Мерил Сойър
Танцът на късмета (8)

Глава 8

Марк за трети път през последните петнайсет минути погледна часовника си. Почти обяд. Вече трябваше да снимат сцената с Алекса. Колко ще продължи? Вероятно часове. Всичко при правенето на филм отнемаше повече време от очакваното. Отново насочи вниманието си към купчината документи пред себе си. Ежедневните отчети от снимките и продукцията си оставаха загадка за него, но беше започнал да проумява средния дневен метраж заснета лента и изчисляването на броя филмирани страници от сценария на ден. Диаграмите за паричните разходи не се нуждаеха от обяснение: те бяха основното. Всеки бизнес си имаше свои особености и Марк изпитваше огромно задоволство, че в крайна сметка започваше да проумява някои фази от производството на филми. По дяволите, изруга под носа си, разчитайки с пределна яснота редичката, изписана с червено. Долови някакъв шум и се извърна към вратата, където стоеше Линда Карлайл.

— Снимат ли вече?

— Да, но още не са готови за Алекса. Правенето на филм е несигурна работа, за която е нужно доста голямо търпение. Поне още два часа няма да стигнат до нея.

Марк не можеше да си представи Алекса — с цялата си неудържима енергия — да чака търпеливо.

— Не трябва ли да й правим компания?

— Можеш, ако искаш. Ела! — Марк остави книжата и я последва навън. Двамата закрачиха рамо до рамо към фургона. — Работата ми е да бъда „момче за всичко“. Аз съм само един от няколкото помощник-режисьори, което означава, че получавам цял куп странни задачи, откъдето е и титлата ми — поклони се тя — „момче за всичко“.

Марк се разсмя и я огледа по-отблизо. Все още красива, Линда изглеждаше много по-зряла от момичето, в което преди години беше влюбен Уорън. Но пък и той самият беше много по-различен тогава. Така става с времето, каза си той, с времето и с натрупания опит.

— Марк, доколко добре познаваш Алекса?

Внимателно прецени отговора си.

— Виждал съм я няколко пъти, откакто съм тук. Изключително талантлива е.

— Абсолютно — отвърна Линда, — но не съм сигурна, че сама го съзнава. Понякога е ужасно неуверена и предпазлива.

— Да, несъмнено разводът й е в основата на проблема.

Линда спря и го погледна с любопитство.

— Казала ти е за Пол?

— Да. — Но не всичко, което би трябвало, допълни мислено.

— Допуснала е сериозна грешка и го знае — зарови с крак в пясъка Линда. — Всички правим такива грешки, както знаеш.

За момент Марк помисли, че Линда има предвид развода му с Каролин. Тъжният израз в очите й промени мнението му и той леко я докосна по рамото.

— Знам какво се опитваш да ми кажеш — изрече тихо, — какво искаше да разбера снощи.

— Направих ужасна грешка. — Линда се взираше в краката си. — Марк, споменавал ли е някога Уорън за мен?

— Не. — Беше сигурен, че Уорън и досега не е безразличен към Линда. Така и не успя да се привърже към друга жена, след като тя го изостави. Но не желаеше да се бърка в работите на приятеля си.

— И аз така си мислех. — Линда спря и кимна към сламената колиба, където се помещаваха многобройните преносими генератори, необходими за захранване на мощните съоръжения, използвани при снимките. — Трябва да проверя нещо. Може би ще ми помогнеш, като обясниш на Алекса какво ще става, след като започнем да снимаме.

— По-добре да ме просветиш, защото нямам и най-бегла представа.

След като Линда проведе бърз инструктаж, той пое към дълъг, тесен фургон, разделен на няколко отделения. Този вагон тип „пчелна пита“ служеше като спомагателна гримьорна за няколкото актьори, чийто статут във филма не им осигуряваше самостоятелен фургон. Силната светлина на обедното слънце се отразяваше в стените му, когато Марк почука на третата врата.

— Кой е?

— Марк. Облечена ли си? Може ли да вляза? Линда ме изпрати да ти обясня някои неща.

— О, ъъъ… разбира се. Влез.

