Нора Робъртс
Как ангелите плачат (17)

17.

Не искаше да мисли за вандализма. А когато в съзнанието й се промъкваха неканени мисли за онова, което я очакваше на отсрещната страна на улицата, Сила решително ги прогонваше. Нямаше смисъл, убеждаваше се. И без това нищо не можеше да направи, преди да си изясни какво точно иска.

Нямаше да й навреди да си позволи един почивен ден. При това наистина фантастичен ден, изпълнен със секс и спане, докато дъждът барабанеше по прозорците. Не помнеше кога за последен път бе искала да прекара цял ден в компанията на някой мъж.

Дори предложението за вино и видеоигри й се стори като приятно предизвикателство. Докато Форд не я победи най-безмилостно за трети пореден път.

— Тя… как се казваше? Холи Бери^[1]?

— Сторм — припомни й Форд. — Холи Бери е актриса и то много горещо парче. А Сторм е сред водещите членове на мъжете в черно. Също много горещо парче.

— Е, ами тя просто си стои там. — Сила се намръщи към бутоните за управление на играта. — Как да разбера какво да натисна, какво да превключвам и така нататък?

— Всичко е въпрос на практика. Както вече ти казах, трябва да сформираш екипа си по-стратегически. Да си подготвиш съюз за защита на всички жени и не бива да допускаш смесване на половете.

— Значи стратегията ми трябва да се основава на половата солидарност. — Сврян под масичката за кафе, Спок блажено похъркваше. — Добре, че поне ти си извън играта — промърмори тя. — Освен това ми се струва, че този контролер е повреден, защото аз притежавам отлична координация между ръцете и очите си.

— Искаш ли да превключиш и да започнеш нов рунд?

Тя го изгледа с присвити очи.

— Колко често играеш тази игра?

— Доста често. Всъщност през целия си живот съм играл — призна си той и се усмихна. — Досега съм непобеден в новата версия на „Върховният съюз“.

— Брей, какъв компютърен гений!

— А ти си слабачка.

Тя му подаде контролера си.

— По-добре си прибери играчките.

Виж го ти, рече си, когато той се надигна да изпълни молбата й. Прибран секси тип. Прибран, секси, хетеросексуален тип. Колко ли такива са останали на този свят?

— Спасяването на света ми събуди апетита. Ти какво ще кажеш?

— Аз не спасих света — изтъкна тя.

— Поне се опита.

— Това прозвуча много самонадеяно. Виждам, че целият си изтъкан от самонадеяност.

— В такъв случай по-добре да отида да се измия. А после ще извадя останките от спагетите с кюфтенца, дар от любезната госпожа Пени Сойър.

— Ти си се устроил доста добре тук, Форд Сойър. Любима работа и голяма къща, в която да я вършиш. Смешно, но иначе трогателно куче. Малък кръг от предани приятели, с които те свързват спомените от детството. Семейство, с което се разбираш, при това достатъчно наблизо, за да те снабдява с остатъците от трапезата. Чудесна схема.

— Не се оплаквам. Сила…

— Не. Още не. — Долови в очите му надигащото се желание да й предложи своята симпатия и подкрепа. — Още не съм готова да мисля за това. Точно сега се нуждая само от спагети с кюфтенца.

— Студени или да ги стопля?

— Трябва да са изключително добри тези спагети с кюфтенца, за да се предлагат студени.

Той се приближи към нея и й подаде ръка.

— Ела с мен — каза й и я поведе към кухнята. — Седни. — Извади една купа от хладилника, махна капака и взе вилица. — Ти после ще получиш своето — рече Форд на Спок, когато кучето се завъртя около него и шумно заръмжа. Обърна се, остави купата на плота и усука малко спагети около вилицата. — Ето, опитай ги.

Тя отвори уста и послушно преглътна.

— О! Добре, това наистина е добре. Наистина. Дай вилицата.

Той се засмя и й подаде. Сипа малко и в чинията на Спок на пода, преди да налее вино в двете чаши. Седяха край плота и нагъваха студените спагети направо от купата.

— Когато бях малка, вкъщи имахме готвачка. Ана Мария от Сицилия. Мога да се закълна обаче, че нейните спагети не бяха толкова вкусни като тези. Какво има? — попита го, когато той поклати глава.

