от март до октомври, поне докато свикне с работата и се научи какво точно трябва да се прави.

Нуждаеше се от съвет и за зеленчуковата градина, която смяташе да засади, особено след като нямаше да може да работи по нея тази година, както се надяваше. Налагаше се да разбере дали ливадите трябва да се разорават и засаждат и с какви посеви. А и кой щеше да го направи? Щяха да са й нужни и допълнителни площи, ако реши да осъществи идеята си да си купи кон. Животното щеше да се нуждае от специални грижи, от човек, който да го тренира и тимари, и навярно като цяло идеята й беше пълна лудост.

Но пък нямаше ли да е страхотно двойка коне да препускат на воля и да пасат из някоя от ливадите? Няма ли да си струват работата, времето и разходите?

Може би следващата година, каза си Сила.

Не биваше да се отпуска и да потъва в самодоволство само защото през последните дни работата вървеше гладко и тя се чувстваше дяволски щастлива. Действителността включваше течащи кранове, напаст от листни въшки, избуяли плевели, запушени канали, повредени уреди. До края на живота си трябваше да се справя с всичко това и още с кой знае колко много неща.

Не беше ли прекрасно?

Затананика си и затърка усилено парчето орехово дърво.

— Бях забравил колко много гласът ти прилича на нейния.

Сила вдигна глава, присви очи, сетне се усмихна, когато Гавин пристъпи от огрения със слънчеви лъчи праг в сянката на обора.

— Но без неговата дълбочина, богатство и диапазон. На мен ми се струва прекрасно и едновременно с това много интересно, че момиче на твоята възраст пее „Синьо небе“^[3].

— Мястото предразполага към стари шлагери. Или по-скоро осезаемото й присъствие. А и — Сила посочи към первазите — днес ме чака още доста работа.

— Минах отпред и видях завършения продукт. — Баща й почука с пръст по дървото. — Ето още нещо, което съм забравил или никога не съм забелязвал, когато съм идвал тук преди толкова много години. Красиви са, наистина са красиви.

— Това ме прави щастлива и ме кара да пея. Чудех се кога ще се отбиеш, за да те склоня да свършиш още малко бояджийска работа.

— Покажи ми само стените и боята.

— Имам една спалня, която само чака за две минавания със светлокафява боя в нюанс „опушен коняк“. — Посочи към вестниците, които баща й носеше. — Фирмата ни осигурява достатъчно амбалаж, не е нужно да носиш свой — но той не се усмихна и Сила усети леко присвиване под лъжичката. — О, боже!

— Чух за медийната инвазия, както и за вчерашното посещение на майка ти. Отразено е по телевизията и във вестниците.

— Да, видях нещичко. Виж, зная, че са замесили и твоето име, но…

Той я прекъсна с нетърпеливо махване на ръка.

— Това не е важно. Сила, мислих доста и реших, че е по-добре някой да ти каже, преди да си го узнала от другаде. И може би за предпочитане е това да съм аз. Пати беше тази сутрин в супермаркета. Тъкмо са стоварвали тези.

— Таблоидите — кимна тя и свали работните си ръкавици. — Знаех си, че всеки миг ще се появят. Не се тревожи. Свикнала съм. — Протегна ръка към един от вестниците.

Заглавията крещяха. Беше си обичайно за таблоидите, знаеше го и го очакваше, но писъкът ставаше много по-пронизващ и силен, когато бе замесено нейното име.

„Призракът на Джанет Харди преследва внучката й! Бивша холивудска принцеса едва не загива! Бидилия Харди се притичва на помощ на дъщеря си, нападната от луд мъж! Дали малката Кейти е преродената Джанет Харди?“

Снимките бяха още по-ужасни. Върху първата страница се мъдреше фотография на Сила, показваща насиненото й лице, докато Дили я прегръщаше, а по бузата й се стичаше сълза. Зад тях се виждаше мъглявият призрачен образ на Джанет Харди със заглавие: „Духът на майка ми винаги ще обитава това място, твърди Бидилия Харди“. Снимката потвърждаваше изявлението й.