Пристъпи в малката кутийка и пое дъх, когато насреща му лъхна хладна струя въздух от климатичната инсталация, при което избилите ситни капчици пот по кожата му изстинаха. Алекса лежеше върху някаква кушетка. Лъвската й грива беше нагласена в съвършени къдрици, модерни в началото на осемнайсетото столетие. Носеше тънък халат, който съблазнително прилепваше по приятните й извивки и ясно даваше да се разбере, че отдолу няма нищо друго. Марк се усмихна вътрешно. Никак не е чудно, че се колебае.

Посегна към единствения наличен стол в тясната стаичка и го завъртя откъм облегалката, после го възседна, с лице към плакат на Джуди Гарланд, забоден на шперплатовата стена. Опря небрежно ръце на облегалката на стола и попита:

— Как се чувстваш?

— Чудесно, предполагам. — Очите й отказваха да срещнат неговите. Тонът й беше любезен и нищо повече. — Готови ли са вече за мен?

Хладината в гласа й изненада Марк. Дали се чувства неудобно, защото е толкова леко облечена, или отново се беше отдръпнала? По малко и от двете, несъмнено.

— Не. Ще отнеме още около два часа.

— Стрррааахотно! — простена Алекса.

На вратата се почука силно и от другата страна се чу:

— Не я пипай. Нямаме време пак да й правим грима.

— Не се притеснявай, Карл — извика Алекса, като повиши глас и се надигна на лакът. — Това е главният гримьор. Няколко часа боядисваха всеки сантиметър от тялото ми. През миналия век жените не са имали следи от бански.

Марк с усилие потисна усмивката си. Мисълта за тялото на Алекса без нищо друго, освен очертанията от банския, страшно го блазнеше.

— Махнали са следите? Как? — Да я накара да говори беше единственият известен му начин да преодолее неувереността й. Очевидно не беше особено очарована от присъствието му тук. — Ще ме просветиш ли, или това е професионална тайна?

— Не съм много сигурна какво точно използват, но отнема часове. Накараха ме да стърча като бостанско плашило и цялата ме намазаха с някаква кална смес от лепило и йод и не знам още какво. — Алекса сви рамене. — После изчакаха да засъхне — което продължи цяла вечност — и го измиха.

— Как можеш да се оцветиш равномерно, след като вече си имала по-тъмни места?

— Използваха различни нюанси от мазилото.

— Аха. — На Марк му харесваше мисълта Алекса да бъде по-светла на някои места, отколкото на други. — Изглеждаш малко по-червеникава от нормалното. Така ли трябва? — Усещаше как малко по малко тя се отпуска.

— Така ми казаха. — Алекса поклати глава. — Камерата има някакви филтри или нещо такова. Щяла съм да изглеждам напълно естествено във филма. След това измиха и навиха косата ми и сложиха тонове грим по лицето ми.

— Забелязах. Обикновено не ползваш нищо.

„С изключение на снощи“, добави на себе си. Специално се беше постарала да изглежда добре за него, а той се оказа приклещен в другия край на масата. Мисълта за маса му напомни, че е време за обяд. — Яла ли си?

— Не, прекалено съм нервна, за да огладнея, но бих изпила една кола.

— Веднага ще ти донеса. — Марк се смъкна заднишком от стола и се изправи на крака.

Алекса облекчено си пое дъх, след като той излезе. Не се чувстваше много удобно да седи тук, без нищо по себе си, освен памучния халат. Той не трябва да е на площадката, когато снимат сцената. Сам й го беше казал. Защо пристигна сега?

Линда се вмъкна вътре.

— Къде е Марк? — Обърна стола и седна. Вече беше решила, че от тях ще стане идеална двойка. Въпреки репутацията си на закоравял ерген, Линда чувстваше, че Марк все още страда от провала с Каролин Хемптън. Вероятно и той се нуждае от добра жена, също както Алекса се нуждае от добър мъж.

— Отиде да ми донесе кола. Много ли още ще трае? — Алекса нави кичур коса около пръста си.

Линда се протегна и махна ръката й.

— Не бива да я разваляш. Пак се отложи. Ще минат поне още два часа. Марк ще ти прави компания. Аз трябва да си изкарвам парите.