— Просто съм поразен, че познавам някой, който да може да каже: „Имахме готвачка, когато бях малка“.

— Освен това имахме и иконом — ухили се тя, докато преглъщаше спагетите.

— Продължавай.

Сила повдигна вежди, наведе глава и си набучи едно кюфтенце.

— Имахме още две прислужници, градинар, помощник-градинар, личен камериер за майка ми и едно момче за чистене на басейна. Веднъж майка ми залови момчето за басейна, което тя доста харесваше, да се увърта около едната от прислужничките. Веднага уволни и двамата. Беше истинска драма. После й се наложи да замине за цяла седмица до Палм Спрингс, за да се възстановява. И там срещна Номер три. По ирония на съдбата се запознали край един басейн. Сигурна съм, че по-късно и той започна да се прехласва по момчето за басейна, само че новоназначеното. Казваше се Раул.

Форд вдигна вилицата си и я насочи към нея, докато още преглъщаше.

— Израснала си като в сапунен сериал от осемдесетте.

Тя се замисли за миг.

— Може и така да се каже. Но поне е сигурно, че онази Ана Мария не може да се сравнява с твоята майка.

— Като чуе това, ще подскочи от радост. Питам сериозно — какво е да отраснеш в къща с прислужнички и икономи?

— Пренаселено. И не е толкова хубаво, колкото ти се струва. Прозвуча неблагодарно. — Укори се след миг. — Представям си какъв шамар ще се изкуши да ми плесне жена, която е заета по цял ден с домакинството, семейството и къщата, че на всичкото отгоре ходи на работа, а в края на деня трябва да сложи вечерята на масата. Но — тя сви рамене, — когато имаш прислуга, никога не си сам, така че личното пространство е илюзия. Не можеш да се промъкнеш тайно, за да отмъкнеш някоя бисквита, преди да стане време за обяд. Всъщност почти не се позволяват бисквити, защото камерата те кара да изглеждаш по-пълен. Ако се скараш с майка си, цялото домакинство е запознато с най-дребните подробности от скандала. И на всичкото отгоре тези подробности често стават достояние на целия свят, ако някоя уволнена прислужница се разприказва пред таблоидите. В заключение — предпочитам да ям студени спагети.

— Но доколкото си спомням, ти не умееш да готвиш.

— Да, това е проблем. — Пресегна се към виното си. — Мислех си да помоля Пати да ми даде някои насоки. Но знаеш ли, че обичам да режа? — Размаха длан във въздуха, за да му демонстрира способностите си. — Сещаш ли се — зеленчуци, салата. Страшно съм сръчна с ножа.

— Е, това може да послужи като някакво начало.

— Повече самостоятелност, това е разковничето. Ако се придържаш към този принцип, ще се справиш.

— Да, така е, пък и аз през целия си живот не съм имал иконом. Понастоящем ползвам услугите на една чистачка, която идва да чисти два пъти в седмицата. Но съм добре запознат с начините за ползване на всички други видове услуги. Например съм постоянен клиент на няколко добри ресторанта, които доставят храна за вкъщи. Пък и мога да разчитам на Брайън, Мат и Шана, които срещу една бира са готови да поемат някои спешно възникнали домакински задачи.

— Разработил си цяла система.

— При това добре смазана. — Протегна ръка, за да прибере падналия кичур зад ухото й.

— Когато се науча да готвя нещо по-сложно от сандвич с печено сирене или готова супа, ще постигна още една възвишена лична цел.

— А какви са останалите?

— Моите възвишени лични цели? Да възстановявам стари къщи и да ги продавам с печалба. Вече съм си набелязала една. Да имам свой бизнес и той действително да ми носи добър доход. Което на първо време изисква да постигна следващата си цел: да се сдобия с лиценз за строителен предприемач, а то на свой ред изисква да взема изпита. Всъщност само след две седмици, ако…

— Ще се явяваш на тест? Обичам тестовете. — Очите му светнаха. — А нужен ли ти е партньор за ученето? Другарче зубраче? Ако отговорът ти е „да“, ще се докажа като глупак с главно „Г“, за да можеш да блеснеш пред мен с познанията си.

Тя замълча, докато преглътне последното късче от спагетите.

— Обичаш тестовете?