Тази на вътрешната страница показваше Сила как носи към къщата същия перваз, върху който се трудеше в момента. Текстът гласеше: „Сила се опитва да прогони призрака на Джанет от фермата й във Вирджиния“.

Забеляза, че и Форд не бе пропуснат. Бяха поместили и негова снимка, придружена с името му и няколко от безумните им заглавия.

— Така, по-лошо е, отколкото очаквах. — Върна вестника на баща си. — Първа страница и многократно повтаряне на историята и на вътрешните страници. Майка ми ще бъде във възторг. Не ми пука как прозвуча. — Тросна се, преди баща й да успее да каже нещо. — Всичко това е нейно дело. Всички, с които работя, с които имам делови отношения, ще видят този боклук. И Форд ще се окаже затънал в цялата тази тиня само защото имаше глупостта да се влюби в мен. Как ли той ще…

— Той е влюбен в теб? — прекъсна я Гавин. Тя понечи да свие рамене и той отпусна длан върху едното. — Наистина ли е влюбен в теб? А ти влюбена ли си в него?

— Думата „любов“ бе използвана и от двама ни или поне намекната, що се отнася до мен. Освен ако, както твърди този парцал, Джанет не се е вселила в мен, и в такъв случай излиза, че призракът на баба ми е съблазнил избухливия любовник на Сила. Не ми казвай, че всичко това не бива да ме разстройва. Не ми казвай, че за всички е ясно, че това са пълни глупости и дивотии. Тези вестници се продават, защото хората обичат да се ровят из мръсотията.

— Смятах да кажа, че винаги съм харесвал Форд. А ако той те прави щастлива, го харесвам още повече.

— Той никак няма да се почувства щастлив, като види всичко това. Ще трябва да обяснява на семейството си, приятелите и издателя си, за бога, защо името и физиономията му пълнят страниците на таблоидите. — Почувствала се безпомощна, Сила притисна ръка към корема си. — Знаех, че ще го замесят, и го предупредих, но не очаквах, че ще е толкова лошо.

— Или се доверяваш прекалено много на себе си, или недостатъчно на Форд. И в двата случая имаш право да си разстроена. И вероятно вбесена. За разлика от теб, аз нямам особен опит със знаменитости, но зная, че имаш две възможности.

Баща й говореше спокойно и сериозно.

— Можеш да отидеш в редакцията на вестника, да вдигнеш скандал, да ги накараш да отпечатат опровержение и да заплашиш, че ще ги съдиш или просто да не им обърнеш внимание. Ако направиш първото, има малка вероятност да получиш известно удовлетворение, докато в същото време историята ще продължи да се раздухва, а печалбите им да растат. Направи второто и макар че ще ти бъде трудно известно време, всичко ще отшуми.

— Зная, че не бива да им обръщам внимание. Но какво ще им попречи отново да публикуват снимките, при това най-лошите, винаги когато решат да пуснат поредната си история за Джанет Харди или когато майка ми най-после се разведе с Номер пет. И ще ми е нужно доста време, за да превъзмогна яда си и да се примиря.

— Бих могъл да ти купя кученце.

— Какво? — смая се тя и прокара ръка през косата си. — Защо?

— Тогава ще можеш да застелеш пода с тези вестници и да го научиш да пишка върху тях.

Думите му извикаха колеблива усмивка на устните й.

— Винаги съм искала да имам кученце, но предполагам, че първо трябва да свърша с ремонта на къщата, преди да се обзавеждам с домашни любимци.

— В такъв случай, вместо да ти подарявам кученце, не е ли по-добре да боядисам онази спалня? В светлокафяво с нюанс „опушен коняк“, така ли беше?

— Точно така. Ще ти покажа къде е.

 

 

Форд излезе от ателието, за да си вземе бутилка минерална вода и да прегледа последния комплект моливи. Харесваше леките промени, които бе направил в Кас, след като се бе събудила и превъплътила в Брид. Погледът й, разликата в поведението, когато беше сама. Тя се бе променила не само защото бе станала по-силна, а символът на ранга й бе жигосан върху рамото. Тихият и прекалено скромен учен постепенно щеше да се преобрази, като предишната й личност се превърне по-скоро в маска, отколкото да олицетворява истинската й същност.