Линда се надяваше, че Алекса няма да се изнерви прекалено, докато стане време да играе. В края на краищата, тя не е професионалист. Съвсем очевидно е, че чакането я влудява. Линда също се чувстваше напрегната. Предполагаше, че това се дължи на факта, че след разговора с Марк още по-силно усещаше липсата на Уорън. Искаше й се да приключи с този филм колкото е възможно по-бързо и да се завърне в Лондон.

Алекса кимна без особен ентусиазъм. Снощи беше готова да даде всичко, за да е близо до Марк, но днес вече не беше толкова уверена. Вероятно и той е същият като Пол — безскрупулен и амбициозен. Вече не беше сигурна, че иска да го опознае по-отблизо.

— Линда, смяташ ли, че Марк взема пари под масата от дейността си за Търговската асоциация?

— Разбира се, че не! Какво изобщо те кара да си помислиш подобно нещо? Виж, знам какво преживяваш — и аз съм минала през него. Но не всички мъже са като Пол и Йън. Не обвинявай Марк за онова, което е направил Пол, и не очаквай да се държи по същия начин. Да бъдеш търговски съветник е като да бъдеш съветник на президента във вашата страна. Никога не би рискувал да си създаде неприятности, като се възползва от положението си. — Линда убедено тръсна глава. — Защо му трябва? Вече е натрупал богатство. Предполагам, че го прави заради семейството си.

— Какво семейство?

— Родителите на Марк са починали, но той има цял куп роднини в бедстващите райони около Манчестър, където е израснал. Прекарва голяма част от времето си в опити да помогне за възстановяването на тази област. Спомняш ли си снощи, когато стана дума за обувната фабрика? Това беше един от неговите проекти за възстановяване. — Линда замълча за момент и си каза, че реакцията на Алекса е естествена, като се има предвид травматизиращия й развод. Беше срещнала привлекателен мъж и сега поставяше прегради по пътя, защото се боеше. — Интересуваш се от Марк, нали?

— А не! — решително отрече Алекса, но след това се разколеба. — Ами… може би малко.

Линда отново се разсмя и тръсна кестенявите си коси.

— Няма нищо! Само не избързвай. Кой знае, може би като идем в Лондон…

Алекса долови обнадеждените нотки в гласа на приятелката си. Не е ли длъжна да й каже истината? Връзката й с Уорън е била преди години. Съвсем нереално е да очаква той все още да е влюбен в нея.

— Мисля си… — започна предпазливо, — че трябва да поговориш с Уорън, за да облекчиш съвестта си. Но не съм толкова сигурна, че ще ти даде нова възможност. Имаш ли някакви основания да смяташ, че все още те обича?

— Абсолютно никакви. Но понякога, когато погледите ни се срещаха сред множеството на някое събиране, имах усещането…

— Тогава говори с него и виж…

Вратата на фургона се отвори и вътре нахлу струя горещ въздух.

— Съжалявам, че толкова се забавих. Спрях се да поздравя Рената. — Марк понечи да подаде кутийката на Алекса.

— Задръж я в теб — каза Линда. — Ще преместим Алекса в гардеробната, където ще я облекат за сцената. Има още малко време, докато я повикат, но там климатикът работи доста по-добре от този.

— Обикновено не ги ли обличат най-напред, а после да ги гримират — запита Марк.

— Обикновено е така — отвърна Линда, — но при Алекса имаха работа по тялото. Не пречи — роклята й е цялата с копчета отпред. Готова ли си? — извърна се към нея.

Алекса внимателно спусна краката си от кушетката, като придържаше заметнатия халат. Докато се опитваше да обуе с една ръка сандала си, Марк я прихвана през кръста, за да я закрепи. Топлината на ръката му проникна през тънката материя.

— Всичко наред ли е? — попита той, след като и втората обувка зае мястото си.

Алекса силно преглътна и кимна, като се извъртя леко в ръката му, за да застане с лице към него.

— Благодаря. — Долови ухание на леко тръпчивия му лосион. В тъмносивите му очи имаше миниатюрни сребристи точици, които преди не беше забелязала. Ръката му я прихвана по-здраво и тя усети по тялото й да се разлива горчиво-сладката тръпка на желанието. Няма смисъл да го отрича, този мъж я привличаше.

След като излязоха навън, Линда посочи един от фургоните, поставен малко встрани, близо до камионите.