— Ами, да. Има само въпроси и отговори. И ти отговаряш вярно или невярно. Или ти се предлага да избереш една от няколко възможности. В най-тежкия случай очакват да сглобиш някое есе. Как да не ги обичам? Страхотен съм на тестовете. Това е дарба. Искаш ли помощ?

— Всъщност смятам, че и аз съм добра. Отскоро се заех сериозно с ученето. Струва ми се, че съм срещала такива като теб по време на моето краткотрайно и нещастно пребиваване в колежа. Ти си от хората, които винаги вдигат летвата и измъчват такива като мен. Следователно си сред основните причини да изпадна от колежа още след първия семестър.

— Ама тогава е трябвало да помолиш някой като мен да ти бъде другарче зубраче. Пък и би трябвало да си благодарна на такива вдигащи летвата като мен, защото сега се намираш именно там, където искаш да бъдеш.

— Хмм. — Сила съзнателно отмести купата към него, по-далече от себе си. — Последното беше много умно и ми хареса. Значи преживените унижения и провали са ме довели до тези спагети с кюфтенца, които пък ми помогнаха да се чувствам доволна от живота.

— Или ако обобщим — всяко зло за добро.

— Абсолютно точно. А сега трябва да тръгвам. — Сила притисна ръка към корема си и се плъзна от стола. — Но първо ще демонстрирам своята самостоятелност и благодарност за доставеното ми удоволствие, като измия съдовете, включително и тези от закуската.

— Бяхме заети с други неща.

— Предполагам, че си прав.

За момента той само отпиваше от виното си и я наблюдаваше. Но явно не му бе достатъчно. Стана, пристъпи към нея и я обърна с лице към себе си. В момента младата жена държеше дървена лъжица в едната си ръка. По устните й заигра лека усмивка. Форд усука косата й около ръката си — видя как очите й се разшириха от изненада, чу как лъжицата изтрака на пода и я дръпна назад.

В следващия миг устните му завладяха нейните.

Нов, необуздан глад го връхлетя, изгарящо желание да я има точно сега. Пусна косата й, за да изтегли нагоре ризата. Докато устните му пиеха сладостта й, той дърпаше надолу панталоните й.

Беше като торнадо, помитащо всичко по пътя си. Тя остана гола, преди да успее да си поеме дъх. Вдигна я във въздуха, докато главата й се въртеше, а сърцето й бясно препускаше. Пусна я върху плота и разтвори краката й.

Сетне я облада.

Ръката й стисна ръба на плота. Нещо се разтърси — за миг се запита дали не беше мозъкът й. Пръстите му се забиха в бедрата й, докато проникваше с бесни тласъци в нея, търсещ задъхано незабавната, изгарящата наслада. Жадна за още, Сила сключи крака около кръста му.

Кръвта му пулсираше под кожата, в ушите му сякаш звучаха стотици барабани. Гладът, надигнал се в него, не искаше да отпусне своите нокти и зъби дори и когато потъваше все по-дълбоко в нея. Заслепяващата възбуда го тласкаше да я изпълва със същото диво отчаяние, което гореше и него.

Когато най-сетне изригна в нея, беше като изстрел в тъмното, на сляпо.

Главата й се клюмна изтощено върху рамото му, дъхът й излизаше на кратки, пресекливи хрипове. Усети го как още трепери и се зарадва, че тя не бе единствената, разтърсена от преживяното.

— Ох — едва успя да отрони. — Господи.

— Дай ми само минута. Ще ти помогна да слезеш долу.

— Не бързай. И тук ми е добре. Къде съм?

Смехът му прозвуча приглушено, тъй като устните му бяха притиснати към врата й.

— Сигурно е имало нещо в соса на спагетите.

— Тогава на всяка цена трябва да си препишем рецептата.

Вече възвърнал равновесието си, той се отдръпна назад, за я огледа по-добре.

— Сега вече наистина ми е нужен фотоапаратът ми. Ти си първата гола жена, която е седяла върху моя кухненския плот. Искам да запечатам този миг.

— Няма начин. Моят договор не предвижда голи сцени.

— Какъв срам. — Отметна косата й назад. — Мисля, че след като си поиграхме на викинг и девица, мога поне да ти помогна в миенето на чиниите.

— Това е най-малкото, което можеш да направиш. Ще ми подадеш ли ризата?

— Не. Ще ти конфискувам дрехите. Ще трябва гола да миеш чиниите.