След това тази метаморфоза ще залегне в сюжета на следващите книги.

Правото да избереш пътеката на съдбата си, както й бяха казали безсмъртните в трети панел, страница 61, изисква жертви. След като направи този избор, тя никога вече нямаше да бъде същата.

„Как щеше да се справи?“ — питаше се Форд. Как щеше да приеме новата си същност и как щеше да понесе загубата на старата, останала завинаги в миналото по време на това пътуване?

Реши, че би било интересно да се разбере как. Надяваше се и на читателите да им е интересно.

Нямаше да навреди да влезе в някои блогове, да подскаже нещичко и да види каква ще е реакцията. А и без това трябваше да провери електронната си поща. Пък и един час почивка щеше да го зареди с нови творчески сили.

Тъкмо се настаняваше зад бюрото, когато някой почука на предната врата. Предпазлив заради репортерското нашествие, Форд надникна през прозореца, преди да отвори.

— Здравейте, господин Макгауан.

— Здравей, Форд. Надявам се, че не прекъсвам работата ти.

— Всъщност тъкмо се канех да си почина. Влизайте.

— Има едно-две неща, които бих искал да обсъдим.

— Разбира се. — Глупаво е да се чувства изнервен, каза си Форд. Беше минало доста време, откакто трябваше да пише есетата си за края на срока и да се готви за годишните изпити. — Искате ли нещо разхладително?

— Ще ми дойде добре. Тъкмо свърших малко работа в къщата на Сила.

— Има ли някакви проблеми? — попита Форд, докато го водеше към кухнята.

— Нещо около бойлера, продължителен спор относно вратите на някакъв шкаф, а Бъди недоволстваше за някакви уплътнители. Иначе ми се струва, че като цяло работата там върви доста добре.

— Сила явно е способна да се справя с всичко. Моля, седнете. Чай с лед устройва ли ви?

— Идеално. — Гавин изчака домакинът му да налее чая върху кубчетата лед в две високи чаши. После остави таблоидите върху кухненския плот.

Форд погледна надолу и ги извъртя, за да може да вижда по-добре.

— Ау! Сила видя ли ги вече?

— Да. Както виждам, ти не беше.

— Не, през по-голямата част от деня бях в Сентурия. Искам да кажа, че работих — поясни Форд. — Как го прие тя?

— Не много добре.

— Господи, може ли да има нещо по-долнопробно? — възмути се младият мъж, сочейки към снимката с призрака на Джанет. — Всеки дванадесетгодишен ще го направи по-добре с фотошопа. Но тази снимка на Сила, когато е била малка, е много сладка.

Гавин не каза нищо, а отвори вестника, без да изпуска от очи как погледът на Форд попадна върху собствената му физиономия.

— Боже, май трябва да се подстрижа. Все се каня да го направя и все отлагам. Хмм… „Разяреният любовник на Сила се втурва да й помогне.“ Не изглеждам особено разярен на тази снимка. Загрижен, би било по-точно. Те трябва да…

Изведнъж осъзна пълното значение на фразата, както и факта, че бащата на Сила седеше до плота в кухнята му и пиеше чай с лед. Прокашля се смутено.

— Вижте, господин Макгауан, Сила и аз… Това не е… Е, всъщност е така, но…

— Форд, не съм шокиран от факта, че двамата със Сила спите заедно, и не съм си донесъл пушката.

— Добре. Ами… — Той отпи голяма глътка от чая. — Добре тогава.

— Наистина ли смяташ, че е добре? — Гавин разгърна друг вестник. — Ако прочетеш този, ще разбереш, че ти си бил съблазнен от самотния дух на Джанет Харди, обитаващ тази къща, или по-скоро си прелъстил внучката, за да станеш любовник на бабата.

Форд изсумтя пренебрежително.

— Извинете ме, но това само може да ме разсмее. Не зная, но смятам, че ако написалите това действително притежаваха някакво въображение, в мен пък щеше да се е преродил някой готин актьор. Като например Богарт или Грегъри Пек, който задоволява страстта си към преродилата се Джанет, като се чука със Сила, когато свари. Боже, извинете ме за глагола „чукам“. Наистина съжалявам.