— Ето там е, Марк. Алекса, ще се върна да те взема половин час преди да сме готови за теб. Марк ще ти обясни всичко.

Когато влязоха във фургона, който служеше за гардероб, вътре нямаше никого. Шивашки манекени стояха на стража край закачалките с дрехи, с които бе изпълнена пустата стая.

— Сигурно са на обяд. Да изчакаме ей там. — Марк посочи два стола, обърнати един към друг, с малка ниска масичка помежду им. Издърпа единия за Алекса и се настани на другия срещу нея. Избута с крак масичката встрани и лениво изпъна дългите си крайници. Отправи й съкрушителна усмивка, след това отвори кока-колата и й я подаде.

— Какво трябва да ми кажеш? — отпивайки от кутийката, тя срещна втренчения му поглед с, както се надяваше, уверено изражение.

— Да ти кажа? — Марк побутна стола си напред, така че да се озове до нея. — Ммм… о, да, какво да очакваш. — Имаше много неща, които би желал да каже на Алекса, но Линда искаше от него да й припомни някои детайли. Задачата му беше да я предразположи да се отпусне, за да даде първокласно изпълнение. И сам виждаше, че колкото повече чака, толкова по-напрегната става. — Вероятно вече си чувала всичко това. — Марк посегна към ръката й и внимателно постави пръстите й върху дланта си. — Изтрива ли се тази боя от тялото? — Щателно огледа палеца й.

— Оцветяването се премахва само със сапун и вода. — Алекса помръдна пръстите си напред, докато цялата й ръка се озова в неговата. — Казаха, че ще трае цяла седмица или нещо такова. Мисля, че Карл се тревожеше за грима на лицето ми. — Усети как страните й се заливат от руменина.

— Разбирам.

Топлината на ръката му пробуждаше невероятно приятни усещания у нея. Изпълни я желание да се наведе встрани и да го целуне. Вместо това само прошепна:

— Какво трябваше да ми кажеш?

— Да не се изненадваш, ако тази къса сцена отнеме повече време, отколкото си очаквала. Може да се наложат няколко дубъла, докато Джайлс остане доволен. — Внимателно постави пръст под брадичката й и я повдигна, така че да може да вижда право в зелените й очи. — Това няма да означава, че нещо не е наред в играта ти, така че не бива да се разстройваш.

— Добре. — Алекса и преди беше чувала всичко това, но нещо в начина, по който го изричаше Марк, й действаше успокоително.

— Другото нещо, което трябва да запомниш, е, че по-голямата част от заснетата лента изобщо няма да се използва. Ще си отрежат каквото им трябва, а останалото отива на пода в монтажната зала. — Връхлетя го тревожна мисъл, която накара познатата гореща буца да заседне в стомаха му. Рязко издърпа пръста си изпод брадичката й.

— Какво има?

Стивън, помисли си Марк, кучият му син! Опита се да прикрие тревогата си, като поднесе пръстите й към устните си и бавно целуна връхчетата им. Ще трябва да се погрижи Стивън да не се сдобие с „изрезките“, неизползваната лента от сцената с Алекса. Беше чувал за мръснишките му партита, на които показвал филми с „пробни снимки“ на изгряващи актриси. Мисълта как Стивън или, още по-лошо, Джейсън Толбът наблюдават Алекса да играе гола, го изпълваше с ярост.

Има нещо, което не ми казва. Алекса отпи голяма глътка кола, докато обмисляше въпроса.

— Марк… ако те бяха помолили… някой, който има особено значение за теб… като например приятелката ти, да изиграе тази сцена, щеше ли да й позволиш?

Марк видя смущението в погледа й. „Ти имаш особено значение за мен; просто все още не го знаеш.“

Алекса вече се презираше за въпроса си. Можеше да си представи как би изглеждала приятелката на Марк. Има си такава, естествено, може би дори няколко. Никоя от тях не би изиграла сцената.

— Нали нямаш някакви задни мисли, Алекса?

— Моля те само да ми отговориш на въпроса. — Издърпа ръката си от неговата.

Разбра, че не е бил особено дипломатичен. Отново посегна към ръката й, без да обръща внимание на враждебния израз в очите й.