Тя вирна брадичка, а очите й блеснаха. И с лека въздишка Форд примирено сграбчи ризата й.

— Все пак си струваше да щракна една снимка.

 

 

Пробуди се в мрака, сред притихналата къща и празното легло. Изтощен и объркан, той се надигна, за да я потърси. Част от мозъка му настояваше, че има право да й се разсърди, ако е прекосила улицата, без да му се обади.

Завари предната врата отворена и зърна силуета й на един от шезлонгите на верандата. Спок вече се беше настанил в нозете и. Щом отмести предпазната мрежа, долови мириса на кафе.

Тя се извърна назад към него.

— Добро утро.

— Не е утро, докато навън още е тъмно. — Седна до нея. — Дай ми малко от твоето.

— Трябва да се върнеш в леглото.

— Ще ми дадеш ли от твоето кафе или ще те трябва да си налея друго?

Тя му подаде чашата.

— Трябва да реша какво да направя.

— В… — Той хвана китката й, изви я нагоре и погледна часовника. — В пет и половина сутринта?

— Вчера не направих нищо, всъщност дори не мислих за случилото се. Поне не много. Дори си оставих телефона в къщата, така че от полицията не могат да се свържат с мен. Нито пък някой друг. Просто се покрих.

— Просто си взе почивка. Защо не си вземеш още два дни, преди да решиш какво ще правиш?

— Всъщност има съвсем реална и практична причина да не си вземам повече почивни дни. След два часа ще дойдат работниците, освен ако не им се обадя да не идват. Ако ги пусна за два дни, още повече ще си объркам графика, който и без това вече е нарушен. А това ще обърка и техния график, както и този на работодателите им. Те са търсени и от други клиенти, така че има опасност дори само заради два дни престой да се лиша от някои от най-важните за мен майстори. Но ако реша да замразя работата, длъжна съм да ги предупредя.

— Обстоятелствата не са в твоя полза, така че никой няма да те обвинява.

— Не, не мисля, че някой ще го направи. Но все пак може да се стигне до ефекта на доминото. Трябва също да обмисля промените в бюджета си, който също много се обърка. Имам застраховка, но от нея ще ми приспаднат сумите за вноските, които още не съм платила. Вече съм поизчерпала парите си за къщата, но това си е мой избор, заедно с всичките промени и допълнения, които направих.

— Ако ти трябват…

— Недей — прекъсна го тя, отгатнала следващите му думи. — Финансово съм добре, пък и ако не мога да си платя за нещо, няма да се заема с него. Ако ми потрябват пари, мога да звънна няколко телефона и да си намеря работа в дублирането на филмите. Най-лошото е, че сърце не ми дава да изоставя къщата и цялото място наоколо в това недовършено състояние. Още през март направих поръчка за шкафове и балансът ми ще трябва да поеме разходите по доставката им. След още два месеца ще трябва да се плащат и кухненските уреди. Така се трупат нови разходи, някои малки, но други — големи. Ако няма да довърша работата, това няма да е най-важният въпрос. Всъщност въпросът е дали искам да довърша всичко и да остана тук? Мога ли? И трябва ли?

Форд отпи още една глътка от кафето й. Сериозните разговори изискваха сериозно съсредоточаване.

— Кажи ми къде би отишла, ако оставиш на някой друг да довърши всичко? Ако напуснеш къщата.

— Съществуват няколко места, където мога да се приютя, но без багажа, който съм струпала тук. Както се казва, да затворя очи и да забуча пръст в картата. Мога да поема няколко поръчки за озвучаване, за да попълня финансите си, ако имам нужда от пари. Да намеря къща, предлагаща възможности за ремонт и препродажба. Мога да прибягна и до ипотека. Редовните и повторни излъчвания на сериите на „Нашето семейство“ са като гаранция към молбата за кредит. Или, ако не искам да се занимавам с всичко това, мога да си потърся работа в някоя строителна бригада. По дяволите, мога да работя дори и в новия филиал на фирмата на Стив в Ню Йорк.

— Нима ще се откажеш от възвишените си лични цели?