Гавин се облегна назад и отпи от чая си.

— Ти беше един от най-добрите ми ученици. Умен, с богато въображение. Понякога малко непохватен и ексцентричен, но никога не си бил глупав. Винаги съм се възхищавал на това, което би могло да се нарече „необикновения ти мисловен процес“. Тази сутрин казах на Сила, че винаги съм те харесвал.

— Искрено се радвам да го чуя, имайки предвид всичко останало.

— И имайки всичко останало предвид, какви са намеренията ти спрямо дъщеря ми?

— О, боже! Нещо ме стегна ето тук, в гърдите. — Форд посочи с пръст. — Мислите ли, че огромният страх може да причини инфаркт на човек на моята възраст?

— Съмнявам се, но ти обещавам, че ако се наложи, веднага ще се обадя на „Бърза помощ“. След като отговориш на въпроса ми.

— Искам да се оженя за нея, но тя още е далеч от тази мисъл. Все още усещам онова нещо — додаде той, докато се разтриваше с длан. — Ние сме още едва… — Може би не беше най-подходящо да се изрази така, реши Форд. — Познаваме се само от няколко месеца, но аз съм сигурен в чувствата си. Обичам я. Трябва ли да ви запозная с имотното си състояние и перспективите ми? Това ми е за пръв път.

— На мен също. Бих казал, че перспективите между теб и Сила са доста обещаващи. Според мен двамата сте много подходящи един за друг.

— Ето, най-после ми мина. — Форд за пръв път през последните минути пое по-спокойно дъх. — Тя се нуждае от мен. На нея й трябва мъж, който да я разбира и цени такава, каквато е и каквато е решила да бъде. Аз също имам нужда от нея заради това, което е и което е решила да бъде — голяма изненада за мен — жената, която съм чакал през целия си живот.

— Отличен отговор. — Гавин се изправи. — Ще ти ги оставя. — Посочи към вестниците. — Двамата със Сила ще се справите както намерите за най-добре. Отивам да боядисвам. Не е нужно да ме изпращаш. — Преди да излезе от кухнята, се обърна. — Форд, наистина съм много доволен.

Не по-малко доволният Форд се настани край бара и изчете от кора до кора всички вестници. Когато свърши, знаеше точно какво трябва да направи.

Отне му доста време, но резултатът беше повече от задоволителен. Двамата със Спок прекосиха шосето и тъй като предната врата беше заключена, Форд използва резервния ключ, който Сила му бе дала. Извика я и когато тя не отговори, се качи по стълбите на горния етаж. Звукът от течащата вода на душа разреши загадката къде беше Сила. Той се замисли за миг дали да не се присъедини към нея, но това щеше да провали изненадата му.

Пък и изненадването на жена под душа в заключена къща предразполага към писъци, а всяка жена е способна да нададе такива, че да ти настръхнат косите. Затова се задоволи да приседне на леглото в стаята за гости, тъй като то все още си оставаше единственото легло в къщата, и зачака домакинята.

Тя не изпищя, когато го видя, въпреки че, съдейки по количеството въздух, което пое, препъвайки се назад, можеше да пръсне стъклата на всеки прозорец в радиус от няколко километра, стига да отпуснеше гърло с пълна сила.

— Господи, Форд, Изплаши ме до смърт!

— Съжалявам. Реших, че ще те изплаша още повече, ако се появя в банята, докато си под душа. — Вдигна ръка, сви пръсти като около дръжка на нож и замахна както в прочутата сцена от „Психо“.

— Определено щеше да е по-зле. Къде е Спок?

— Отиде да преследва някакви въображаем котки.

— Трябва да се облека. Защо не отидеш да седнеш във вътрешния двор? Ще дойда след няколко минути.

Изглежда нещастна, помисли си той. И може би малко раздразнена, долавяше се някаква нотка на обезкуражаване. Идеята му или щеше да й помогне, или щеше да влоши нещата. Не му оставаше друго, освен да разбере.