— Щях да ти кажа да не го правиш. — Алекса понечи да проговори, но той вдигна ръка, за да я спре. — Не защото има нещо нередно в сцената, но аз мъничко прекалявам с викторианските си схващания. Виж — продължи внимателно, — ти смяташе, че тази сцена е достатъчно важна за сюжета, за да се бориш да я запазят във филма. Още ли мислиш така? — Алекса бавно кимна. — Аз също. Както и Джайлс, Найджъл Хънтър, Рената, Линда — всички. Но по-важно от това е, че всички ние вярваме в теб, в способността ти да я изпълниш, както трябва. Не позволявай моите старомодни схващания да те притесняват.

Беше прям и честен. Знаеше си, че ще й каже истината.

— Просто буржоазният ми морал се проявява в неподходящо време. Дадох обещание, сега ще дам от себе си всичко, на което съм способна.

— Всичко ще е наред, обещавам. — Марк изрече думите в ръката й, но не отделяше очи от нея. Сивите му очи бяха нежни и окуражителни, също както и думите му.

Алекса се раздвижи на стола, за да бъде по-близо до него. Отметна назад къдрав кичур от гъстите му черни коси. После нарочно бавно прокара ръка през тях, като остави къдриците да се плъзнат сладостно между пръстите й. Дървесното ухание, което по-рано бе усетила, сега отново я заля.

— Марк — прошепна почти неволно.

Изрече името му толкова тихичко, че Марк за миг се поколеба, дали не му се е сторило. Докато пръстите й се вплитаха в косите му, почувства как тялото му се разтърсва от тръпката на страстта. Само една целувка, една дълга, дълга целувка. По дяволите всичкия грим!

Марк посегна и смъкна роклята от рамото й. Кожата й имаше цвят на праскова на сумрачната светлина във фургона.

— Не ми се ще да ядосам Карл — прошушна и бавно целуна мястото в основата на шията й.

Алекса пое дъх и го задържа, докато устните му продължиха да се спускат още по-надолу. Ръката му се плъзна под гръдта й и топлината на дланта му нахлу през тънката материя. Тя въздъхна дълбоко.

Марк лекичко повдигна гърдата й и бавно я помилва. Усети как зърното се втвърдява под плата. После отново плъзна ръка в дълбокото остро деколте на роклята. Пръстите й здраво стиснаха кичура коса, около който се бяха вплели.

Сърцето й лудо откликна на първоначалния шок от допира на устните му върху гърдите й и тя тихо простена. Тялото й се напрегна от интимността на целувката му и Алекса усети прилив на топлина между бедрата си.

Внезапно отвън се чуха високи гласове.

— Карл — каза Марк и надигна глава, като едновременно сръчно притвори халата й. — Има рентгеново зрение. Идва за мен. — В очите му трептяха игриви пламъчета, докато приглаждаше косите си.

Вратата се разтвори и пропусна вътре струя горещ пустинен въздух и ярка слънчева светлина.

Алекса оправи роклята си, като се опитваше да прикрие плъзналата по страните й руменина.

— Търсихме те в другия фургон. Аз съм Хелга — обяви едрата жена. — Това е помощникът ми Теди — тупна кльощавия Теди по гърба и го запрати напред. След като успя да се закрепи, Теди кимна с глава, а Хелга се обърна към Марк. — А вие сте?

— Марк Кимбръф — протегна й той ръка.

Очите на Хелга се плъзнаха по него с бърза, но очевидно одобрителна преценка, докато разтърсваше ръката му. После прекоси стаята и смъкна някаква бяла дантелена рокля от една закачалка.

— Това е костюмът на Алекса — гордо поясни на Марк, напълно пренебрегвайки самата Алекса. — Точно копие на нощница от деветнайсети век.

Марк изгледа бухналото дантелено творение и се опита да си представи Алекса в него. Приемаше я в дантела, добре, но в нещо черно и гладко, нещо, което ще подчертае формите на тялото й, вместо да ги скрива под метри натруфени дантели и панделки.

— Нощниците определено са се усъвършенствали оттогава насам. В днешно време, някой би могъл да се венчае в такова нещо.

Алекса едва потисна смеха си, като видя ужаса, изписан на лицето на Хелга.