— Може би ще се наложи да отложа постигането на някои от тях. Проблемът е… — Тя млъкна, докато отпие от чашата, която той й върна. — Проблемът е — повтори Сила — в това, че обичам тази къща. Обичам я такава, каквато е била. И такава, каквото ще мога да я направя. Обичам това място и ми харесва как се чувствам тук. Приятно ми е да се любувам на гледката през прозорците или на тази, която се разкрива пред очите ми, като прекрача прага. А сега съм унижавана и заплашвана от някого, наумил си най-подло да ме принуди да се откажа от всичко това.

Усети как възелът, стегнат в стомаха му, малко се отпусна.

— Повече ми харесваш, като си ядосана.

— На мен също, но е трудно винаги да си на ниво. Онази част от мен, която не е ядосана или обезкуражена, е изплашена.

— Така е, защото не си глупава и разбираш пред каква опасност си изправена. Някой съзнателно се стреми да те нарани. Нормално е да си изплашена, Сила, докато не откриеш кой е той и защо го върши, за да го спреш.

— Не зная откъде да започна.

— Още ли подозираш, че е дело на онзи старец Хенеси?

— Той е единственият от хората, с които се запознах тук, който не крие, че ме мрази. Ако това беше сценарий, щеше да се окаже, че той не стои зад всичко това, защото е единственият, показал омразата си към мен. Но…

— Предлагам да отидем при него и да поговорим, очи в очи.

— И какво ще му кажем?

— Все ще ни хрумне какво, но в общи линии, че си решила да останеш завинаги тук и да превърнеш тази къща в свой дом. И че не си отговорна за нещо, което се е случило преди повече от тридесет години. Думите могат да въздействат много силно. А аз ще направя копия на писмата, които намери. Ще ги прочета по-внимателно. Не е зле да го сториш и ти. Помисли дали да не ги предадеш на полицаите. Защото ако не е Хенеси, следващата най-вероятна възможност е човек, свързан с тези писма, който сега е вбесен, че още се пазят и че ти ги притежаваш. Разкриването на тайния любовник на Джанет Харди, който на всичкото отгоре бил женен, ще бъде новина. Грандиозна, пикантна, скандална, с една дума — сензация.

Сила беше мислила по въпроса. Разбира се, че беше мислила. Но…

— Те не са подписани.

— Възможно е да се натъкнем на улики, които да ни помогнат да разкрием самоличността му. Може и да няма, защото все пак говорим за събития отпреди тридесет и пет години. Ти помниш ли всичко, което си писала преди тридесет и пет години?

— Аз съм на двадесет и осем, но разбрах мисълта ти. — Вгледа се замислено в него сред смълчания полумрак. — Ти, изглежда, доста си мислил за това.

— Да. Първо, нападателят в обора. Възможно е да е бил някой търсач на сувенири сред вещите на Джанет Харди. Според мен в купчината от години нищо не е имало, но напоследък все повече хора започват да се навъртат наоколо.

— Аз прочистих всичко, складирах го в обора и отделих старателно това, което е принадлежало на баба ми.

— Някой обаче е бил много любопитен. А може би и алчен. Соча ти просто една възможност. Второ, Стив може да е бил нападнат от същия човек. Представи си, тършувал е там, ровил е сред вещите, когато внезапно се появил неочакван свидетел. И онзи изпаднал в паника. Но това слага край на хипотезата за случаен и безобиден крадец, решил да забогатее. В случай че целта му действително е била да се добере до писмата, трябвало да се погрижи да спаси репутацията си. Колкото до самото нападение, то може да се тълкува и като опит за предумишлено убийство.

Тя изтръпна.

— От трите определения за мен — обезкуражена, унизена и изплашена — най-достоверно звучи третото. Наистина се изплаших.

— Добре, защото сега ще бъдеш по-внимателна. Следващият инцидент беше с вратата на твоя пикап. Това е лично и пряко насочено срещу теб посегателство. Както и надписът на каменната стена. Може би поотделно са били замесени двама души.

— Е, сега вече много ми помогна. Двама души толкова силно да ме мразят. Това вече е…

— Просто друга възможност. И накрая разрушението вътре в къщата. Това е още по-лично насочено директно срещу теб и е по-дръзко. Ето защо още днес трябва да купиш алармена инсталация.

— Това ли трябва да направя?

Хладната ирония в тона й изобщо не му повлия.

— Един от нас трябва да го направи. И тъй като говорим за твоята къща, предполагам, че е редно ти да свършиш това. Но ако не го направиш, и то още днес, тогава аз ще я купя. Имам право на това, след като съм те притежавал гола върху моя кухненски плот. Няма да търпя възражения, още повече че дори не ми позволи да ти направя снимка.