— Донесох ти нещо.

— Какво? Защо не го занесеш долу и аз ще… — Гласът й заглъхна, когато той извади иззад гърба си тънкия пакет, увит в таблоидите.

Сила пристегна кърпата около гърдите си.

— Значи си ги видял.

— Да. О, а двама от работниците ти, моите предполагаеми доживотни приятели Мат и Брайън, зарязаха работните си задължения, за да дотърчат да ми се подиграват. Като техен работодател си длъжна да ги накажеш. Но междувременно, отвори подаръка си.

— Съжалявам. Наистина много съжалявам. Абсолютно подцених интереса и стремежа към сензации. И сама си го докарах на главата, като се възползвах от услугите на пиар агентката на майка ми. Беше глупаво, изключително глупаво.

— Добре, можеш да претендираш за наградата за най-голям глупак. Сега отвори подаръка си — Форд потупа леглото до себе си.

Тя приседна на ръба и се втренчи в пакета в скута му.

— Не съм използвал страниците с историите. Може да поискаш да си ги изрежеш и подредиш в албум.

— Никак не е смешно, Форд.

— В такъв случай май няма да харесаш подаръка си. Явно ще трябва да си го отнеса и да го заровя в задния двор. И докато копая, бих могъл да се натъкна на някои червеи, с които да си устроим екзотично пиршество.

— Наистина не е смешно, Форд. Ти нямаш абсолютно никаква представа… — Гневът й най-сетне надви и тя разкъса хартията. В следващия миг застина, вперила поглед надолу.

Беше тънка книжка, вероятно комикс, реши младата жена. Цялата корица бе заета от разноцветна рисунка на двамата с Форд, притиснали тела в страстна прегръдка. Над главите им, върху тази, както би я нарекла „сензационна корица“, се четеше заглавието: „Любовните приключения и безбройните прераждания на Сила и Форд“.

— Написал си комикс?

— Всъщност е много кратка илюстрирана история. Вдъхновена от последните събития. Хайде, прочети я.

Отначало не можа да каже нищо. Петте страници, които той бе нарисувал в черно и бяло, заедно с балончетата за диалога, обяснителните изречения и илюстрациите, варираха от смешни, порнографски, до цинично забавни.

Докато четеше, лицето й остана безизразно — все още не бе забравила някои актьорски трикове.

— Това. — Сила потупа с пръст върху панела, изобразяващ Форд в цялата му мъжка прелест с голата Сила в обятията, докато Спок бе закрил лицето си с лапи. — Не мисля, че е много правдиво. Един определен атрибут е доста преувеличен.

— Това е моят атрибут и аз съм художник.

— Наистина ли мислиш, че някога ще кажа: „О, Форд, Форд, закови ме докрай!“.

— Най-лесно е да се критикува.

— Но определено ми хареса онази част в началото, когато разгонените духове на Джанет и Стив Макуин се реят над спящите ни тела.

— Стори ми се съвсем уместно, имайки предвид легендата за тях двамата, че са се къпали в езерото. Пък и ако ще съм обладан от нечий дух, държа да е на истинска звезда.

— Вечна и незалязваща — съгласи се тя. — Хареса ми и как онзи папарак пада от дървото, докато прави снимки през прозореца на спалнята, както и малкото синкаво сияние, което изпущат очите му върху следващия панел, преди Спок да го повлече, за да го зарови. Но навярно най-любимият ми е последният панел, където и четиримата сме в леглото и пушим цигари с блажени изражения на върховно сексуално задоволяване.

— Обичам щастливия край.

Сила отмести поглед от книжката и го впери в невероятните му зелени очи.

— И това е твоят начин да ми кажеш да не го вземам прекалено на сериозно.

— Това е моят начин да ти покажа друг начин, по който да го приемеш, ако искаш.

Тя се плъзна назад и се облегна на таблата на леглото.

— Хайде да го прочетем като сценарий. Аз ще бъда Сила и Джанет, а ти ще си Форд и Стив.

— Добре. — Той се настани до нея.

— А след това може и да го изиграем.

Лицето му разцъфна в усмивка.

— Страхотно.