— Но, Марк, тук става дума за деветнайсети век. — Той отвърна с дяволита усмивка и неодобрително свиване на раменете. — Ето и останалите — замахна с ръка към друга закачалка Хелга.

— Останалите? — скочи на крака Алекса. В сцената ставаше дума само за една нощница, която почти веднага трябваше да съблече.

— Разбира се. За резерва. В тази сцена ти буквално разкъсваш дрехата си, за да го подмамиш, сладурче. Ами ако я развалиш при първия дубъл? Ако я намачкаш? Ако я изцапаш с грим? Трябва да разполагаме и с друга. — Решителният глас на Хелга не оставяше никакво място за спор. Постави отново роклята, която беше показала на Марк, върху закачалката и нареди на помощника си: — Ела, Теди, момчето ми, имаме си работа. — И заедно с Теди, който я следваше навсякъде по петите, тя изчезна зад стелажа с дрехи.

Алекса стоеше, запленена от редицата бели нощници. Без да се обръща, усети как Марк се раздвижва зад нея и спира на сантиметри, преди да я докосне.

— Помниш ли какво ти казах? — тихият му, уверен глас я успокои. — Със сигурност ще се наложи повече от едно изиграване. Трябва да си подготвена за това. Ще се справиш.

Алекса бавно кимна с глава. Увереността му беше заразителна. Това беше нещо, което Пол никога не бе успял да й даде, защото и сам не го притежаваше. Точно затова той никога не я насърчаваше и винаги подрязваше самочувствието й.

— Хайде да седнем. Разкажи ми за семейството си — помоли го тя, разбирайки, че ако продължава да мисли за сцената, още повече ще се притесни.

— Наистина няма нищо особено за разказване — отвърна Марк, докато се настаняваха. — Единствено дете съм. Родителите ми починаха още преди години, но имам неколцина лели и чичовци и купища братовчеди. Ами ти?

Алекса осъзна, че Марк за пореден път насочваше разговора към нея. Беше забелязала колко умело го прави и преди, когато не му се иска да отговаря.

— Аз също съм единствено дете. Майка ми почина преди две години, точно преди да завърша романа. — Прониза я твърде добре познатото усещане за самота. Изчака за момент болката да премине. — Никога не съм виждала баща си. Развели са се, когато съм била на четири.

— Тя ужасно ти липсва, нали?

— Да, беше най-добрата ми приятелка.

„Но не и съпругът ти“, поиска му се да добави. Вратата на фургона се разтвори и вътре връхлетя Линда заедно с вълна горещ въздух.

— Започваш веднага щом те облечем и… — Замълча, за да огледа грима й. — Била си внимателна. Няма да се наложи да те гримираме наново, само малко ще те пооправим. Не е зле за толкова дълго чакане.

— Освободиха ли площадката? — попита Марк.

— Ти какъв си? — пошегува се Линда. — Личният й мениджър?

— Нещо такова. — Марк знаеше колко по-уверена ще се чувства Алекса, ако не се допуснат случайни хора на снимачната площадка.

— В момента имат грижата за това. Вие двамата със Стивън сте изключени.

— Правилно. Аз само ще я притеснявам.

— Тогава дръж под око Стивън. Той, изглежда, смята, че присъствието му е необходимо.

— Ще се погрижа. — Марк отново кипна при споменаването на Стивън. Изрезките. Може би по-правилната стратегия ще е, вместо да говори със Стивън, да се свърже директно с Найджъл Хънтър. Като изпълнителен продуцент, Найджъл заедно с Джайлс би трябвало да следи за окончателния монтаж. Марк ще им напомни да приберат излишната лента.

— А сега си тръгвай, имам работа с Алекса — обяви Линда.

Времето беше изтекло, разбра Алекса. Готова ли е да застане пред камерата?

— Хелга — провикна се Линда и се скри зад стелажите с дрехи. — Трябваш ми.

— Горе главата, Алекса — окуражи я Марк. — Ще се справиш. Ще те чакам. Тази вечер ще се погрижа да бъда с теб на вечерята.

— Не забравяй. — Искаше й се да го помоли да остане, да бъде там, ако има нужда от него. Но ще я смущава, когато трябва да се съблече.