За миг тя не каза нищо, сдържайки се да не избухне.

— Така или иначе смятах да уредя този въпрос. Независимо дали ще остана, или ще замина.

— Добре. И не обръщай внимание на ултиматумите. Същото се отнася и за мен, макар че в конкретния случай съм изключение. Мога да спя в къщата с теб. С удоволствие. Но засега да не мислим за спането, нито за факта, че къщата ти от време на време ще остава празна. Ти трябва да имаш сигурност и да се чувстваш в безопасност. Нуждаеш се от защита на собствеността си. И накрая най-важното, Сила: никакво заминаване. Ти вече си решила да останеш.

Наистина й се искаше да избухне, но той дяволски я затрудняваше.

— Много си мъжествен и дързък, когато поставяш ултиматуми, но защо не ми заявиш със същото мъжество и дързост, че ще сразиш огнедишащия змей, докато аз се крия някъде в безопасност?

— Защото блестящата ми броня още виси на витрината на магазина. Или може би просто ми харесва сексът с теб, което трудно може да се съчетае с бягството, пък може би просто не искам да видя как се отказваш от нещо, което обичаш.

Да, този мъж правеше избухването дяволски трудно.

— Когато дойдох тук тази сутрин, си казах, че това е само една къща. В другите къщи винаги съм влагала много от себе си — това прави възстановяването им толкова ценно — но накрая се разделях с тях. Това е само една къща — от дърво и стъкло, тръби и жици, върху някакво парче земя.

Тя сведе поглед, когато Форд отпусна ръцете си върху нейните. Жестът бе знак, че я разбираше.

— Но не е просто някаква си къща, поне не за мен. Не искам да се откажа, Форд. Ако се откажа сега, ще я изгубя завинаги и никога няма да си върна това, което открих тук.

Обърна ръката си и преплете пръсти с неговите.

— А и сексът с теб много ми харесва.

— Е, това вече е необорим довод.

— Добре тогава. — Тя си пое дълбоко дъх. — Трябва да отида в къщата. Да се подготвя. И ще започна от начало.

— Почакай да си обуя обувките. Идвам с теб.

 

 

Мат се изправи в средата на главната баня, опря ръце на кръста си и смръщи вежди.

— Ужасно много съжалявам за всичко това, Сила. Не разбирам, кълна се, не разбирам какво им става на хората понякога. Но ние отново ще изградим стената, не се тревожи. И Стан ще постави наново плочките. Ще наредя на един от моите хора да отстрани всичко счупено и да разчисти. Но ще е по-добре да оставим подмяната на стъклените блокове на Стан. Ей сега ще му позвъня да се уговорите кога да дойде.

— Много ти благодаря. Трябва да купя нови плочки, стъклени блокове и всичко останало. Но най-напред ще се погрижа за алармена инсталация.

— Когато бях дете, тукашните хора през повечето време не заключваха вратите си. Но времената се менят. Срамота е, че се стигна до това. Казваш, че са счупили стъклото на задната врата? Ще изпратя някого да я поправи.

— Вече поръчах нова врата, както и секретни ключалки за нея и за предната. Засега шперплатът върши работа. Но по-добре да събориш тази междинна стена, вместо да си губиш времето да я закърпваш.

— Така е. Мога ли да направя още нещо за теб? Само ми се обади. Ще се работи ли и в другата баня?

— Да, и там ще се работи.

— Може би ще е по-добре да й хвърлим един поглед.

Те продължиха с оценяването на щетите и обсъдиха какво трябва да се възстановява. Докато Сила попълваше списъка и сверяваше промените с останалите части от проекта си, членовете на екипа й изказаха съчувствието си, задаваха й въпроси, споделяха гнева и възмущението си. Когато си тръгна, главата вече я болеше от разгорещеното обсъждане на фона на шума от бормашините и ръчните ъглошлайфи.

 

 

Наложи се да обясни на познатия продавач от склада за фаянс защо й е необходимо отново да купува същото количество фаянсови плочки, както и лепило за тях. Всичко това я забави, но беше неизбежно. Дори и в Ел Ей бе успяла да си създаде ценни познанства с хората от търговията с фаянсови изделия, дървен материал и водопроводна арматура. Вървеше си със занаята и добрите познанства след време неизменно се отплащаха щедро.

В същата ситуация се озова и в магазина за домашни уреди, където се спря, за да купи нов умивалник и другите неща от списъка си. Докато чакаше служителя да провери всички позиции от нейната заявка, тя огледа водопроводните кранове. Предлагаха се всякакви разновидности — хромирани, никелирани, месингови, медни излъскани, матови, в ретро стил с единични и двойни дръжки, за вани и джакузита със или без стойки за кърпи или куки за хавлии.

Цялото това многообразие от материи, тонове и форми й доставяше такова удоволствие, каквото за други жени разглеждането на зашеметяващите колекции от бляскави бижута, предлагани по щандовете в „Тифани“.

От мед. Може би трябва да се спре на медна арматура за банята към новия й офис. След като умивалникът ще бъде вграден, от камък и…

— Сила?

Тя се сепна от унеса си и видя Том Мороу и Бъди да се приближават по централната пътека.

— Стори ми се, че си ти — заговори я Том. — Купуваш или само избираш?

— Всъщност и двете.

— Както и аз. Трябва да се справя с един внушителен списък. Обикновено това е грижа на една моя позната, която е специалист по баните и кухните, но сега е в майчинство. Пък и ми харесва понякога лично да подбера нещо за дома. Сама знаеш как е.

— Да, зная.

— Тогава защо не ми помогнеш сега като консултант — смигна й той. — Бъди ще потвърди, че никога не купувам прибързано.

— Е, понякога и това се е случвало — опроверга го Бъди.

— И ти никога няма да забравиш онзи случай. Чух, че в събота си прекарала добре в компанията на нашите дами.

— Да, поразходихме се.

— Кати все ми повтаря, че пазаруването й било хоби. Аз пък предпочитам голфа, докато тя обикаля моловете и пазарите.

— Аз пък не виждам смисъл нито в едното, нито в другото — намеси се Бъди. — Единственият смисъл е в риболова.

— Извинете — прекъсна ги служителят. — Всичко е готово, г-це Макгауан. Ще получите последния от стенните ни умивалници.

— Какъв стенен умивалник? — заинтересува се Бъди. — Че аз вече съм подготвил основата за умивалника в третата баня!

— Този е за замяна. Умивалникът, който ти монтира в банята към стаята за гости на втория етаж, беше счупен.

Ако беше петел, помисли си Сила, сега гребенът на Бъди щеше да настръхне.

— Но как, по дяволите, е могло да стане? Нищо му нямаше, когато го поставих.

Няма как, каза си Сила, ще трябва да разкаже историята още веднъж.

— В събота някой е проникнал в къщата. Някакви вандали са се развихрили.

— Боже мой! А ти пострада ли? — попита Том.

— Не, не си бях у дома. Бях навън с жена ти, Пати и Анджи.

— И са ти счупили умивалника? — Бъди смъкна шапката си и се почеса по главата. — И защо, по дяволите?

— Не мога да ти кажа. Но баните на втория етаж, които довършихме, са пострадали най-много. На всичкото отгоре са използвали моя двоен чук и моите кирки, за да натрошат на парчета плочките, едната от стените и част от стъклените блокове.

— Това е ужасно — ахна Том. — Тук не се случват такива неща. Полицията…

— Правят каквото могат — обясни тя. — Между другото, и те така ме посъветваха: да си монтирам алармена инсталация — продължи да говори, понеже искаше произшествието да се разчуе: — И аз наистина де я поставя.

— Напълно те разбирам. Толкова съжалявам за неприятностите ти, Сила.

— Не бих искал моята дъщеря да отиде да живее някъде сама — сви рамене Бъди. — Просто го казвам. Особено след случилото се със Стив.

— Навсякъде стават лоши неща. Сега трябва да отида да си взема покупките и да приключа с пазаруването за днес. Желая ти успех в избора.

— Сила, ако нещо можем да направим за теб, Кати и аз, веднага ни се обади. Ти отскоро си сред нас, но това не означава, че не те приемаме като една от нас. А ние се грижим за своите.

— Благодаря.

Думите му й подействаха успокоително и приятното стоплящо усещане не я напусна дори и след като покупките й бяха натоварени и тя потегли по обратния път.

Ние се грижим за своите.